OCD и Париж?
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 654 пъти
Няма да навлизам в подробности, въпреки че темата е УЖАСТНО АКТУАЛНА ,все пак става въпрос за мен. Гледах да съм максимално кратък, съжалявам че ще прочетете всичко това, но то е живота ми.

Двете момичета които истински съм обичал в живота си са с OCD(Obsessive compulsive disorder). Нарочно пиша името на английски, тъй като обяснението му му в БГ уикито е голяма глупост. Българската версия е: ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО

Ей тук намерих подробна и по-надеждна информация, за тези които се интересуват: https://iocdf.org/wp-content/uploads/2014/10/Bulgarian-Translation-What-You-Need-To-Know-About-OCD.pdf

Част 1.
Когато бях на 19 се запознахме. Тормозена беше в училище и оттам разви това разстройство. Поттиска се нормалното отделяне на серотонин, в резултат човека се чувства често нещастен , без причина. При децата е пагубно, защото така се решава тяхното трайно ниво на серотонин за в бъдеще, във формата на комплекси. (Родителите на тормозещите трябва да бъдат давани на съд!)
Тя беше доста по висока от мен. Което по късно след 4 години връзка се оказа предтекст (нейния) да се разделим (?!?!?).Акне ,което не я напусна до ден днешен. Беше вманиачена в чистене и подреждане. Също и външния й/ми вид. До тогава всеки път като изпадаше в истерии на мен ми беше много трудно. Говореше най гнусните неща и обиди, на които човек е способен. Предизвикваше ме да я ударя, едва съм се сдържал.След големите скандали късахме над 25 пъти.Приятелите ми и всички, които ни познават не спираха да ни се подиграват, че продължаваме да се мъчим.
Аз й бях първия. Не можех да я оставя. Подсъзнателно. Бях програмиран сякаш да се грижа за нея и винаги да й прощавам. Късахме, а след това тя веднага тръгваше и се чукше с други. 6 пъти. Пак се връщаше на вратата ми , пак сълзи, пак рев. Една вечер бяхме легнали , аз още не бях заспал, а тя бълнуваше за някой си Николай. А бяхме заедно официално. Тогава приключихме.

Преодолявах я 7 години. Първата година не спирах да пия. На третата от тези 7 я видях случайно в един клуб. 30 мин по късно правехме секс в нас. Бяхме заедно 1 седмица, докато си припомня колко отвратително беше всичко. Това беше окончателно. Вече са се минали над 10 години от Николай.

Положителното:
Секса с нея беше божествен. Скуиртваше дсетки пъти на ден. Освен това ако човек не я познава отблизо би казал , че е най страхотния събеседник(докато не й отиде на гости в къщи). Имаше и все още има отговорна и отлично заплатена професия.Свръх интелигентна жена. Никога не сме карали за пари. Имахме си невероятно доверие, признанията й пред мен за връзките с другите мъже, омаловажаваха чувствата ми, но закрепяваха доверието ми. Винаги сме си помагали и материално и физически.Преживяхме 90-те заедно, в най гладните години, на картофи и компот от село, в една мизерна стая в студентски град.

Част 2.
Името й е Ю.Работих в Китай преди година и половина за 2.5 години.Тя беше китайка, много по млада от мен, на 19. Бях й първия. Когато се запознвахме винаги ми е изглеждала на 25. След като спахме разбрах на колко е. Но твърде късно. Както и да е, не съжалявам изобщо. В началото тя също.
Оказа се, че е била тормозена в училище и след това е развила такова разтройство. Дотук съвпадения? Постоянно си чоплеше лицето, носеще огромни количества грим да прикрие акнето си. Самоунищожаваще се.Чувстваше се много често нещастна. Истериите бяха с това, че никой не я обичал , никога не заслужавала щастие. Била грозна , невзрачна, нямала приятели и тн. Казах си - "Ето, получавам втори шанс. Дръж зраво!
Вече знаеш какво е, по лесно ще ти е, а и тя е млада" Абсолютно същото се получи обаче.
Беше по-зле от първата, защото като малка е пила SSRI - инхибитори , които ги предписват психолозите. А ТЕ УБИВАТ! Реално. Увредили са й хормоналната система, само на 10г. Напълняла е от тях и самочувствието й още е паднало.После се нормализирала, но май бяха останали трайни последици.
Трябва да знаете че в Китай все още са с доста консервативни разбирания в това отношение (както ние преди 30 години) и за семейството е срам да имат "лудо" дете. Искали са да я пращат в лудница. Тя самата си вярваше че е луда. Собствените й родители я бяха промили.

Сега обаче беше по лесно за мен, тъй като тя беше млада и ме слушаше. Следваше съветите ми. За 1 година вече придоби такова самочувствие, че грим слагаше само като излизаме по-празнично. Намери си приятели. Акнето поизчезна. Пребори хиляди притеснения. Все повече се чувстваше комфортно. Даже като правихме секс като че ли почна да й харесва тя да е отгоре :)
Направих една грешка обаче. ОГРОМНА! На запад си говорим за бившите, но аз тогава изобщо не знаех какво е OCD. Казах й за момичето от част 1. Тя полудя. Май влоших положението. И то доста. Този път вече в истериите тя винаги казваше "отивай да я чукаш".
След това се появяваше на вратата ми в 5ч сутринта, с две бири в ръка.И пак, и пак.

Така. В един момент искаше да се самоубие, обаче. В моята кухня(живеехме 2 години в един апартамент) Хванах й ножа от ръцете. Добре, че не знаеше как правилно се режат вени. Тогава си казах - стига толкова...не мога повече. Заведох я в Пекин на психолог. Оказа се тотално безполезно. Не можех да я оставя обаче.
Едва дочаках да ми свърши договора и тръгнахме към югоизточна азия. Лаос, Камбоджа и Тайланд. Запознаваше се с все повече хора, придобиваше все повече самочувствие. Карахме заедно курсове. Медитирахме заедно в будистки манастир в Тайланд на 20 дневен ретрийт.Бяхме обрани. Спасявах й живота от един автобус и в една река , където щеше да се удави.

Положителните страни. Скуиртваше също като първата. Винаги се разбирахме за всичко. Никога не ми е било трудно с нея и нямаше никакви капризи(като изключим истериите). Беше и все още е, като фотомодел.Невероятно красива (учеше за стюардеса). Заедно преминахме през много, и в Китай и докато пътувахме.Имахме си невероятно доверие. Държала е всичките ми пари на куп, сама. Бях болен поне 8 пъти и тя всеки път беше в болницата с мен. Грижеше се за мен , докато трябваше да ходя на работа със счупен крак. Караше се с докторите застъпвайки се за мен.
==============================
Проблема.

Ю, скъса с мен с смс.Хаха...Като последния тийн. След Тайланд тя се прибра в Китай. Аз подготвях нещата тя да дойде в България.Трябваше да си довърши даскалото. Да ама след 3 месеца, тя ми пише онлайн. Последваха дълги мейли, защото нея ужасно я беше страх да ме чуе дори. Не искаше да се видим в скайп. И така всичко приключи едностранно. После ми каза, че имала приятел, даже вече два и да съм спрял да я търся. Била ме ползвала да я отворя (!?!?!?).Бил съм стар,грозен и нисък. Колко много била сляпа с какъв била..че не съм бил от нейната лига и тн.
Изпих над 14хиляди долара в продължение на година.Без да имам работа. Ходех по клубове, концерти.Обикалях Европа.Опитвах се да забравя.
Разбира се обаче стигнах дъното. Отидох в Лондон, стъпвам си на краката сега. Обещаващо е. Но съм много депресиран все още. От тогава съм се запознал с над 4 момичета , които харесвам (!НОРМАЛНИ!) , но нямам сърце за тях.
На 14ти февруари се почувствах леко щастлив, имах сили да й отворя фейса. Голяма грешка! Пристигнала е в Париж да учи преди 1 седмица. Има си и приятел, при който очевидно живее. И както прелиствах страниците и бам - реклама "Лондон-Париж 12 паунда"

ИСКАМ СИ СЪРЦЕТО ОБРАТНО !
Искам да се срещнем и да ми каже, че заслужавам шастие и аз. Искам да ми каже "Пожелавам ти да си намериш половинка, като мен"

Страхувам се обаче ще тя още ме обича/мрази. И само ще й съсипя връзката. За нея аз съм просто още един комплекс - като ме види и ще се сети за бившата ми и ще истеряса отново.
==========================
Наистина съм щастлив за нея. НАИСТИНА. Аз съм й повече като баща, всъщност. Звучи перверзно, но я обичам 80% като дъщеря.Радвам се, че си е намерила някой на нейната възраст. Но знам също и че при първата истерия онзи най вероятно ще й бие шута и тя пак ще ми цъфне. Може даже и бременна. А аз не искам да й отварям вратата.
Не искам да се занимавамм вече с "луди". А без да си простим няма как да стане, обаче. Сега когато съм с други момичета имам чувството, че изневервям , а никога не съм го правил. Не съм такъв.Искам си ЦЕЛИЯ живот обратно. Искам нормален живот.

С първата стана. Обещахме си щастие, простихме си всичко и имах сърце за Ю. Искам и с Ю да е така. Да, но това дете се заинатило и ме мрази.Че така е по-лесно. О, Боже колко е трудно да обичаш! А аз искам да е безралична към мен, за да продължа напред.

==========================
Въпроса:
Вече видях във Фейса къде учи в Париж. Мога да я изчакам след училище и да я видя. Знам че е хлапе още и очевдно имам очакване от нея да се държи като възрастен човек, но, не мога повече.....Да отида ли в Париж да се видим и да скъсаме както трябва?

П.С. Не ме съдете строго. Майка ми е с OCD. Пак ще кажа...програмиран съм така и Фройд е прав.