1. „Кога разбирате, че сте се влюбили и кога да разберем, че е взаимно? “
Влюбвала съм се два пъти. И в двата случая беше взаимно, но в първата ми история присъства разстояние. Не бих повторила за нищо на света. Голямо мъчение е да имаш някого в сърцето си, но да го нямаш в ръцете си. Обзема те една постоянна липса, вечни размисли и мечти за срещи. Мазохистично е. Хем зареждаш тези чувства, хем осъзнаваш, че това те наранява допълнително. Разбирам всеки, който твърди, че не иска да се подлага на това. От друга страна, независимо дали имате връзка, докато си общувате всеки ден чувствата не изчезват. Статуса няма значение, чувствата са това, което те тормози. В ситуация, в която вече сте влюбени, положението отдавна е изтървано и ще ви боли, без значение какви решения ще вземете.
Разбирам, че съм влюбена, когато започна да "хвърча" от щастие. Ставам голяма мечтателка, в главата ми все се развиват истории за следващата среща. Постоянно се усмихвам, всичко ми се струва позитивно. Само да мисля за човека и усещам пеперудките в стомаха, а а такива мисли ми се прокрадват в съзнанието почти постоянно. Като видя мъжа и ми става едно... хем леко и приятно, хем ръцете ми се разтреперват едва забележимо и имам чувството, че и гласа ми ще се промени, ако заговоря веднага. Същото е и когато ми звънне или ми пише. Винаги другият ми се струва толкова близо до съвършенството, колкото е възможно един човек да бъде. Обикновено съм реалист и виждам както хубавото, така и лошото, но когато съм влюбена не обръщам особено внимание на лошото. Пак го забелязвам, но махвам с ръка и си казвам, че се подлъгвам и не трябва да съм негативна. Опитвам се да оправдая възлюбения за всичко, за което може да бъде оправдан. Гледам да го зарадвам, ако ще и да е с картичка или чаша с кафе. Търся го с поглед навсякъде. Радвам се като дете на всяко докосване на ръцете ни, дори нямам предвид нещо по-интимно. Прибирам се от среща и вече ми липсва... чудо е. Стремя се да не досаждам, не съм лепка, но обикновено имам желание да го чувам често, така че просто пренебрегвам такива импулси.
При мен няма златна среда в чувствата, всичко е крайно и силно, не мога да изпитам повърхностни емоции. Знам, че са влюбени в мен, когато виждам точно същото поведение в замяна. Приятелят ми е сериозен човек, той е обран от емоции. От нас двамата, ако трябва да го обясня с метафора, той е езеро, а аз съм река. Въпреки това, че се въздържаше от изблици, усмихваше се страшно много и ме гледаше в очите през цялото време, дори в стаята да има други хора. Търсеше ме, изпращаше ме до вкъщи. Когато започнахме да излизаме, винаги беше намислил някаква изненада за срещата. Той не е креативен, той е човек на науките. Не обичам изненади, но толкова много ми харесваше, че се старае да си прекараме добре. Организирал е вечер да се качим на високо, под звездите и да сме си само двамата. Никак не ми се ядосваше, дори да съм сгрешила, а той е организиран, стриктен и в нормална ситуация, ако някой закъснее с 5 минути е склонен да си тръгне. Държеше се сякаш съм цвете. Пак казвам, за него не е съвсем типично, той не изразява лесно емоциите си, не е добър говорител. Такива неща трябва да ти говорят, че човек има чувства към теб. Никога не можеш да си сигурна, че е точно влюбване, но наистина си проличава. Ако видиш пресилена и истинска усмивка, никога няма да имаш проблем да ги различиш. Езика на тялото говори, интуицията ти говори, когато има привличане, няма как да не разбереш. Възможно е да се подлъжеш, че има, а то да няма, но ако наистина съществува нещо между вас, ти просто ще го знаеш без сериозни въпросителни. Страшно много си личи, влюбените хора сякаш ходят по различен начин. Отношението, което виждаш е на съвсем друго ниво. Човек, който е влюбен, ще пътува 5 часа, за да те види за 10 минути. Не ти говоря за клишето, аз съм виждала това в истинския живот. Не обичам да шофирам, но съм го правила за приятеля ми. Не обичам и да танцувам на почти празен дансинг, но и това съм правила, за да го зарадвам. Когато някой прескача границите си заради теб, няма място за съмнения. Ако само ти прескачаш граници, също не трябва да се съмняваш, че нещата не са точно както трябва да бъдат.
Знам, че ти звучи налудничаво. Хората стават все по-практични, в днешно време повечето не вярват в чистата любов. Има доста такива, които са интелектуално на високо ниво, но емоционално още са в 7 клас. Истината е, че когато има любов е почти същото като в романтичните комедии. Трябва да вярваш в това, трябва да си сигурна, че съществуват големи жестове, малки жестове и много щастие. Преструвки има много в 21 век, но съществуват и искрени чувства, които те карат да изглеждаш като идиот и да местиш планини. Всяка сълзлива история, която някога си чула е напълно осъществима, живота е шарен, не е черно-бял. Връзките никога не са идеални, но има безброй много клиширани неща, които ще правят за теб и ти също ще правиш. Сега са клишета, когато се влюбиш е сякаш най-голямото и прекрасно нещо на света.
|
