Всички хора, които обичам са далеч от мен
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 773 пъти
Здравейте, читатели. Момиче съм на 22г. Преди малко повече от месец пуснах история на тема "Налага се той да замине. ". Ставаше дума, че приятеля ми заминава за 4 месеца да работи. Вече мина един месец откакто го няма и се чувствам просто съсипана. Майка ми работи в чужбина, той сега работи там, баба и дядо живеят в друг град. Чувствам се ужасно. Не мога да спя, развалих си режима и нямам желание за нищо. Прибирам се всеки ден и няма на кого да кажа една дума, да обядваме или да вечеряме заедно. Всички хора, които обичам са далеч от мен и това много ми тежи. Моето момче ще се върне последни дни от месец ноември. Този месец август ми мина много бавно и тежко, а като се сетя, че има още 3 направо ми се плаче... С майка ми не се разбирам много и постоянно се караме, тя постоянно ме критикува за всичко и прекалено много ми се меси в личното пространство. Но и тя много ми липсва, не сме се виждали от 2г., моето момче ми липсва... Стоя затворена между тези 4 стени и се чувствам ужасно... И с него се дракаме всеки ден за различни неща, обстановката като цяло е напрегната... Вие, хора, които водите връзки от разстояние, как се справяте с това? :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 8 месеца hash: a301285c18

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Е браво бе, стой си затворена и реви по цял ден! Ти приятели нямаш ли? Ако толкова нямаш какво да прави се запиши на танци или друг клуб. Или пък чети, гледай филми, наслаждавай се на самотата, че надали друг път ще ти е толкова спокойно и ще можеш да правиш каквото си искаш! Може и почистване основно да направиш, а защо не и лек ремонт. Май ти е по-лесно да ревеш, отколкото да си направиш живота забавен. Хич да не запиши се поне на фитнес и потренирай! Тц, тц, що и аз не бях така :D Без задължения и грижи!

 

...