Споделена история от Любов и изневяра |
Не знам какво е щастие
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1013 пъти
Момиче на 15 съм. Откакто станах на 10 години нещата се промениха драстично. Аз бях едно усмихнато, енергично и игриво дете. Радвах се и на най-малкото нещо. Не се тревожех, не мислех толкова и не се впрягах за най-малкото нещо. Сега съм пълна противоположност. Постоянно мисля за проблемите си. Губя се в собствените си мисли до такава степен, че да се демотивирам и да изгубя желание за живот. И да ме питате какви са причините, аз мога да ви изброя много, но въобще не се равняват с това, което имам, виждам, но не оценявам. Имам си семейство, което много ме обича и безуспешно се лишава, за да ме дари с щастие. Имам си най-добра приятелка, на която мога да разчитам, но вредя с негативните си мисли. Не съм лишена от нищо материално, до такава степен, че да се превърна в алчен човек, който моментално щом получи нещото, което силно е желал да го отхвърли с думите "не го искам вече".
Все нещо ме мъчи, същевременно тормозя останалите с песимисткото си мислене. Хората казват, че съм красива, но аз отново не мога да го оценя. Дали, защото Бог си е направил лоша шега да ме дари с болест, от която само 100 човека, ако ли не по-малко, се раждат годишно по целия свят. Имам васкулит (автоимунно заболяване), който е засегнал кожата по цялото ми тяло. Страдам от цели 4 години, че не мога да обличам каквото и да е, че не мога да бъде уверена в себе си, че не мога да отида на плаж или басейн без да мисля за хорското мнение. Често този обрив на пръв поглед не е забележим от останалите, но мисълта за него винаги е в главата ми. Наскоро разбрах от какво съм болна и не знам все още лечимо ли е, смъртоносно ли е... Побърках се от четене в интернет, което ми донесе само допълнително натоварване. Станах хипохондричка! Каквото и да ми излезе, каквото и да ме заболи го свързвам с някоя страшна и нелечима болест. Родителите ми постоянно ми говорят, постоянно ме успокояват, но думите не помагат. Успокоявам се за момента и след известно време всичко се повтаря.
Отделно, имам и друг проблем. Развих огромно нежелание да ходя на училище. Днешното поколение мисли само за цигари, алкохол, наркотици и чалга. Категорично съм против всичко това и смятам, че няма нужда да се плюем, да се клюкарим и да се отнасяме с неуважение към учителите си. Те са тези, които ни дават знания, които ще са ни нужни в бъдеще.
Имам мечти, имам желания, но вече ме е страх и от самата себе си, защото аз не се обичам и не се познавам. Не знам какво харесвам. Постоянно правя грешка след грешка. Денонощно обмислям случки, разговори. Ще ми се да можех да си почина от самата себе си и да се наслаждавам на хубавите моменти, но уви, превърнала съм се в нещо, което никога не съм смятала, че ще бъда.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: fe77a6adb8 |
|
1. От пубертета е!Хормоните ти "бушуват". Тепърва ти предстоят и хубави и не толкова приятни ситуации, от които ще трупаш спомени и опит. Излизай повече с приятелката ти, смейте се повече, правете неща които и двете харесвате, по-малко размишлявай, споделяйте си, прави това, което ти е приятно (може и сама) и те кара да се отпуснеш. Разхождай се повече, научи се да правиш нещо НОВО- каквото и да е (спорт, нови книги и филми, дори готварството в домашна обстановка би помогнало. Гледай си ученето, като му дойде времето и приятел ще си намериш и така.
Изгради сама щастието си, поддържай вида си за повече самочувствие, бъди по-оптимистична и усмихната, не се впрягай толкова, ти реално нямаш големи проблеми, те са в главата ти- защото много размишляваш.
Пожелавам ти много щастие!
Ж,20
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 6e4c4d14d0 |
|
2. Автор: До номер 1- Благодаря ти за коментара! Весели празници! :)
|
|
