Човек на изкуството - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97792)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23015)
 Секс и интимност (11342)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4906)
 Здраве (7880)
 Спорт и красота (4117)
 На работното място (2205)
 Образование (6019)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13354)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Човек на изкуството
преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 1185 пъти
Здравейте започвам по същество, отскоро се срещам с човек на изкуството, но в най - буквалния му смисъл буквално живее за това. Истината е че много ми харесва и като човек и като външност, но ми е странен, въпреки че съм доста отворен човек виждалала съм се с какви ли не хора и съм контактувала с хора от различно естество, но за мен винаги хората на изкуството са ми били една идея странни, в което няма нищо лошо не искам да обидя никой странни но по-най хубавия начин, който може да съществува стига да си останете с приятелските си отношения и естествено това е доста относително. Моят случай е, че той си е нормален, но понякога всякаш както ми говори и в него се отключва някакъв друг човек с някакъв съвсем различен глас, съвсем различно изражение и дори поглед ми говори някакви неща, които цитира понеже освен всичко е и писател, отделно не съм глупава, но понякога е трудно да го разбереш дори той самия си е признавал, че ве изморява от това да се разбере какво всъщност има предвит тоест аз се насилвам донякъде, за да мога да контактувам с този човек, който безкрайно много ми харесва иначе и секса с него не е секс, а изкуство и такъв секс не съм си представяла, че може и да съществува.. но искам да ви попитам и вас питах доста от приятелите ми и познати казаха ми да пусна този човек да лети свободно и че не съм неговата топка, нито той моята и двамата няма как да останем заедно. Вие как мислите заслужава ли си да се пробваш да живееш и да водиш някакво съжителство?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 7 месеца
hash: e0b31d8bad
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Странното е написаното от теб, по-скоро. Аз съм човек, който много прилича на описанието на човека, с когото се занимаваш. Рисувам, снимам филми и ги монтирам. Да странен съм, да много хора не могат да ме разберат. Ти не си такъв човек, това ясно си личи. Ние сме от друга планета, нямаме време за неща, които нямат смисъл и душа. И ако не знаеш за какво живееш, хвани си човек, които също не знае и си изживейте безмисленият живот. Не го познавам и не го знам точно какъв е, понякога хората на изкуството са прекалено странни. Прекалените неща не са хубави. Изкуството е щастие, ако е умерено. Средният път между крайностите.

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 9145987f1f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   М31

Аз също съм много емоционален и плача на романтични филми и книги. Затова ги избягвам като цяло

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: e6ed2f1bbe
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Сега и аз ще ти прозвуча малко странна. Сигурно не напълно, но донякъде мога да разбера приятеля ти.
Изкуството е нещо уникално, когато успееш да вникнеш в него. За мен то е спасителен пояс от сивите дни. Харесвам музика, харесвам картини, книги, бавни танци, общуване, секс... всички изредени за мен са вид изкуство. Когато се занимавам с тези неща, аз не мисля изобщо. Сякаш ставам друг човек, не в шизофреничен смисъл, но съм толкова въодушевена, че говоря за това и не ми пука грам за мнението на останалите хора. Гласа ми се изменя, защото правя/говоря неща, които искрено харесвам. Ако рисувам, ръцете ми работят бързо, а мозъкът ми почти изключва. Мислено виждам това, което искам да нарисувам, съзнанието ми не е на 100% в реалността, не съм напълно адекватна да говоря с някого в този момент. Музата е малко като транс, превзема те и всичко друго остава на заден план. Бих живяла за това усещане, защото то няма общо с нищо друго на този свят за мен. Като любовта е, знаеш какво е да си влюбена, предполагам. Хората на изкуството са влюбени в изкуството и му се оставят да ги води. И това е нещото, което ме кара да харесвам света. Не се депресирам лесно, не приемам тъгата за нещо лошо, защото тя е чувство, а всяко чувство е двигател за съзнанието. Знам много цитати, понякога ги вмъквам в разговори, когато са по темата. Не говоря с всеки за изкуство, защото го смятам за нещо мое. Ако позволя на човек да види драсканиците ми, текстовете и други неща, значи той е важен за мен. Ако този човек не ги приема, ако не приема мен, спирам да говоря за изкуство, спирам да показвам нещата си, не се занимавам с тях пред него. Живея с човек, които знае хобитата ми, но не е част от тях. За мен не е проблем, за него също не е проблем. Ако видя нещо, което е безкрайно красиво по моите разбирания го показвам на приятели, които ще му се зарадват и не занимавам останалите.
Деля живота си на 2 части. Първата част е основна, това са всички задължения, всички ежедневни грижи. Там съм си съвсем скучен човек, който учи, работи, готви, чисти. Мога да говоря и за злободневни теми, не ми е проблем. Втората част са нещата, които са ми на сърце, за тях говоря въодушевено. За тях мога да се изправя сама в защита, не ми трябва подкрепление. Не ги натрапвам, но не спирам да ги виждам навсякъде около мен и да им се радвам. Аз съм глупава сигурно, защото излизам, пече слънце, пеят птички и се сещам за нещо прочетено, става ми едно весело и приятно, зареждам се с позитивна енергия. Ако хората около мен не могат да го видят и усетят, не го натрапвам, но аз продължавам да си го усещам, да му се радвам и съм щастлива.
Приятелят ми няма против, просто не му се слушат разкази, не му се гледат картини, не му се говори за музика. Той харесва механиката, разглобява разни неща и ги сглобява наново, чете техническа литература, гледа клипове по темата. Има моменти, в които става от леглото и се захваща с първия уред до него. Когато говори за някакъв механизъм, очите му светят. Това му е интересно, аз разбирам какво означава нещо да ти е толкова на сърце. Нашите интереси са различни, но приблизително равни по сила, затова си живеем напълно нормално заедно. Имам приятелка, която обожава модата и когато е в магазин, не се разсейва от нищо и никого. Тя харесва дрехи, това е нейното хоби. Всеки човек има хоби, някои просто не са открили своето. Ти, понеже не си творческа личност, можеш само да знаеш какво е нещо да ти е на сърце, но не и какво е точно изкуството да ти е на сърце. Не е причина за раздяла, ако можеш да проявиш разбиране към чуждите интереси.
Ако приятелят ти те дразни или плаши, остави го. Може би той натрапва интересите си или е погълнат толкова от тях, че съвсем забравя за истинския свят около него. Няма лошо да е странен, но няма смисъл да се измъчвате взаимно в една връзка, в която не цари разбирателство, любов и щастие. В случай, че наистина го харесваш и си влюбена, ако искаш да си с него, просто приеми, че понякога ще пише и ще забравя, че не е сам в стаята. Мисълта ми е да не го съдиш никога, но ти самата да направиш нужното, за да съхраниш себе си и да бъдеш доволна от живота си. Случва се двама човека просто да не си пасват, не защото са лоши един за друг, а защото не могат да се приемат и разберат. Няма да си вещица, ако го оставиш, случват се и такива неща в живота.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 7 месеца
hash: bf6a67e4b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Просто ми е интересно, в религиозно отношение какъв е? Случайно да е будист?

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: c5090bb3e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Не пишеш от колко точно време си с него? Това отскоро може да е 2 седмици, 2 месеца, всеки го разбира различно. Мисълта ми е, че всяко ново нещо е интересно и изглежда странно. След време може да стане обаче досадно, скучно, че и нетърпимо. Не знам доколко сериозно твоят приятел се занимава с изкуство, но ако изцяло му се е посветил, за него ти и връзката му с теб никога няма да бъдете номер 1 в живота. Няма смисъл да се опитваш да промениш това, ако искаш да останеш с него, ще се наложи да се примириш. Което не е никак лесно. Изкуството е занимание самотно и творците са по-дистанцирани и интровертни. А и ако искаш да водиш разговор за нещата, които на него са му интересни, не само да си слушател, трябва да имаш повече от елементарни познания. Което става с доста четене. За предпочитане е да се стремиш да споделяш интересите му и бъдеш поне донякъде на ниво. Това е при положение, че търсите - ти или той връзка, а не само хубав секс.

 
  ...


...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 176e737e3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Еми пробвай. Ако не се получава, то ще си проличи.

Аз съм човек на изкуството също и да, странна съм, и харесвам странни хора. Общувам почти само с креативни хора (не само хора на изкуството, а в най-различни сфери).

 
  ... горе^
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 73f0dfd3b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Махай се от него.
Интуицията ти го е казала вече!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker