Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Подкрепям коментарите и допълвам към този на №5 - самата ти не заслужаваш да си някого по навик. В един прекрасен момент ще се появи другият - ще предизвика истинска страст и чувства и тогава може да е късно, да си обвързана с този човек и недай си Боже и деца да имаш. Преживяла съм го и те съветвам - не се стрехувай, защото винаги проличава, че липсват чувства - не приятелски, а любовни.

7.   Първо искам да ви благодаря сърдечно за вниманието и за съветите.

Номер 1: Знаеш ли, приятелят ми постоянно ми повтаря същата фраза за компромиса... Но се случва така, че понякога е нужен съвсееееем малък компромис и от негова страна, но той се държи като костелив орех, стигащ до егоизъм! И компромисите ги правя само аз... Аз съм тази, на която се крепи тази връзка! Не мисля, че не трябва да се правят компромиси изобщо. Нужни са малки и от двете страни... Но наистина само с компромиси се затъва, както казваш...

Номер 2: И аз съм така- на другите хора мога да дам най-свестният съвет и печелят, като ме послушат, но опре ли ситуацията до моята глава- си я чупя!

Номер 3: Оххх, миличка... съчувствам ти. И аз вече стигам до моментът на безразличието, в който всички хора ми се виждат еднакво безразлични... Изхабих силите си в опити да предизвикам щастие там, където го няма... Какво се случи с теб после?

Номер 4: Това с цигарата и любовта беше много удачен пример и ме кара да се замисля, благодаря! :)

Номер 5:Знаеш ли кое е най-тъпото? Че имах чувства към друго момче, а той към мен също. И не скочих... От страх си останах на същото дередже. Не ти пожелавам да ти се случва... Но виждам, че си силен човек!

Номер 6: Както казах и на номер 5, много тъпо се получи с другото момче... Но за щастие не съм женена и нямам деца... Но съм вързана в собствените си мисловни окови...

8.   Авторке, като не си омъжена и нямаш деца, какво чакаш?
По-добре човек да е сам - да разполага с времето си, с личното си пространство, с гардероба си ако щеш.
Докато си с този човек „по навик“ няма да има как да срещнеш друг, който да обикнеш - нали си обвързана!
Иначе, дразните се в бита си, защото не се обичате, няма любов между вас и това кара всеки недостатък да надделява - влюбеният не забелязва дразнещото, обича просто!

9.   Аз съм 1, към авторката: ето ти го каза, трябва да е И ОТ ДВЕТЕ страни. Ако е едностранно, не се получава... за съжаление няма как да накараш някой насила да си поеме своята част от отговорността... ако той самия не пожелае и не се разберете... а ти казваш "тази връзка се крепи на мене" :((... сега аз няма да ти казвам "като го няма изпепеляващото чувство и тн. остави го... любовта не е /само/ сексуално привличане, тя е чувство за отговорност, грижа към човека... което, ако го няма... :(... но ето, от написаното от теб съдя, че не срещаш взаимност от другата страна, няма разбиране... трябва нещо да промениш, помисли какво и как. Аз не мога да ти кажа, не познавам ситуацията. Само ще ти кажа, помисли за това да промениш нещо в посока на това да си по-независима, емоционално и всякак.

10.   според вас не идва ли винаги този момент - на навика?
НО ПО ТАЗИ ЛОГИКА ТРЯБВА ДА СИ СМЕНЯМЕ ПАРТНЬОРИТЕ НА НЯКОЛКО ГОДИНИ?
НЕ МИСЛИТЕ ЛИ?

11.   Към 1, между нас има отговорност, особено той изпитва истинска отговорност да не ми се случи нещо, като отидем някъде. Грижим се един за друг. Проблемът е не само там, че се появява навикът, но и че на него му е все едно дали съм до него или не. Много студен човек е... И ми е казвал, че не е влюбен в мен, а по-скоро ме приема като най-близка приятелка, към която изпитва и сексуално влечение. При мене отначало го имаше влюбването, имаше я и любовта. Изцедих се от усилия да предизвикам нещо у него, но неговата апатия към всичко е тотална. Затова и при мене нещата поулегнаха. Все още искам да му е най-хубаво, залъка си давам за него, ако имам една филия хляб-ще дам половината на него! Не искам да го товаря финансово, с 12 години съм по-млада от него, но това не ми пречи. И въпреки това неговият егоизъм относно моите емоции остава абсолютен!
На него му е лесно, казал ми е, че когато искам, мога да си тръгна от него. Но той се превърна в нещо като мое семейство... Стана ми всичко... Всички хора останаха на заден план, той запълва деня ми, но понякога, лежейки до него, се чувствам абсолютно сама...
Срещнах човек, с който се харесваме... всъщност от години, но той имаше приятелка... Когато се разделиха, гледах го как ме чака да реша... Но аз избрах да остана при онова, което познавам...
И да ви кажа... опитвам се да ценя всеки един момент... още ценя приятеля си, въпреки, че постепенно нещата се превърнаха в навик... особено от негова страна няма никакво желание да разнообразим ежедневието си. Някой ден просто ще ме остави, защото съм му станала скучна...
А аз явно съм мазохист! И все още се опитвам да му дам всичко!

12.   много ме е жал за теб... защото не си избрала ЛЮБОВТА. Смяташ ли, че е възможно да си с момчето, което си обичала (и още обичаш? ), защото аз поне не вярвам в сегашната ти връзка.
Братовчедка ми беше с такова момче, но той намери сили и пръв я заряза (слава Богу), за да свърши този фарс на връзка - сори, ама понякога сигурното се оказва не толкова сигурно, а и още повече - просто фалшиво и не си заслужава жертвата

13.   12, при онова момче не знам дали ме чакаше любовта... в смисъл- знаехме, че се харесваме, беше ни хубаво заедно, но аз разбирам нещата като привличане, а не като любов. Беше непознато! Всеки един човек е нещо непознато и го осъзнавам, но вече всички хора започнаха да ми се сливат... Взаимоотношенията ми се струват еднакви, преминаващи през едни и същи неща, емоциите на хората, влюбванията, всичко започна да ми изглежда толкова циклично и сиво... Че губя желание за каквото и да е... От една страна ме е страх, че ще се превърна като приятеля ми... Страх ме е, защото виждам за колко неща е сляп, затворен и студен и колко прекрасни неща изпуска... От друга страна също и виждам как лесно живее така... Необременен от всякакви емоции...
И все пак... продължавам да го прегръщам...

14.   Здравей, за съм номер 3. Днес видях, че си писала. Ами какво стана ли? Както ти писах стигнах дъното, помислих, че полудявам, бях се хванала за него, като удавник за сламка. Други не съществуваха. Пренебрегвах дори близките си, бях се затворила в себе си, в някакъв си мой свят и ако някой се опиташе да ми каже нещо, го приемах като враг, като някой, който иска да ни раздели... и се появи другия. Тогава видях разликата, разбрах какво е да те обичат, да те ценят, да държат на теб. Тогава и осъзнах, че от тази погубваща любов не е останало нищо, освен една развалина-аз. Тогава направих разликата и осъзнах, че любовта е любов, когато и двамата държат един на друг, когато единия гледа на другия да му е добре и обратното. Сега съм добре, даже ме е страх да напиша, че съм щастлива и обичана и обичам безкрайно. Пожелавам ти бързо да излезеш от тази ситуация. Не се страхувай, чакате нещо по-добро, по-прекрасно и истинско. Не бъди робиня на нещо, което вече го няма и не се страхувай да направиш крачката. Един ден, когато нещата се наредят, ще се сетиш за този "разговор".

15.   Благодаря ти, 14... накара ме да изпитвам макар и малка надежда... :)

16.   Пак съм аз. Номер 3. Когато пишех поста си ми мина една мисъл през главата. Изглежда едва ли не, както номер 10 е написал, всяка връзка, рано или късно се изчерпва и от това следва, че ние трябва да "сменим" човека. Така поне изглежда. Но аз бях провокирана да пиша от това:"Търпяла съм какво ли не ужасно отношение към мене само и само за да запазя хората.. "И според мен това е разковничето. И аз търпях, унижавах се, преглъщах, но както много други по-горе са писали, за тази работа трябват двама. Компромиси от двете страни. И тук е разликата, никой не казва, че като мине еуфорията трябва да смениш човека. Напротив любовта за това е красива, за да я преоткриваТЕ ЗАЕДНО във всичките и лица и фази, а според мен тази меланхолия и безразличие идват, когато на единия вече му е все едно, а другия със зъби и нокти драпа за да запази живо онова, което очевадно вече си е отишло.

17.   Здравей, аз съм 1. Виж хубавото в ситуацията. Един бог знае и никой не знае дали ако беше избрала другия, нямаше да сбъркаш. затова, не съжалявай, че си останала при това, което познаваш. Не съжалявай... "най-добър приятел" е по-висш израз на любов, отколкото сексуално привличане, тръпка, страст, пеперуди или там както му се вика.
Щом отношенията ви са добри и хармонични, както го казваш... трябва да имате общ интерес. Някаква обща работа, обща посока... едната гола емоция наистина е до време и на нея не може да се разчита.

18.   Към № 10 и всички останали.
"не идва ли винаги този момент - на навика? " - Идва само тогава когато загубим щастието, радоста, искренните разговори в връзката си. Ако си говорите и се държите така както, когато сте се събрали и обичали безумно, няма да се появи този момент на навик. Ако загубите детската шега помежду си, започват да се изтъкват недостатъците на партньора. Няма човек без недостатъци. Родителите ми са на по 60+ шегуват се, смеят се, грижат се един за друг с радост, ходят на уроци по танци заедно, обичат се като, че ли са на 15 и аз вървя по същият път 16 години ми се струват като, че беше вчера. Незнам може и до възпитание да е.

19.   Аз съм в същото положение, омъжена съм от 7 години, а сме заедно от 18 години. От както се помня съм с този човек. Всичко ми е свързано с него. Имаме прекрасно дете на 6 годинки, но незнам как всичко истина между нас- остана навика. Преди 7 месеца той ми посегна и сякаш нещо се счупи вътре в мен. Цял живот съм го обичала, никога не съм поглеждала на страни, търпяла съм неговото безразличие към мен и задявките му към другите жени. Но рано или късно всичко се връща на този свят- срещнах човека който е готов на всичко за мен- обичаме се, той е всичко за което съм мечтала, в него намирам всичко което ми е липсвало през тези години. Той ми е като наркотик... Разделихме се със съпругът ми, много приказки понесох по мой адрес, беше ми много трудно, липсваше ми старият начин на живот, навикът, сигурноста. Решихме да си дадем още един шанс заради семейството и детето и негово величество НАВИКЪТ. Вече 20 дни съм тук, гледам го и разбирам, че нищо не може да се върне, всичко е истинало и само навик да виждаш този човек. Страшно ми липсва другият, аз на него също, само се чуваме по телефона, но това е мъчение. Душата ми е разкъсана- незнам кого да избера- дали да остана тук при навика и заради детето или да избера любовта и да започна да си градя живота от нулата. Съпругът ми се промени започна да ми обръща внимание, но защо толкова късно се усети след като ме загуби. Виждам, че никак не му е лесно и се страхува да не го напусна. И при двата случая ще изгубя много - в първият това което съм градила цял живот, а във вторият човека когото обичам и който ме обича с цялото си сърце. Незнам и аз какво да правя... трудно е

20.   19 - много ми е жал за теб, защото не знаеш, какво искаш и се насилваш да живееш без любов, заради общественото мнение и навика.
Едно ще ти кажа - вълкът козината си мени, но нрава не. Мъжът ти се прави само и в момента, в който разбере, че нямаш вече алтернатива (да кажем, че любовникът ти си намери друга жена), мъжът ти ще продължи с тупаника.

Аз на твое място бих се развела. Седни, поговори с мъжа ти за родителските права, разведете се по взаймно съгласие и си спестете цирка за съседите. Още си млада, можеш да почнеш с другия мъж и да остарееш с него, защо не още едно дете?

Който е избрал навика пред любовта, винаги съжалява, но връщане назад повече може би няма

21.   20- благодаря за съвета. При всички случаи детето ще е при мен, просто двете сме силно привързани и неможем една без друга. Жал ми е, че ще я разделя от баща й. Знам, че другия се отнася прекрасно с нея и никога няма да я нарани по какъвто и да е начин, ще я гледа като свое, но страха от неизвестното и както казваш ти общественото мнение все още ме спират. Може би първо трябва да се преборя със страховете си. Знам, че едно нещо като се счупи няма как да се върне. Трябва да зарежа старият си начин на живот, приятелите си, които са много, ама истинските се броят на пръсти, просто знам, че ще ми е трудно, но нямам много време и трябва да взема най-трудното решение в живота си. Наистина страшно много ме боли...

22.   Не отлагай, живота ще си мине, докато "се бориш със страховете си ", ще се окаже, че си го пропиляла. Живота е да се живее, а не да се тресеш от паранои. Най -страшното е да избереш живот в лъжа и болка, заради хора, които едва ли биха постъпили по начина по който те съветват, ако бяха на твое място. " Дългът и отговорността " щеше да им изчезне много бързо от консервативните главици, но е лесно да се дават тъпи съвети отстрани.