Споделена история от Любов и изневяра |
Те имат проблеми...
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2429 пъти
Ами... Какво да ви кажа. Може би постъпвам малко глупаво като пиша нещо, което не се отнася за мен, а за мои много близки приятели, но... тук мога да споделя. Преди около 2 години както се събирахме едно момиче от компанията ни дойде със своя приятелка, запознахме се и взехме да се движим заедно. Едно момче от групичката (и мой много добър приятел) я гледаше мм различно и по-специално. После сподели, че много я харесал, много била усмихната, естествена, хубава... И така. Той също е симпатяга и преди някое момиче като го загледа и той а се усмихне, а каже нещо... след като се запозна с момичето- никаква реакция. Воъбще не обръщаше внимание. И така малко по малко са се харесали, започнаха да излизат и станаха гаджета.
Той споделяше с мен колко е щастлив, тя с момичетата и така. Започнахме да се събираме всяка седмица у някой от компанията и така... Ходихме заедно на море, те бяха толкова хубава двойка. Преди 1 някъде заживяха заедно. В цялата групичка ги имахме за пример за подражание-толкова задружни, всеки мислеше за другия и просто човек само можеше да им завиди.
До тук всичко е добре, но преди няколко седмици аз, прителката ми, те двамата и още няколко човека се разбрахме да прекараме Великденските празници в Италия. Всичко вървеше добре, имаше "мир и любов" и така. В началото на седмицата заминахме за едно малко градче там. Двамата хубавци обаче въобще не си говереха. Седнаха заедно в самолета, тоя си драскаше нещо на едно листче, а момичето не отдели поглед от прозорчето. Викам си, че може да не са на кеф, може на някой да му е лошо и какво ли не ми мина през главата.
Пристигнахме. Двамата се настаниха в една стая. Викам си "това е много добре, всичко е наред" събрахме се за вечеря и момичето да я наречем М. въобще не слезе. Приятелят ми пък беше един мълчалив, замислен. Вечерта се разкарвах в дворчето на вилата и чух М. да казва "въобще не ми говори, достатъчно глупости чух" и така. Леко се притесних за тях 2, защото са ми много добри приятели и сега всичко ей така да приключи. Това си е тяхна работа, обаче... не мога да си ги представя ако се разделят.
На сутринта тръгнахме да разгледаме градчето и все едно двамата не се познаваха, не си говорят, даже вървяха на 2м. разстояние. Така още 2-3 дни и излизам към 2-3 часа вечерта на терасата гледам- Момчето скита из двора, а тяхната стая свети. Отивам да видя какво става- М. се свила в ъгъла и плаче. Взех да я питам какво става, има ли проблем тя ми вика, че говорила с техните и просто се натъжила. Така мина ноща. Назакуска прехвърчаха искри междУ двамата... Вече беше очевидно, че има проблем и то не малък. Преди 2 дена тъкмо щях да ида да ги извикам и от стаята се чуваше, че се карат. Тогава постъпих адски гадно, защото ми стана не интересно ами и аз незнам... Той говереше нещо от сорта на това, че не е виновен, нищо не се е случвало, при мъжете било различно и т. н. Вечерта отивам да затворя прозореца и гледам М. по двора, момчето след нея ръкомаха и явно и обеснаваше нещо, но... Ми стана ясно че са се скарали.
По Великден уж трябва всички да са усмихнати, щастливи приятеля ми един замислен, дума не обелва, а М. пие ментови чайове по цял ден и обикаля наляво надясно. Като излизахме италианците я заглеждаха, защото момичето изглежда добре и тя вместо да отиде при гаждето си хвана мен под ръка и ми вика, че е само за малко, не и се вървяло сама.
Защо ги изписах всичките тия работи и аз не знам... Не знам дали това е и най-хубавия начин да потърся съвет какво да направя, но просто нямам по-добри идеи. Обичам много и двамата, а съм сигурен, че и те се обичат. Споделяха интереси. Най-много ме изненадваше това, че и двамата гледаха заедно мачове... И сега още сме в Италия и ми е много тъпо, защото не знам как станаха всичките тези работи. Уж дойдохем да си починем, да се забавляваме, а те ще се избият. Познавам момчето много ама много добре и просто съм сигорен, че не би изневерил(а изглежда, че се караха за това). Той не е такъв, апък и като се сетя какви неща ми е говорил за приятелката си. Сигурен съм, че би направил всичко за нея... Мисля, че и тя би жертвала много неща за него. Това си е техния живот, аз си имам свой, но искам да им помогна.. Въпросът е как да го направя? ! Като се замислих единственото съмнително и „нередно” нещо беше преди 2 седмици, като седнахме в едно кафене и сервитьорката като дойде да взима поръчката се оказа, че познава приятеля ми и на няколко пъти седна до него, по едно време и в него, взе да му пипа косата и да го роши, но той се дърпаше един такъв... Викаше и да спре и това беше. Момичето не беше с нас и няма как да е разбрала... Е има, но се съмнявам да е видяла, защото не беше с нас. Как да постъпя, че да се сдобрят двамцата? Проблема е, че са инати, но... любовта е по-слина от всичко. Остава ни още малко време на това райско местенце и ми се иска те да го осъзнаят и да се съберат по-бързичко...
Забравих да спомена, че не са някои тинейджъри, а хора на по 20-25 години. Момичето е на 22, а момчето на 26г.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: ca2ee422e4 |
|
1. Ами хората са различни аз бих дала пример съдейки по собственото си поведение- сядаме на закуска или повод да са заедно или поне те двамата и ти самият и директно им заявявам: Вижте какво, не мога да ви гледам отчуждени. От дни наред се опитвам да разбера причината, за да ви виждам скарани, прехвърлих всичките си спомени и всичко, което би могло да ви скара. Знам че не ви е приятно да ви се меся в личните взаимоотношения, но ако съм ви истински приятел ще се намеся и точка, ако прецените че съм сгрешил - разсърдете ми се. Та така, от всичките ми спомени ми се върти в главата една случка в кафене преди дни, когато сервитьорката (негова позната) се държеше леко неприлично, знам че ти не беше там ( в случая- тя), но също така бях свидетел, колко достойно и почтено постъпи той, като без грубости разбира се, се опита да я отстрани от себе си. Та ако това са съмненията и поводите за дразги, без да заемам ничия страна, мога с ръка на сърцето да заявя че поведението на сервитьорката беше непристойно, но поведението на приятеля ми беше в рамките на разумното и постъпи почтено спрямо теб и достатъчно деликатно, за да не се излага. И последно, категорично заявявам че такива дребни сцени на ревност- да, понякога са полезни и укрепват връзката, но понякога водят до необратими последици, та ти скъпа моя приятелко, би ли позволила толкова лесно някоя сервитьорка да ти отмъкне приятеля?
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: cc3092c77b |
|
2. Според мен той е изневерил,а всяка уважаваща себе си жена би реагирала остро.Особено ако е влюбена,болката е ОГРОМНА.
|
|
