На кръстопът, а толкова го обичам...! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82756)
 Избор на редактора (99)
 Любов и изневяра (18731)
 Секс и интимност (9827)
 Тинейджърски (18653)
 Семейство (3966)
 Здраве (6802)
 Спорт и красота (3585)
 На работното място (1581)
 Образование (4660)
 В чужбина (1033)
 Наркотици и алкохол (831)
 Измислени истории (697)
 Проза, литература (1317)
 Други (10964)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

На кръстопът, а толкова го обичам...!
преди: 4 месеца, 18 дни, прочетена 700 пъти
Здравейте,

Моята история е една класическа житейска дилема, но определено се чувствам смазана от това да не мога вече дни наред да взема решение и имам нужда от съвет/подкрепа...
Още преди 3 години планирах заминаване за Испания, тъй като ужасно много обичам езика, културата, атмосферата там и малко по-малко си го превърнах в мечта и започнах да планирам и проучвам как мога да замина с минимум риск, пък и целта си ми беше съвсем реално постижима, тъй като говоря испански и заминавам с хубаво образование там. Тогава, в този период, когато за първи път планирах това заминаване, се появи ТОЙ в живота ми. За първи път се влюбих истински и неописуемо силно. Няколко месеца след това заживяхме заедно и до днес имаме една красива и пълноценна връзка, подкрепяме се много и наистина много се обичаме. Тогава смятах, че отлагането на заминаването ми и на моите планове за Испания ще е само за време, тъй като възлюбеният ми също е чужденец и то испаноговорящ (аржентинец) и при него го няма такова нещо като да чувства носталгия към България, или пък близките му да са тук, или от патриотизъм... Никога не съм се притеснявала, че той ще е човекът, заради който години наред ще отлагам заминаването си, смятах, че в един момент ще се пречупи и ще планираме как да заминем заедно. Да, ама, не! Днес, 3 години по-късно, съм изправена пред същата дилема, както преди - той или чужбина, но разликата е, че този път нуждата ми налага да замина, така да се каже. Работата, на която работя вече от 2 години. спря да ме удовлетворява, въпреки, че е по специалността ми, не само че не получих никакво повишение на заплатата, а даже точно обратното -на всички ни понижиха заплатите, фирмата не гони нови цели и развитие, с което и моето професионално развитие спря в застой от вече 1 година горе-долу; нуждая се от собствени средства, защото тези не ми стигат, а се чувствам ужасно да бъда на гърба на моя любим и то не защото ме мързи, а защото живеем в скапана държава, където специализираният труд много често е по-ниско платен от неспециализираният... и така един куп познати на всички ни проблеми в родната действителност. Отделно от това преживях няколко разочарования и предателства от страна на приятели, което ме затвори допълнително към хората тук, търся работа вече от месеци тук в България и не че не намирам, но е по-малко платена или за същите пари, което автоматично обезсмисля търсенето, смятам. кръга от хора, които са около нас много се промени, голяма част от тях деградират и все по-трудно става да намерим общи теми, които са извън клюкаренето по еди чий си адрес или коментирането на чисто битови неща. За мен всичко тук, с изключение на НЕГО, се обърнало наопаки и ме отблъсква все повече. Изгубих желание да се виждам с приятели, скучно ми е да излизаме с хора и да се забавляваме, изгубих интерес към хобитата си и просто взе да ми ства все по-апатично и по-апатично, а непрекъсната мисъл колко искам да зчамина и самонавиването допълнително наливаха масло в огъна, и така преди един месец реших отново да започна да търся работа в Испания и да си пробвам късмета. Поставих въпроса на приятеля ми, за да видя дали ще реагира този път, но той категорично каза, че е против, че си харесва работата тук и смята първо да събере прилични средства, да поработи още малко и тогава да планира заминаване, че документите му за Испания се изкарват доста по-сложно от моите, което е така, тъй като не е гражданин на Европейския съюз, но вътре в думите му долових най-вече нотката на едно досадно "Моля ти се, писна ми от емигриране! ". Въпреки отказа му да заминем заедно аз, все така решена, започнах да търся работа и да изпращам автобиографията и портфолиото си към различни компании там. Една сутрин отварям имейла си и видях, че съм получила одобрение от една от компаниите. трябваше да се свържа с тях, за да им обясня, че все още не съм там и ще се наложи да направим интервюто по скайп. Смятах, че това обстоятелство ще ги откаже от мен и ще изберат друг кандидат, който е там, но за щастие, или нещастие (и аз вече не знам) късмета се падна на мен и те упорито държаха да проведат интервю с мен, као посочиха, че това че съм далеч не е проблем за тях, стига да мога да се организирам до месец и половина да започна там, ако след интервюто съм финалната одобрена. Насрочихме интервюто по скайп за вторника сега, който идва, но естествено, за да ми е гадно, съдбата ми поднесе ново 20! Днес сутринта търся си аз документите по застраховката за колата, тъй като трябваше да ходя да я подновявам, и намерих нещо необичайно в чекмеджето с документите - беше кутия от бижу, осъмних се, защото аз не прибирам никакви кутии и бижута там, но като видях, че е старателно опаковано и новичко, реших, че е за майка му, тъй като той от време на време й изпраща колети, и исках да погледна какво е, какво ще й изпрати. Отворих кутията и вътре намерих годежен пръстен! Годежен пръстен, с който той планира да ме изненада скоро, или е планирал, преди да разбере, че май ще заминавам за Испания. Естествено развълнувах се, въпреки че любопитството ми развали изненадата му, но се развълнувах и все още се вълнувам. Появиха се обаче много въпроси... И все го мисля и сега не знам какво да правя... Да отложа ли интервюто, да не го ли отложа, да замина ли за чужбина да си пробвам късметча, или да остана само за да бъда с него, въпреки че нищо друго тук, освен той, не ме прави щастлива... Не знам какво да правя... Не знам как да го накарам да дойде с мен... Дори не знам дали това мое упорито решение да замина не го е отказало от мен и дали изобщо ще ми предложи... Чувствам ума си парализиран от толкова главоблъсканица и дори да изглежда смешно отстрани, за мен това си е сериозна житейска дилема, а връзката от разстояние, макар и сгодени, няма как да се получи, просто познавам го, той не е човек, който би изтърпял физическата отдалеченост, особено като няма реално ясно очертани граници, кога ще дойде той при мен, или кога ще се върна аз... Знам, че още е далеч, рибата още в реката, а аз слагам тигана...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 14 дни
hash: 6d1cdeb843
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Знаеш ли колко малко хора са истински щастливи във връзките си? Рядкост са. Рядко обаче и остават щастливи. Претегли си нещата през възможните стечения на обстоятелствата за следващите 10, даже 20 години. Може да си разведена, нещастна, да си казваш 'защо, по дяволите, не заминах тогава; нима в тоя живот любовта, един мъж, ми бяха по-важни от мечтите и прочие... '. Обаче може и да си страшно щастлива, от типа на 80-годишните старци, които се водят за ръка. Тоя човек го обичаш в момента и оставиш ли го все ще те преследва мисълта за него. Той и не ти е казал, че няма да те последва никога, просто е казал 'чакай, дай ми време, та да си оправя нещата'. Обаче, поне за мен, ти зарежеш ли го така безпардонно, може това и да е края. Сама прецени и претегли, аз пречупвам нещата през собствена бленда.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker