 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Нямам вдъхновение
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1378 пъти
На пръв поглед - това не е сериозен проблем, но...вече се чудя дали има оправия. Аз съм художник. Цял живот рисувам, но не го приемам като работа, а като нещо, което като правя, се чувствам страхотно. Рисувах къде ли не: по случайни тетрадки, на скицници, на ръцете си, просто беше навик да си драскам нещо, като видя хартия. Навик, от който се чувствах много хубаво.
Сега нещата са доста по-различни. От 1 година просто нямам желание. Дори не знам дали става въпрос за вдъхновение, защото такива периоди са по принцип за месец, докато не те "връхлети" някоя идея, която да разгърнеш в по-голям проект. Но аз говоря и за просто драскането на малки листчета. Не мога, пробвам се но сякаш не ми се занимава. Не знам какво ми става.
Не съм прав, когато се страхувам за тези неща. Така само се натоварвам и преча на "проблемът " да си отиде (ако изобщо е проблем). Мисля, че прекалено премислям темата, а може би е хубаво да си дам почивка. Но колко? Вече 1 година не става...
Моля ви, публикувайте темата, защото искам да чуя мнения. За мен това е важно.
Благодаря, че прочетохте.
От тийнейджър на 13 години.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 5605f783c9 |
|
1. Като стигнах до възрастта ти, много се изненадах... По същество - на около 14-15 години и аз спрях да си "драскам", естествено не се случи внезапно. А рисувах повече от прилично, дори след 30 години виждам, че е имало нещо в мен (пазя си творенията). И това не е само мое мнение, имала съм награди от конкурси, участвала съм в изложби. Питали са ме, защо не съм продължила да се развивам в тази област - и аз не знам - просто спрях. Никакъв импулс нямам - явно не е било моето нещо.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 02b403631a |
|
2. Затова мъжете на изкуството са и винаги ще са слабост на жените! На 13 си, а се изказваш по-интелигентно и спретнато от половината хора в сайта на възраст между 20 и 30 години! С вдъхновението не мога да помогна, но наистина не се сдържах да не те похваля. Браво, момче!
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: e63b6d5bca |
|
3. Аз също не си приемам работата като работа защото правя това което искам и почивам когато не ми е на кеф. Препоръчвам ти да пътуваш да видиш нови места и да де запознаеш с нови хора, а след това ако ти се рисува ок ако ли не просто започни с правиш онова за което си нямал време до сега.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 81437f8275 |
|
4. Много зависи какво обичаш да рисуваш. Аз обичам да рисувам пейзажи и се вдъхновявам, когато съм навън и разглеждам старите сгради и природата и дори снимам това, което ми харесва, а понякога и рисувам на място. Когато нямам ясна представа какво да рисувам, прехвърлям снимките и взимам това, което най- много ми допада или е най- близо до идеята ми. Телефонът ми е пълен със снимки на стари, дори и изоставени сгради, природа, изгреви, залези и други подобни неща. :D
Друг начин е като разглеждам картини на други художници или снимки на различни места от света. Пробвай да разгледаш снимки и творби на това, което до момента те е вдъхновявало. Ако не се получи, може би е време да смениш темите, върху които рисуваш, стила или техниката. Експериментирай, рисувай неща, които до момента не си рисувал, ако трябва прерисувай нещо 1:1, може да преоткриеш себе си в нещо съвсем ново, да не говорим колко е хубаво да можеш да рисуваш различни неща.
Black Sabbath
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 7cbccdee6c |
|
5. От авторката: мъжът на изкуствата се оказва момичето, понеже съм от женски пол, просто малко се позабавлявах, като "станах" момче тук. :D Така де, полът няма значение, има значение, че самият факт, че спирам лека-полека да рисувам (както е станало с първи номер) доста ме притеснява. Аз се гордеех с това свое желание. Представях си как ставам известна художничка, гордеех се със всичките си рисунки в тетрдките. Хората винаги са ми казвали, че рисунките ми изглеждат като на доста по-голям човек. Не искам това желание да си тръгва, но това идва от гордостта ми, която иска да бъда забелязана от хората. Не съм спряла да рисувам, да си кажа честно, имам доста идеи, но като започна да ги осъществявам... Няма го желанието. Рисувам без желание и това е. Има и други области, в кои съм доста добра(научните), но сякаш рисуването ще ми липства.
Дали това е просто един страх, едно напрежение, което се появява при започване на рисуване - не знам, надявам се.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
