Не мога да я забравя
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1124 пъти
Здравейте искам да споделя една история и се надявам да не допуснете същите грешки като мен.
Преди 8 месеца се разделих с жената, която наистина обичах с цялото си сърце.
Причината поради, която ме остави е че допуснах редица грешки спрямо нея, а именно приех я за даденост. Бях зает с глупавото ми хоби и работа и пропуснах да видя сигналите, които тя ми даваше и опитите да разговаряме.
Просто ми влизаше в едното ухо и ми излизаше през другото. Никога не съм поглеждал друга и винаги съм се държал добре с нея, също така не сме се и карали, прекарвахме си добре времето заедно и се обичахме.
Един ден обаче явно ѝ писна все да ме няма и си тръгна от живота ми. Много добре си спомням момента - бях извън града и когато ми го каза по телефона светът ми се срина.
Прибрах се и направих опити за контакт, но просто бях блокиран навсякъде и игнориран тотално. Не съм досаждал нито съм я търсил в тях и т. н. Написах и едно съобщение да се срещнем на едно любимо наше място ако желае, запалих мотора и отидох на даденото място и час и стоях около 4 часа, но тя не дойде. Отказах се да опитвам, нямаше смисъл, единствено от време на време и пусках по някой смс за да направя опит за контакт и един единствен път се опитах да и звънна за рождения ден.

Уважих решението ѝ и пожелах всичко добро.
Ужаса започна на другия ден, болеше ме адски много и не можех да приема факта, че нея вече я няма, обвинявах се, чупех, хвърлях, заключих се в нас и близо два месеца не можех да работя, да се храня нормално, не можех да спя, защото я сънувах и бях тотално съсипан и смачкан психически. Исках просто да легна и да умра. Близките ми бяха притеснени и ме помолиха да отида на лекар.
Отидох и той ми изписа антидепресанти и проведохме дълги дискусии и терапия, който за няколко месеца ме вкараха в релси, спрях ги и поех отново контрола в ръцете си.

Реших да си продължа живота и да започна да излизам с други жени и така и направих.
Тук обаче нещата се объркаха тотално, при всяко излизане с която и да било аз мислех за нея през цялото време. Опитвах близост, правих секс и виждах нея. Където и да отидех каквото и да правех тя беше в ума ми и това ме съсипваше. Болката която изпитвах беше по-силна дори от физическата.
Знам, че тя никога няма да се върне при мен, защото вероятно вече е с някой друг и си е продължила живота, но аз не знам как да продължа. Вече не се чувствам зле, живея си нормално живота, забавлявам се карам си мотора, работя и т. н, обаче си давам сметка, че дупката, която тя остави в сърцето ми ще остане завинаги.
Емоционално не мога да функционирам без нея. Много приятели ми казваха ще срещнеш друга, която да обичаш и т. н, но истината е че едва ли ще обичам друга както обичах нея. Наясно съм, че без нея просто ще съществувам и това е. От време на време частица надежда се прокрадва в мен, че някой ден ще ми се обади и ще се появи на вратата ми или ще каже че ми прощава, но тая надежда я смачквам моментално. Обръщайте внимание на половинките си защото те не са даденост и когато ви оставят болката е ужасна.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 4 месеца hash: 9e6103a23a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей! Историята ти ме трогна, защото бях загубила надежда за любовта. Разбирам болката ти - без причина те напуска, срива целия ти свят, оставя те без сърце. Опитвам се да се поставя и на нейното място - този, когото е обичала я пренебрегва, незабелязва и бавно отхвърля. Надали е взела това решение лесно. Може би е искала да ти даде урок. Сигурен ли си, че всичко е напълно изгубено? Да не би тя да не те е обичала, както ти нея? Искам да ти помогна да си зададеш въпроси, от които да зависи твоето утре. Заслужава ли си да се боря отново за нея? Желая ти успех и дано откриеш своя смисъл за живота. Не забравяй, че е поправимо, всички допускаме грешки и се учим от тях.

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: 8870ca6b4b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Приятелю разбирам те напълно и с мен така стана... И аз мисля че никога няма да обичам така както обичах жената до себе си... Моят съвет е помисли хубаво както казва номер 1 дали наистина тя те е обичала толкова колкото ти нея защото при мен стана така.. Аз обичах с цялото си сърце а насреща явно не е било точно така.. Кураж и само напред и нагоре до кажи и че е сбъркала!

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: 5c07326a75

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Историята ти ме трогна. Била съм на мястото на приятелката ти, и на мен не ми беше лесно да си тръгна. Нещата, които ме дразнеха, се натрупваха, и никакво подобрение. Много съм пъти съм премисляла, казвах си, че ще има подобрение, че няма да постъпва повече така. Но все се разочаровах. Една жена преди да си тръгне, мисли доста. Чака подобрение, някакъв проблясък, нещо, което да я накара да остане. Търси човека, в който се е влюбила. Дава му наум втори, трети, четвърти шанс, докато повече не може. Ако мъжът е по с акъла си, ще усети промяната в настроението и, и ще се амбицира да поправи нещата. Ако ли не, просто я оставя да си тръгне лесно от живота му, без да направи грам усилие да се промени. А боли, когато някой просто не му пука дали ще е с теб, или не. За него няма проблеми за решаване. Една жена си тръгва, когато вече и е дошло до гуша, и когато усети, че е част от пейзажа за другия. Впускай се във връзка, само когато си готов, същото важи и за секса. Ти все още я обичаш и затова е така. Струва ми се, че се насилваш с други да я заличиш, което е грешно. Ти емоционално не си свободен от нея, и затова трябва време. Просто понякога срещаме хора, които оставят своя отпечатък, и винаги ще са вътре в нас. Сигурно това момиче е точно такъв човек, и истински си я обичал, и затова така боли. Може би ти е била доста обидена, и е очаквала да си по-настоятелен. Нищо не губиш, ако я потърсиш. Успех!

 

...

горе^

преди: 5 години, 4 месеца hash: fe3a49314c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, приятелю по съдба. И, аз така като тебе вече повече от 1г., не мога да забравя, момичето което обичах и бях с нея, не малко години. Не знам защо, но това явно се получава при много като нас, имам предвид приемаме жената до нас за даденост и често сме глухи за нейните молби... За да си отиде, значи търпението и е преляло чашата и е престанала да се чувства щастлива с теб... Нищо не ти остава, освен да и пожелаеш да си намери щастието, да се опиташ да запомниш хубавите моменти. Времето казват че лекува, не знам колко трябва да мине, аз още не съм се "излекувал", при всеки казват е различно. И накрая ще си позволя да цитирам последното ти изречение "Обръщайте внимание на половинките си защото те не са даденост и когато ви оставят болката е ужасна. " Болката сигурно е еднаква и за двамата...

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: b6af68c89a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Номер 3 когато аз се усетих че допускам грешки в това отношение спрямо жената с която бях направо настъпи коренна промяна.. Просто разбрах че не мога да я загубя и в продължение на 6 месеца се опитвах да я накарам да се чувства като царица(до колкото ми беше възможно разбира се) и все пак нещата не се получиха както аз исках.. Накрая не успях да продължа да се боря за нея и може би това беше правилното решение... Сега все още ми е в главата и не мога и да погледна друга.. Мидля че вие жените не разбирате на какво е гоъле едни мъж за вас... Или поне при мен беше така

 

...