Споделена история от Любов и изневяра |
Защо съм толкова влюбена?
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1368 пъти
Здравейте. Момиче на 16 години съм- да знам че изглежда малоумно момиче едва на 16 да говори за, , любов”, но не знам какво да правя вече. От година насам харесвам безумно, безусловно едно момче от моето училище. Беше сякаш от пръв поглед- още като го видях за пръв път не можех да сваля очи от него, сякаш нещо вътре в мен си каза, , този трябва да го имаш, трябва да сте заедно някога”. Бях едва на 14 години- едно дете, но бях убедена, че този човек ми е приковал вниманието, до такава степен, че да снова из цялото училище, само за да го видя. Дори не знаех как се казва, просто ме привличаше, имаше нещо в него, което ме караше да се чувствам щастлива, когато е наоколо. Така беше в продължение на няколко месеца- той дори не знаеше, че съществувам, май не му и пукаше особено, защото беше един от, , готините” в училището. Хубаво момче- радвал се е на внимание. Проблемът беше че той е много по-голям от мен- 3 години. Още от първият път в който го видях, бях убедена че го искам. Мина време, разбрах как се казва, намерих му коородинатите и профилите в соц. мрежи, последвах го навсякъде. Започвах ден след ден да се обсебвам бавно, но сигурно от човек, който дори не познавах. Започнах да си мисля за него, да си въобразявам някакви неща, да го искам. Той тогава нямаше приятелка (разбрах го от соц. мрежи). Един ден бях на купон и от нищото това същото момче момче ми писа. Бях на седмото небе от радост, не знаех къде се намирам, как да реагирам, какво да кажа. Постоянно ми правеше някакви намеци. В някой от следващите дни го мернах съвсем случайно в училище- убеждавах се малко по малко всеки следващ ден че е уникален и че е за мен. След няколко месеца ми писа ое три пъти и развихме разговор едва-едва. Аз много сверизоно започнах да се обсебвам от него и да се влюбвам сляпо в човек, който не познавам. Един ден през лятото, без да се случва абсолютно нищо, той ме блокира. Направих го и аз и оттогава забравих какво се случва с него, нямах никаква информация. Но това, което се случваше в главата ми, нямаше кой да го излекува. Поболях се да мисля за него, да го следя, дори плачех. Всичко беше и все още си е в главата ми. След определено време пак му последвах профила и започнах да го следя в соц. мрежи. Той имаше приятелка и очевидно беше щастлив. До ден днешен той е с неговата приятелка, но всеки път когато се засечем, се гледаме и се усмихваме един на друг. И той продължава да бъде с приятелката си. И сега съм в състояние, в което съм си казала че ще изчакам да се раздели с нея и тогава ще му пиша или ще му кажа нещо. Проблема е че има огромна вероятност лед няколко месеца да не го видя повече. На няколко пъти се готвех да му кажа едно просто, , здравей”, но все ме беше страх и не можех, отказвай се в последния момент, мислех го, планувх го и все се отказвах. На няколко пъти се готвех да му пиша нещо, но и за това не събирах достатчно смелост. Още нямам смелост, но много скоро той ще си тръгне и аз повече няма да го виждам- тогава всичко става милион по-трудно и безнадежно. А аз дори не го познавам толкова добре, просто ме впечатлява, привлича. Всички ми казаха да опитвам да го забравя и да не мисля за него, но не се получава. Той не ми излиза от главата, там е денонощно. Сега не знам какво да правя, изправена съм пред огромно предизвикателство. Хем не съм смела за това, хем обаче искам да го заговоря. Но от друга страна той има приятелка от много време (не съм сигурна дали я обича, дали изобщо има нешо към нея) но са заедно, а тя прилича на голяма жена, а аз на дете. Казах си че ще чакам да се разделя някога (, , тези вечно ли ще ходят”) но от месеци чакам и нищо. Наближава момента в който няма да го виждам повече, а искам по някакъв начин той да разбере, искам да откликне със същото. Не заслужавам ли и аз да съм щастлива поне веднъж? Това е едно обсебване, едно, , сляпо” влюбване, но въпроса е че никой друг не ме впечатлява както той, искам Него и точка по въпроса. Твърдоглава и упорита съм, обещах си че ще чакам колкото трябва, за да го имам. Моля ви дайте ми съвет, в безизходица съм.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: ffc0640cc9 |
|
1. Охх сякаш чух себе си... Аз също съм на 16 и си харесвам едно момче, което е 2 години по-голямо от мен. Тази година завършва, аз мноого искам да му призная, че го харесвам, тъй като вече стана година (като изключим лятото). От една страна силно се надявам да отвърне на чувствата ми, но първо, че завършва след няколко месеца, и дори и да ме харесва... Второ, че може и да не ми отвърне на чувствата. Просто не знам какво да правя. Хем искам да му кажа (и трябва), но нямам смелостта. Той мисля, че си няма приятелка и сме си писали няколко пъти, като аз повечето пъти му писах първа, но това е друг въпрос :Дд. И така де, аз лично ти предлагам все пак да му признаеш какво чувстваш, а после каквото такова. Иначе това "обсебване" ще продължи (като при мен) и няма да стане нищо. Според мен е най-добре да си признаеш пред него пък нататък ще видим, защото така или иначе той завършва и нали знаеш... Team "Let's say about our feelings" :DD Също вариант (поне за мен) е да му кажеш на св. Валентин/Трифон Зарезан.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 20d94c2bb9 |
|
3. Твърдоглава и упорита си друг път. Защо тогава като е бил свободен не си му писала? Сега вече е късно, момчето си има сериозна връзка и със сигурност си обича приятелката щом е толкова време с нея. Забрави го, нищо няма да стане.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 3d41d4341b |
|
4. Чакай, аз чаках 12 години и пак нищо.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 3777dc39e5 |
|
5. Много си наивна, да не кажа глупава. Продължавай да го чакаш, нали си упорита и твърдоглава? Защо тогава са ти нашите съвети? Щом си такава не би трябвало да ги приемаш. Приятно чакане.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 77ade0b0fc |
|
6. С приятеля ми сме заедно от 4 години. И честно казано, като му отворя месинджъра, чакащите са много... на опашка наредени. Не си чупи сама сърцето, няма смисъл.
|
|
