Споделена история от Любов и изневяра |
Между два стола..
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1351 пъти
На 17 години съм. Имам най-добър приятел от 4години. Когато се запознахме го харесвах много, някак си невинно точно като децата.. И то не като, защото ние си бяхме деца. Той харесваше най-добрата ми приятелка и макар че тя нямаше нищо към него аз не се намесих, а точно обратното-опитвах се да му помогна. Някак си от първия ден чувствах, че неговото щастие е много важно за мен. Нещата между тях не се получиха, но след това той хареса и друга и следваща, а аз както винаги бях отдушник за него. Утешавах го след всяка следваща, а на мен сърцето ми се късаше. Когато беше сам и не търсеше нищо вече бяхме прекалено близки, за да му кажа. Реших да си дам шанс и открих първото момче, което обикнах и беше споделено. Първите месеци всичко беше добре, а след това започнаха проблемите. При всеки проблем си мислех какво щеше да бъде ако беше харесал мен, ако бях с него. Приличахме си, разбрахме се и бяхме отбор.. Когато скъсах с приятеля си той беше в сериозна връзка с друго момиче и при всяко изпитание аз бях до него и го пазех да не му разбият сърцето.. Винаги когато оставах по-дълго с него или вижданията ни зачестяваха усещах, че отново мисля за него по друг начин. Никога не съм харесвала гаджетата му, просто свиквах с тях. Като му покажа, че не ги харесвам ще е нещастен, че не може да е с любимите си хора заедно. И винаги беше късно да му кажа.. След това отново намерих момче, но вече дори, когато не виждам най - добрия си приятел мисля само за него.. Момчето с което съм сега е добро, нямаме проблеми и се държи добре с мен, но не го усещам така както него.. От известно време с най-добрия ми приятел излизаме по-често.. почти всеки ден. Винаги си казваме, че се обичаме, което е истина, но ме притеснява, че смисъла на казаното от двама ни е различно. Гушкаме се, а вчера той слушаше сърцето ми.. Следеше всяко тупване.. То се забърза и той го усети.. Не мисля, че знае, защото не го показва, но съм страшно притеснена.. държахме се за ръце и обикаляхме.. Вече не ме нарича сестра и избягва да говори за приятелството ни. Това продължава не седмици, а години и вече не знам какво да правя.. Объркана съм, а той не ми помага. Страх ме е да му кажа, той е един от най-важните хора в живота ми. Мисля, че ако му кажа ще го загубя, но ако не му кажа това ще ме товари постоянно. Мисля само за това.. Моля ви дайте ми съвет. Какво да направя, за да не го загубя? .. Ще съм ви искрено благодарна!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 28ddbc5838 |
|
1. Здрасти, като гледам и двамата изпитвате едно и също. Предлагам да издебнеш подходящия момент и страстно да го целуваш дълги и с език, добре го осмучи :-)
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 2d1a28bf8a |
|
2. Един живот живееш , по-добре му кажи , най-лошото което може да стане е да си останете само добри приятели.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 40fc494975 |
|
|
