Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Първо семейната среда. Нека първо е тя, защото наистина там човек получава първите си възгледи за света. Съгнасна съм, че родителите определят голяма част от възприятията на децата си. Аз съм жена, първо дете съм и родителите ми ме пазиха много. Мога да кажа, че това е повлияло на живота ми. Ученето беше основното ми занимание и те не ми разрешаваха да започна работа. Родителите ми имаха много правила, които аз спазвах, но това не означава, че не съм можела да мисля сама. Има едни удобни оправдания за това и онова и родителите заемат челна позиция в тях. Прибирах се спрямо вечерния ми час, не работих, а учих, но спортувах самостоятелно, намерих си активни хобита и се изградих като личност. Родитлите ми не са ми оправдание, станах пълнолетна и поех живота си. Те не са били съгласни с всички мои решения, но аз бях самостоятелна и имах право да взимам решения. Може би заради тях съм имала нелепи страхове, може би и ти ги имаш, това не е оправдание за никого. Аз, като жена, се справям с демоните си.

Работата? Не, не е разумно да се поробиш във волски труд и никога да не се образоваш. НО понякога се налага да си оцапаш ръцете, за да се сдобиеш с финансова възможност за следване. А има едни хора, които никога не успяват да спестят и според мен те са ми/ни равни. Те не са по-малко хора, те сигурно са много умни, но не са имали възможност. Да плащаш квартира, сметки, да работиш, да плащаш семестри и да учиш. Не е лесно. Не всеки е имал възможността. Е, и? Човек прави нужното, за да го бъде в този живот. Да, ще кажа, че много хора са работили по 12 часа, докато успеят да си стъпят на краката. Не виждам нищо лошо. Много жени носят табли, чистят тоалетни, подреждат стока и не се оплакват. Мъжете сте уморени... и какво? Трудно е да пробиеш в някоя си сфера- И? На всеки човек му е трудно, не само на мъжете, които са имали мама орлица.

Мазнене пред шефа и успешна работа, казваш. Ами, не съм съгласна. Човек трябва да отстоява себе си, но е длъжен да уважава както началниците си, така и по-нисшестоящите в йерархията. Има разлика между уважение и целуване на з*дници. Всеки може да работи според способностите си и да се държи добре с шефа и колегите си. На мен лично не ми пука дали някой има възможност да ми плати кафето. Разбирам затрудненията, разбирам и спестяващите, но не и алчността. За мен кафе от някой автомат до спирка е също толкова добре, колкото да седнем в заведение. Все ми е тая. Често съм пила кафе с приятели от картонена чашка, защото някой от нас е бил с 1лев в джоба. Знаеш ли какво ме интересува от финасова гледна точка? Искам мъжът ми да е спокоен за парите си и да не е обсебен от идеята, че е мъж и трябва да ме глези. Не, не трябва. Искам да си купи нови обувки, когато старите му се скъсат, за да знам, че той полага грижи и уважава първо себе си. Искам да обича майка си и да държи на приятелите си, за да знам, че след 10 години, когато той не е лудо влюбен в мен, ще се държи добре с мен. Гледам тези неща. Ако той няма против да кара със скъсани обувки още 1 година, въпреки че има възможност да си купи нови, ама му се свидят парите, то как ще съм сигурна, че ще купи обувки и на сина си, ако му се скъсат. Мъжът ми нямаше нищо, когато тръгнах с него. Сега двамата имаме много. Той нямаше пари за цветя и ми късаше от съседските дворове. Съседите му се караха, а той им се извиняваше и им казваше, че иска да ме зарадва. После съседите ни махаха и му казваха, че отиват отзад и няма да гледат, ако реши да къса цветя. Представи си широката ми усмивка само. Известно време работи като чистач, шефът му беше прекрасен. Веднъж се прибра и ми каза, че се скарал с началника си, който беше много близък с шефа и също не беше лош човек. Не реагирах добре, защото не искам мъжът ми да е груб и самонадеян, а наистина не беше прав. Случвало се е да се скара с началник, но да е прав. Казах му да не се занимава, да си пусне предизвестие и да започне да си търси нова работа. Защото не е длъжен да търпи глупости. Никой не е длъжен. Реагирам различно в зависимост от ситуацията, не си вадя изводи от 2 думи. Така се прави, авторе. Излез от рамката на възприятия, всичко е относително, може би не си бил прав да вдигаш скандали в службата. Аз лично съм се застъпвала за колеги.

Физическа закрила? Извинявай, наистина, но за мен би било адски обидно някой да ме унижава публично, а мъжът ми да остане безразличен. Аз съм жена, нали съм слабият пол, как се очаква от мен да постъпя? Може да ме дръпне към себе си и да тръгнем, никой не иска от него да се бие, но не просто да стои и да се страхува. Добре де, аз съм джобно гадже, висока съм 1, 60 и тежа малко под 50 кг. По-слаба съм физически не само от те и от мъжа ми, но и от онези нехранимайковци по улиците, които ме закачат. А аз не се ли страхувам? Те не са ли повече и по-силни от мен? Те не могат ли да наранят и мен. Както ме щипват, така могат и да ме ударят, да ме съборят на земята и кой знае нататък. Недай си боже наистина да се случи нещо подобно. Да, аз също се страхувам и не изключвам възможността и мъжете да го правят, но не е редно да са безразлични. Мъжът ми се е карал с подобни типове. Мъжът ми не ме оставя да се прибирам сама вечер по тъмното. Знаеш ли, мъжът ми също се страхува понякога и съм го виждала и да плаче, но той държи на мен и ако ме закачат, спира да мисли за себе си. Не е разумно, не съм казала, че е идеален, но ме обича и за мен е важно, че не може да си намери място, ако аз не се чувствам добре и ме закачат.

Последният ти абзац е много безсмислен. Опитвам се и аз да отговарям по ред, но това наистина не ми се струва добър аргумент. Време винаги има, когато го организираш правилно. Не е нужно да си културист, но всеки може да намери половин-един час за тренировка. Поне за бягане в парка или за лицеви опори. Стига да иска, разбира се, това никак не е задължително за един мъж. Всеки може и да се социализира. Виж, обществото ни е конструирано с множество групи. Ходиш в детска градина с други деца, после на училище 12 години и сменяш два класа от по средно 20 ученици. Възможно е да посещаваш някакви курсове, учебни групи по интереси, да си записан на спорт или просто да си активен някак извън училище. На всички тези места ти се срещаш с хора и от теб зависи дали ще общуваш с тях. У вас родителите са шефове, но навън не е така. Аз ходих на клуб по астрономия, който беше организиран от учителката по физика. Тази жена беше болна от амбиция и ни побъркваше, но в обсерваторията се запознах с много хора. Повечето са ми приятели и днес. Та, родителите ти, които много държат на образованието, дали ще те спрат да ходиш на подобни занятия. Повярвай ми, там не са ни късали от учене. Традицията беше да си крием храна в чантите и да сядаме отзад в залата, за да си говорим и да играем морски шах. Другата традиция беше да отиваме 20 минути по-рано, за да се видим и да останем малко след занятието за едно кафе отпред. Никога, ама никога, не ми е било трудно да се социализирам, макар и родителите ми да бяха много загрижени и да ми слагаха много забрани. Дори напротив. Аз обичах да говоря с различни хора и животът ми е налагал да го правя. Говорих с класа си, говорих с хора от различни курсове, запознавах се с разни типове в кафенета, запознавах се с приятели на приятели. Рядко ме пускаха да ходя по кръчми и дискотеки, то и доста късно получих позволение, но пак имах възможност да създам много контакти. Родителите рядко ограничават социалния живот на децата си, по-скоро ограничават излизането им, което не е съвсем същото. Понякога след училище бързах да се прибера, защото трябваше да сготвя и да изчистя. Приятели са ме изпращали до вкъщи, за да си говорим по пътя, който беше точно 22 минути пеша. Семейството ми ме разпитваше за приятелите ми, но аз ходих на училище и те не можеха да ме заковат за чина с очи втренчени в учебника, имахме си междучасия. В крайна сметка никой не ми е казвал, че не може да имам приятели. Само са критикували тези в списъка ми, които не са били стока. Тогава се бунтувах, след време разбрах, че са били прави. Родителите не са оправдание и те не мислят лошото за децата си, те се опитват да те насочат в правилна посока, а не да осакатят комуникативните ти умения и физическата ти активност за постигане на оформено тяло.

7.   Номер 4, осветли ни за сериозния труд, който е положила леля Гинка например! Или Делян Пеевски. Примери да искаш в тая бананова република. :)

8.   Аз съм съгласна с теб за повечето неща, но усещам самосъжалението в теб. Обществото ни е прецакано, особено българското. Живея в чужбина и имам баща, брат, мислила съм по тези теми много.
Но все още си млад. Все още имаш бъдеще. Само трябва да спреш да го анализираш и да се отървеш от самосъжалението. Не е невъзможно.

9.   Че то мъжеството от там започва, да имаш контрол над собствения си живот. Щом се отнася за теб няма "казуси" и оправдания или живееш както ти решиш или както другите решат. Проблеми и хора които правят проблеви има винаги, можеш да се справиш с тях или да избягаш от тях. Няма значение кое ще избереш, стига избора да е твой.

10.   Авторе, номер 2. Не може хем да си стоиш на комфортно и бавничко при мама и тати, хем да очакваш да ти се случат нещата. Стига си търсил одобрение и дундурене. Както и да го въртиш, жените харесваме мъже с изграден характер. Какъвто не се създава до полата на мама. За всичко си има причини, но тези причини не са оправдания. Може да се обясняваш с родителите си до даден момент, но после ставаш голям човек и почваш сам да си носиш отговорността. Не си бил в невъзможна ситуация, просто така ти е било по-лесно, по-комфортно, по-приятно. Да, понякога ще се налага да работиш хамалска работа, понякога ще се налага да си преглътнеш егото, да се лишаваш, да нямаш лично време. Така са става мъж и се гради личност. Ти си избрал да си останеш дете. Ми стой си, но не очаквай, че ще бъдеш толериран. Било ти грозно да влизаш в конфликти, мама и тате не ти давали да почнеш работа. Ами като не можеш да им се опълчиш и чакаш тяхното разрешение да живееш, това е резултатът. Няма какво да се жалваш.

11.   Хорааааа, що нападате номер 4. Никой не е казал, че леля Гинка или Делян или пък Доган са примери за качествени мъже. Един нормален български мъж, който си е направил труда да се отдели от полата на мама, работи независимо какво /може и улиците да мете - всеки положен труд е достоен/ и успява да си плаща сметките за самостоятелен и независим живот може да е пример за качествен мъж. Може да работи на три места и да се скапва, но няма да седне да мрънка или да чака на готово нещо да се случи, нито ще целува нечии задник, повярвайте.
-Качествен мъж на 38г.

12.   до 5 от 1: Авторе наистина имаш изкривени представи. Не съм целувал ничий задник, за да се осигуря материално. Даже ми се е случвало да избухвам пред "шефове" и да ги натоваря.

Според мен ако на 35 не си независим финансово от вашите положението е много зле. Но, въпреки това, както казах при мен - дори и финансово независим от 18 годишен, не е гаранция за успех с жените. От друга страна не бих могъл да си представя да съм финансово зависим от нашите на 30 - пълен абсурд. Финансовата независимост и успехът с жените са 2 различни неща, макар и свързани, поне според мен. Друга част от въпроса е на 35 освен финансово, да не си и емоционално зависим от вашите.

13.   Номер 7, ако мерилото ти за успех са Пеевски, Гинка или някоя чалга певица - не мога да ти помогна.
Мъж/жена на 30 със самостоятелно изплатено жилище, хубава връзка, опция за хубаво семейство, човек с професия, хоби, щастие и любов в живота си е много по-успешен от гореизброените.
Ама вие виждате само разни Гинки, защото ви мързи да работите за успеха си и искате за един ден да станете милионери, точно като тях.
А другите хора, които всеки ден се борят за успеха си - за тях сте слепи, техния пример няма да последвате, защото е много трудно.
Сигурна съм, че Ивет Лалова е успешна, щото е целувала задници, а не защото е тренирала всеки ден в продължение на много, много години.
И не е така само в спорта. Добрия програмист не е добър, защото е целувал задници, а защото се е учил и усъвършенствал години наред.
Добрият лекар или зъболекар също. Добрият музикант, който пътува да свири по цял свят е прекарал живота си учейки се да свири.
И много, много подобни примери за антиГинкин успех има - от тях се поучете, тях следвайте. Не е толкова лесно, не е толкова бързо и държавата ще ви саботира на всяка крачка, факт е. Ама има хора, които и в тая кал плуват успешно с честен труд, има и хора, които в бистра водица се давят.

14.   Здравей авторе, жена съм. Като успял човек, изцяло благодарение на личните си качества, мога да кажа, че има една съществена грешка в разсъжденията ти. Прав си за средата, за лошите примери, за това че не ни подготвят за реалния живот - и при двата пола е така, но от теб зависи как ще трансформираш натрупания опит и информация, които получаваш. Средата може да те демотивира, но може и да те мотивира да търсиш решение и промяна. След като си констатирал какво ти пречи и те спира, сега е момента да напишеш на лист къде искаш да стигнеш и да започнеш да попълваш липсващото. Задавай си въпроси, какво искаш, какво трябва да се промени, за да го имаш, редица въпроси и започни да действаш. Най-трудното нещо за един човек е да бъде изваден от зоната му на комфорт, ти добре си се наместил там. Ще ти бъде много трудно. Но единственият начин да промениш живота си е да се поставиш в непозната и стресираща за теб ситуация. Ако те е страх от нещо, изпречвай се пред него докато премахнеш страха! Дух е това, което стои преди мъжеството! А силата на духа се възпитава. Рискове, взимане на решения, силата да станеш, когато си паднал, това е мъжество. Спортувай нещо. Спорта не е само за тялото. Спорта е дисциплина за духа и ума. Спортистите учат, че в мига на провала трябва да забравиш за него и да продължиш играта с пълна сила без да ти влияе моментният резултат. Затова хората се впечатляват на внезапните обрати в спорта. Сила на духа е това, което ти липсва, пуснал си се по инерция, а тя е винаги надолу. Помисли върху тези неща. Купи си малко книги за личностно осъвършенстване.
На 35 не си малък, но не и късно за промяна.
Аз съм на 32.

17.   Авторът:

Може би не съм се изразил ясно, но никъде не съм казвал, че в момента нямам финансов доход, не спортувам, напълно зависим съм от родителите си и т. н. Споменах какви са проблемите по пътя към превръщането в мъж.

Това, което искам да кажа е, че начините за преодоляването на изброените трудности, които аз поне познавам, не са толкова бързо постижими и праволинейни, както много жени си представят и очакват. Ще дам един малък пример с работата. От ученик съм искал да работя, но нашите ме спираха. После като студент съм използвам всяка възможност да работя, каква да е работа, с цената на психически натиск и упреци от страна на родителите (че няма да завърша, че си губя времето и т. н. ). Работил съм и буквално хамалска работа, работил съм затъпяваща работа в офис, работил съм по курортите, работил съм и творческа работа, работил съм безплатно, само за да се усъвършенствам, да добия опит и контакти. Никога не ме е мързяло. И какъв е резултата - доста похабено време, здраве и нерви в неквалифицираната работа (трепериш до последно дали ще ти платят), доста време прекарано сред тежко посредствени хора в офисна работа, което спира личното развитие, за интригите, целуването на задници и мълчаливото търпене от страна на колеги, мисля, че който твърди, че това не е нормата, не му стиска да види реалността. Но да не изпадам в тази щекотлива насока. Думата ми е - не ме е мързяло да работя никога, не съм спирал да търся възможности, никога не съм прахосвал спечеленото за глупости, но материално успял не съм станал. Може би след 5-10 години. Когато съм работил на добра заплата (по българските разбирания) от колегите наоколо (и от двата пола) съм срещал прикрито (и не толкова) отношение тип "тоя пък защо ще взема толкова, а аз не). Между другото, никога не съм криел колко печеля. Може би това допълнително е дразнело останалите. Та в такива моменти, не съм забелязал някоя колежка да реагира "брей този успява", ами по-скоро "тоя пък от къде накъде".

За какво разказах всичко това - за да поясня, че питам как може един мъж по-ефективно да се справи с това да стане мъж, а не че нищо не правя по въпроса или съвсем до никъде не съм стигнал.

18.   Познавам един като тоя номер едно, цял живот е работил и пестил пари, в момента има два апартамента и голяма триетажна къща, има много пари в банката, а пътува с градския транспорт и живее сам, защото от прекаленото работа за да пести пари нямаше време а комай и желание да се ожени. За какво му е тази триетажната къща след като е празна? !

19.   Авторе, решения на проблемът ти няма, защото наистина "качествени мъже" не са нужни на системата в която живеем. Капиталистическата система само на повърхността изглежда като даваща равни шансове на всички да успеят. Така е обаче само в началото. Когато някой се настани отгоре, същият този капитал (главно чрез политическо лобиране) му позволява да остане там за дълго. Трябва да се отворят нови индустриални области, където нещо ново може да пробие. Това е естествено и нещо хубаво, защото позволява правилно функциониране на системата, позволява силна икономика. Но от друга страна значи, че ти като човешко същество, си подчинен на тази система. Ти задоволяваш нейните нужди, в резултат от което се предполага, че тя задоволява твоите нужди, поне материални. За да функционираш добре в тази система, трябва да имаш подобен начин на мислене. Т.е. - ще направя каквото е нужно да успея в това "състезание", и да съм от печелившите. Не е задължително дупене, стига да покажеш, че си важна част в системата. Обиждаш много хора които са положили доста усилия в състезанието да бъдат такива. Някои от тях дори сигурно си мислят, че вече са "незаменяеми", което е голяма илюзия. Капитализмът е система в която АБСОЛЮТНО ВСЕКИ, може да се окаже утре на улицата. Така че по-леко с горделивостта кой колко бил успял... Когато направиш парите първи приоритет, те определят и обществото. Капитализмът от 19-20 век беше дребен капитализъм, при което изискваше иновации, риск, мъжество. Капитализмът на 21 век е нещо съвсем различно, той е глобален и изисква работа във все по-големи и взаимосвързани колективи. Той иска добри изпълнители и мениджъри на човешки ресурси. Т.е. на него не му трябват мъже, поне не в оня остарял смисъл който си представяш. Мъжът в днешно време може да е лидер, единственото когато над него стои някой по високо, и той се явява изпълнител. Ясно ми е какво се опитваш да кажеш, но мъжът от едно време който управлява собствената си съдба го няма, и повечето дори нямат представа какво това значи...

От там и според мен големият ти проблем - живееш с някакви стари разбирания за мъже и жени които не съществуват вече, и надали ще съществуват, поне в тази икономическа обстановка. Поставяш някакви нереални изисквания към себе си което те депресира. Ако си чел малко литература от 20 век, още тогава доста мъже пишат за това състояние. Те гледат с носталгия мъжът пък от 18-19 век, и виждат че бледнеят пред него. Поне сегашната еволюция на човека върви към унисексуалност. Т.е. и на мъжете, и на жените се предлага много подобен модел на поведение, като дори по тяхно желание може да им "закърпят" полов орган по тяхно желание. Просто това изисква системата в която живеем, тя няма нужда от "мъже" и "жени".

20.   Аз съм мъж на 33 и явно също попадам в некачествената категория мъже. Не общувам с жени. Незнам как да ги свалям. За такива мъже като нас шансовете за връзка, семейство клонят към нулата. Просто защо проблемите са ми на психологическо ниво. Tези които нямат такива проблеми няма как да разберат подобни неща. Или се присмиват или дават неадекватни съвети. Например: трябва да лъхаш на мъжкар, на лошо момче или тем подобни глупости.
Мислил съм всякакви места където има жени но поведението ми е едно и също-хладно, недоверчиво, премислям много всяка дума и действие.
Така и не се намират жени за срещи и разходки. Cамо така може би нещата ще се поопуснат но да стане нещо ще е все едно да хвана 6ца от тотото. :)

21.   Авторе, естествено, че няма праволинейна методика за порастване и за измъкване от мизерията.
И естествено, че с ниско платен труд не се забогатява.
Но точно ниско платеният труд ме научи на дисциплина и точно ниско платеният труд ми даде мотивацията, от която имах нужда за да издрапам от мизерията.
Така че тези години на работене и учене паралелно не са похабени.
Много по-трудно им е на 23-25 годишните, които излизат от университетите без един ден трудов стаж, а често и без опит по специалността.

22.   Прекрасен история на автора браво - самата истина без увъртане без измислица без фантазии. Тези които не са се родили под щастлива звезда и мама и тате са бедни им е много тежко да се изкачът по социалната стълбица.
И гъзовете на шефа се налага да лижат за някой лев и позиция в работата и парите не им стигат за нищо.
Да не говорим че жените ги отбягват защото нямат какво да им предложат. Това е суровия живот на едни не им стигат парите за хляба на други за новото Ламбурджини.
Това са истинските мъже които реално са на работа всеки ден и нямат време за нищо. Другите са заможните и богаташите които живеят на гръба на обикновения в повечето случаи беден работник които едвам свързва двата края
А на ШЕФОВЕ и началниците си живеят живота и печелят добре като им остава време за много неща(кокала не се изпуска толко лесно то шефа! )
Какво да ти кажа не си само ти в това положение, никой не си избира родителите и средата в която да се роди.
Живота е борба за обикновения човек.

23.   Решенията на казусите ти, който каквото ще да дава акъл, но не са другаде освен вътре в самия теб, но просто като няма желание да ги вади човек защо да ги изравя въобще.
Пресиращата семейна среда, която те лишава от самостоятелност в решения избори и усещане за мъжкарство и независимост. Ами този отговор може да откриеш като се върнеш малко назад в годините и си спомниш стъпките, по които го беше постигнал и то на възхитително ниво Без да има засегнати родители, но и да има от тяхна страна уважение на същото това мъжествено.
Не е задължително да станеш за резил, побоища и т. н. за да защитаваш половинката си. Даже е отблъскващо поведение и социално неприемливо да се бие човек. Защитата се изразява и по далеч по дребни жестове. Да я изпратиш/посрещнеш/придружиш/да чакаш за да сеприбирате заедно.... Също неща които не са ти чужди.... до скоро
Материалната осигуреност, да всеки мъж би трябвало да черпи самочувствие от това. В гладни дни не си ли бил по-удоволетворен въпреки огромните трудности и недостиг, винаги увереността че все ще се измисли нещо, щом досега някак, и се мисли в множествено число.
Работа, работодатели, отношения там, винаги има неща които са в противоречие с разбиранията ни и винаги на везна са нещата колко си заслужава дадена позиция. Ами дотолкова доколкото че за момента няма по-добър, да не кажа друг вариант. За момента. Но реши ли човек да намери, все някогаа успява. Така, значи всичко си е в теб, там е вътре, но не знам ка да го извадиш. Лесно няма, но прекали ли се с лежерно и само да се гони спокойствие, разтоварване и т. н. и цялаата сем. картинка излизза от релсите. После и минимални ангажименти тежат и т. н.