Той не е щастлив
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1477 пъти
Здравейте, пише ви момиче/жена на 22 години. Приятелят ми е също на толкова, заедно сме от малко повече от година. Не знам от къде да започна, може би от себе си. Преди да срещна него бях доста лековата и лекомислена. Работих и сега също работя понякога по дискотеки. Не се гордея никак с миналото си, дори напротив. Секс за по една нощ, изневерявах на приятелите си, макар че го заслужаваха, но и аз не бях нещо по-различно. Тръгна ми слух на к*рва, която прави безразборно секс. Може да прозвучи надуто, но съм доста красива жена, желана, гордеех се с това, обичам секса и си го получавах, когато поисках. Определено донякъде съжалявам за нещата, които правих. Но както и да е, това е минало и стана минало, когато се запознах с момчето, с което съм. Какво да кажа за него, той е човек с огромно сърце. Страшно толерантен и широкоскроен. Едновременно лъчезарен и сладък, красив и секси. Просто виждам колко ме обича и желае, обожавам искрата в очите му, начинът по който ме гледа. Прави го различно от всеки друг. Любимото му нещо е да ме гушка, независимо как, независимо къде, просто да ме гушка, да спя в него и да ме гали.

Студент е, ходи по разни курсове, работи, хвърля много усилия, но винаги се усмихва, държи се добре с мен, никога не ми е повишавал тон, посягал и т. н. Карали сме се само за глупости и доста съм му викала и крещяла, за което не се радвам особено, но той на мен никога до сега. Понякога нещата не му се получават на всички фронтове, виждам го малко тъжен или замислен, сякаш притеснен за бъдещето си, но не ми дава да му помогна по никакъв начин. Казва, че това са си негови проблеми, той трябва да ги реши, той трябва да се справи и трудно излизам понякога на глава с него на тази тема. Никога не ме е задушавал, не ми е забранявал да правя или да не правя нещо, не ме ограничава, не ми налага нищо и това страшно много ми харесва, напротив много е грижовен и внимателен с мен. Преди всеки се е опитвал да ме ограничава или да ми забранява, а той на мен никога нищо. Другото интересно е, че най-добрата му приятелка и аз никак не се харесваме като причината няма нищо общо с него и съм сигурна, че тя добре го е информирала каква съм, какво правя, какви ги върша и го е убеждавала дълго време, че не струвам. Въпреки това разбрах от наш общ приятел, че той ме е харесвал цяла една година преди за пръв път да излезем заедно и това е нещо, което никога не съм предполагала преди да го науча и честно казано когато разбрах за това вътрешно се почувствах страхотно.

Проблемът идва от там, че напоследък малко се отчуждихме, аз обичам повече да излизам, купони, дискотеки с приятелите ми и винаги го викам с мен, но той почти винаги ми отказва. Имам си компания, там сме и мъже и жени, който иска си вика приятел/гадже, някои се познаваме от деца и е забавно като се събираме. Казва ми да отида и да се забавлявам и че няма проблем, че излизам без него. Да, аз излизам, изкарвам си хубаво, но понякога ми се иска и той да е там, а той рядко идва и то го прави само заради мен, не защото му се идва много-много. Питала съм го не го ли бърка, че излизам без него, а той ми казва, че разбира че обичам и държа на приятелите си и не го бърка, че излизам без него, щом само се забавлявам с приятели, а и е важно човек да държи на приятелите си и да не ги зарязва, въпреки че вече има друг човек в живота си. Когато той излиза с приятелите си ме вика и аз почти винаги отивам с него, но обратното не е така. Напоследък разбирам, че и малко го пренебрегвам заради приятелите ми или поради някаква друга причина. Няколко пъти провалих плановете му, които той беше намислил само защото вече се бях разбрала с пряителите си и съответно малкото му свободно време. И така се насъбраха доста неща и малко се отдалечихме. Другото, което е, от 1 месец все иска да говорим, все имал нещо да ми каже, но поради една или друга причина все избягвахме разговора. Накрая говорихме, беше онзи ден и след разговора се прибрах разстроена. Попита ме дали ни виждам заедно, как ни виждам за напред, изобщо беше гаден разговор, сякаш ми намекна, че не е щастлив с мен и че не се получава между нас. На това отгоре и личните му проблеми понякога го изкарват извън релси и сякаш има едно напрежение между нас последно време. Но го обичам много, от първия ден от както съм с него не съм си помисляла да му изневерявам. Не мисля, че съм обичала друг така. Станах съвсем друга жена покрай него, опитвам се да се впиша в интересите му, да научавам неща покрай него, дори да го разбера ми е трудно, но го обичам. Чувствам се спокойна край него и въпреки различията ни съм щастлива с него. Трудно ми е да кажа той какво мисли, но знам, че ме обича. Просто искам той да е щастлив с мен и малко да излгадим нещата, но не знам как и какво да направя. Затова ви моля вас за съвет, вие как оправяте проблемите помежду си, как ги решавате, трябва да говорим знам, но напоследък и това се случва трудно, все се разминаваме, но раздялата не е опция. Затова ще се радвам да ми споделите нещо и да ме посъветвате.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 4 месеца hash: 4e17885d77

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Страх те е да си зададеш и отговориш на въпрос ли? Приятелите или любимия? Такъв човек се среща веднъж на 100 000. С твоята външност и минало, той знае, че може да те загуби. Ако ти продължаваш по този начин /дискотеки, кръчми и т. н. / определено ще го загубиш. Одобенно ако излизаш без него. Замисли се какво всъщност искаш. Да се мяташ до 35-40 годишна възраст по чалготеките и от чурка на чурка докато никой няма да те погледне на края или да се отдадеш на единствения любим човек който въпреки всичко ти е гласувал доверие и е дал любовта си на теб. Сама си отговори и после със зъби и нокти се бори за решението си. От небето няма да ти падне. Трябва да се постараеш.

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: b2551bbd8e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   И двамата имате грешки. То така де, в дадена ситуация никога не е само единия виновен. При него грешката е, че не ти споделя явно, това за проблемите например. Според мен, ако наистина държиш на един човек и искаш да сте едно, споделянето и доверието е от огромно значение. Донякъде го разбирам, защото и аз съм човек, който не обича да натоварва другите или да търси помощ, не споделям, но аз нямам и приятел поради тази причина, имам предвид не искам да се обвързвам аз самата, тъй като не се чувствам готова да споделям с друг и да му имам доверие. Трудно допускам хората. Но пак осъзнавам, че това е от значение. При теб може би прекалено много го пренебрегваш, но пък си се усетила. Разбирам те и теб, защото аз също имам социален кръг и обичам да се забавлявам. Не може според мен дори и като имаш приятел да седиш постоянно вкъщи. Лошото е, че сте от два различни свята сякаш, имате много различия - ти си по-екстровертна, а той е по-затворен. Не смятам, че сериозното обвързване значи да седиш цял ден вкъщи, да нямаш социален кръг. Много двойки познавам, женени, включително и родителите ми, които не са залепени един за друг. Баща ми от време на време си излиза с приятели, майка ми не се сърди. Тя не иска да ходи на банкети с него, той си ходи сам и си се прибира. Тя също работи в друг град и няколко дни са далеч един от друг, но или тя се прибира, или той отива при нея. Те са ми споделяли, че даже им е по-добре така, като не са залепени един за друг. Отделно родителите на моя приятелка - те са си заедно двамата, но и двамата обичат да се забавляват, да купонясват и това е чудесно. Още една двойка такава познавам, пак женени - жената има огромен социален кръг, красива е много, гримира се, облича се добре, абе, кукла, играе в театъра, отделно и някаква дейност в общината върши. Понякога я виждам само с нейни приятели, виждала съм я сама навън да се разхожда, виждала съм я само с мъжа й, с мъжа й и тяхна приятелска компания. Пътуват си, заедно, отделно, всякак. Просто това за мен е идеалното. Много е важно доверието и уважението, но това го има само при зрели хора. Само със страст и любов нищо не става. Според мен, ако настина искате да се получи, трябва сериозен разговор. Ако сега скъса с теб, не смятам, че толкова държи да се получат нещата. Ти все пак го каниш, той не иска да идва с теб. Със сериозен разговор мисля, че по-би могло да се напаснете, но трябва да сте открити Примерно някакъв режим - кога да се виждате с ваши приятели поотделно, кога да сте заедно и т. н. Много е лошо това с не споделянето. Не мисля, че трябва дори и сама да се манипулираш с вина за миналото ти. От личен опит знам, че човек като е на 18-19-20 нищо не знае и такива прояви за мен са по-скоро детски келешлък и след време отминава. Пък и тогава не си била срещнала човека, който си заслужава. Във всеки случай определено е по-добре на 19-20-21 да се пробва с различни хора, да се забавляваш, отколкото след 30, като вече имаш мъж и деца и тогава да се сетиш, че имаш да наваксваш и да си разбиеш семейството.

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: 9d79de617f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Аз съм на 35, не се оплаквам, че нямам приятели, не ми и липсват! А и те едва ли ще подкрепят хобитата ми-когато се провеждат концерти, церемонии и др., отивам с камерата си, за да ги снимам! Тъй като повечето хора предпочитат да се забият в някой лисичарник, аз предпочитам да уважа труда на всички, които организират това събитие! А иначе Община Варна поема организацията относно събитията в града ни и затова са безплатни и достъпни за всеки! Другото ми хоби е да записвам интересни предавания, концерти и филми от телевизията! И благодарение на това, че нямам никаква компания, която да пречи на хобитата ми, си върша всичко без никакви ограничения! А не точно когато тръгвам за концерта, някой да ми звънне и да отидем в някоя кръчма и да си губя времето в празни приказки! Просто не обичам да си губя времето, особено когато знам, че има нещо важно, а искам да го снимам, всичко друго ми е на заден план! Иначе познавам няколко съседски момчета, от деца дори, но те отдавна са семейни и работят, поради което нито ме търсят, нито аз тях!

 

...

горе^

преди: 5 години, 4 месеца hash: ad4b084d35

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Важното е да гледате в една посока. Как си представяте бъдещето, имате ли общи планове? Той е студент, а ти? Имаш ли желание за развитие, правиш ли нещо по въпроса? Има го и момента, че хората започват да се развиват в различни посоки. Гадая, но примерно ти да мислиш главно за забавления, а той - за развитието си в бъдеще. Помисли и поговорете. Не е задължително този разговор да доведе до край, може просто да инициира положителна промяна и в двамата.

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: 80a4686d8f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Кажи му че може да ти има пълно доверие и го питай по често какво да направиш за него да Сте щастливи според неговите представи!!!

 

...