Споделена история от Любов и изневяра |
Промените в живота и хората
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1109 пъти
Ние хората сме склонни да се променяме бавно и незабележимо. Трябва повече време за да видиш себе си или друг човек променен. По-бурните промени май са когато се промени животът. Често е нужен миг и в следващия не можеш да познаеш това, което до вчера те е отегчавало от монотонност. Дори когато сами направин малка крачка към промяната, може да ни връхлети още докато обмисляме дали го искаме всъщност.
Моят живот се промени много и героите в него също промениха социалния атом в който се осъзнавах.
Най-непреодолимо е че сега съм независим от половинка, отговорен сам за себе си и за самотата. До скоро бях жена му. Сега съм второто аз на самотата. Държах се като дете, не се отказах много много след като трябваше. Не приемам, че той никога, никога, никога няма да иска да е с мен толкова силно и твърдо, както иска поредното, което му е във вниманието. Да, не мога да се сърдя, нито да се боря, но от всяка крачка стъпките отекват неочаквани от никого. Стъпките водят вън, далече от мястото в живота и съзнаниетоонили, от където са те изгонили. След подобни промени на живота не успявам да позная себе си. Не познавам и него. Защото мога да открия всичко на земята, но не и себе си негова.
|