Дойдох, видях, победих-сбогом - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97901)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23049)
 Секс и интимност (11357)
 Тинейджърски (20294)
 Семейство (4908)
 Здраве (7893)
 Спорт и красота (4119)
 На работното място (2207)
 Образование (6031)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1512)
 Други (13378)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Дойдох, видях, победих-сбогом
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 1218 пъти
Пиша ти го тук, защото не искам, а и не трябва да се свързвам с теб.
Помниш ли когато се запознахме? Ти ми каза, че нямам хубави очи изобщо, а че са обикновени зелени очи.
Беше невероятен...беше прекрасен, беше чист. Не знам аз или наркотиците те промениха така, но това не е момчето в което се влюбих. Вече не сме в училище, не сме малки деца, трябва да правим болезнени избори. Знам, че си мислиш, че не те обичам, защото си тръгвам и те оставям в ръцете на някого друг-но не е така, разбери. Той ти е роднина, обича те, въпреки че ти си мислиш обратното.

За 4 години разбрах много неща, научих много неща...Ти ми показа много неща. Така е, лъгах те много, но това беше вследствие на твоите "молби", които в един момент станаха прекалено многобройни. Обещанията, които давах бяха малоумни и ти го знаеш, а ако откажех да обещая-се сърдеше! А аз не исках да се сърдиш. Въпреки че ми изглеждаха невъзможни някои от тях се стараех да ги изпълнявам.

Винаги съм ти обяснявала, че човек е социално животно, че не можеш цял живот да бягаш от общуване. Не ме разбираш, защото не можеш. Развих силен майчински инстинкт за толкова време и дори сега още треперя дали си добре, как си, но се сдържам. Аз бях всичко-бях майка, бях леля, бях приятелка, бях сестра, понякога бях и баща...исках да чувстваш сигурност, исках да знам, че ме обичаш и рано или късно няма да имаме проблеми.

Знам също, че си озлобен много, ти си злобен по природа, знам, че си арогантен. Винаги съм те приемала такъв. Откакто стана на 18 тези качества почнаха да се задълбочават...защо? За 4 години ме попита само веднъж как ми е минал деня и това беше когато вече се изнесох от вас и се прибрах. За 4 години само веднъж се зарадва на мое постижение...в началото, когато минах устния си изпит по английски с 6.

Имали сме лоши, имали сме и добри моменти...всеки път в който се опитах да си тръгна завършваше с провал, защото просто the heart wants what it wants...Ти си първата ми любов, най-силната, най-изпепеляващата. Приех те всякак-приех те с психичната болест, която имаш, приех те с абсолютно всичките ти недостатъци. Не си мисли, че никога не съм те защитавала-в училище редовно го правех. Но винаги като направя нещо хубаво за теб, се старая да не разбираш, че съм аз.

Страдах с теб когато спеше на улицата, болеше ме, че не празнуваме годишнини и празници...Болеше ме и като не искаше да ходиш на работа, защото "няма да знаеш къде съм и какво правя"...нищо нямаше да направя, разбери.

Винаги имахме проблеми, дори след като заживях при теб...отново, не можеш да ме разбереш, но на мен ми беше адски трудно да кажа на семейството си, че избирам теб пред тях...Ти го изиска, така и направих...Не мога да го направя втори път, опитай се да ме разбереш. Каквато и да е, тя ми е майка, а той ми е баща, те са ми родители. Знам, за някой без двама родителя с щастлив брак е много трудно да го разбере.

Кучетата? Любимите ми кучета. Айде, хъскито е голямо, ами немската овчарка? Гледахме го от едно парченце месо...как можа да го дадеш...дори не ми каза къде е. Това ми разби сърцето, честно. Обичам го това животно и се заклевам, че ако го намеря, ще си го взема.

Ами татуировката? Искаше да си татуирам името ти, знаеше, че родителите ми нямаше да са съгласни с това. Направих го, бях на 16. Крих го една година, после го поправих. Сега там пише "Дойдох ,видях, победих", а на ръката ти пише моето име...но не се чете ...Въпреки това, пак не беше доволен след това. Изхвърли част от козметиката ми, наряза част от дрехите ми, защото много ме обичаш ...но на мен ми ставаше тъжно.

11 клас. Цяла година изолация. Цяла година на слушалки, 9-часови телефонни разговори докато бях на училище...и седях сама. Ти постигна каквото искаше, не говорих с никой и никой не говореше с мен. Пуших цигари сама докато говорихме по телефона и гледах класа си как се смее на шеги и ме гледа жално. Болеше ме, но те обичах и го преживях.

Абитуриентския бал...най-големият ми кошмар. Вярно, казах, че няма да ходя, така е...но когато казах, че искам, се уговорихме, че ще ме оставиш до към 10-11. Не предполагах, че ще си биеш свръхдоза...изобщо не предполагах. Все пак ти оцеля, а аз се прибрах в 9 с оправданието, че заради кистите не трябва да си развалям режима.

Кистите...Вярно е, че противозачатъчните не са от най-полезните, но със сок от цвекло не става, разбери. Предписани са ми от лекар, защо ги изхвърли? Имам нужда от тях.

А туркинята...А арменката? Знаеш ли това колко боли, знаеш ли какво изживях аз тези 3 месеца...ти казваш, че съм си го заслужила...разболях се тогава много тежко, повръщах, бях на системи...и ти пак каза, че си го залужавам. Болката беше нечовешка. Аз изтърпях тези 3 месеца и стисках зъби. Не ядох, не спах, превивах се от болка, докато ти беше с нея. И накрая излезе, че е било цирк само, за да се върна. Познаваш ме добре, проработи...но никога няма да ти го простя.

Наркотиците...защо? не можах да те спася от тях, реших, че сме в това заедно. Но изгубихме контрол...зле стана когато живях при теб. Помня, още помня онези нощи с климатика на 34 градуса посред лято..само дето не бяха реални, но бяха, и все още са, най-хубавите ми спомени. Трезвен започна да ставаш почти непоносим. Разбери, че да берем цигари не е нормално. Разбери, че не мога да живея твоя начин на живот. Да, с парите на мама е лесно, аз се научих да ги оценявам, работя и си ги изкарвам САМА.

Сега, вкъщи, всяка вечер преяждам като куче, защото не искам да си спомням какво е да си гладен. Не мога да живея така, ти можеш, но аз не. Може да философстваш колкото искаш, че жените са меркантилни курви, не ме бърка. Аз доказах многократно, че не съм такава.

Защо ме спря да уча тази специалност? Защо ме спря като цяло? Аз исках и още искам. Това е моята мечта...Ти ме накара да обещая и това. Каза, че няма да го направиш..

Надявам се някой ден, да изпиташ удоволствието което изпитвам аз от това да ходиш на работа, да учиш за изпити и да минаваш през цялата си болка слят с нея...защото това правя аз и много ми харесва.

Понякога така се получава в живота. Липсваш ми, но искам да дам шанс на себе си ВЕДНЪЖ. Не съм опитвала досега. Винаги съм те поставяла пред себе си, според теб не е така...но множеството странични наблюдатели са на друго мнение.

Желая ти всичко добро, колкото и да ме плюеш и съдиш. Не те виня, но аз имам друго бъдеще.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 2 месеца
hash: e43b18b5d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Бахти откъде ги намирате тез боклуци, със свещ ли ги търсите??? То ако не сте меркантилни, с някой пълен кретен ще се хванете или направо с психично болен и то години наред!
????

 
  ...
преди: 1 година, 2 месеца
hash: 9c3ac4330a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Много тежка история.Радвам се,че си проумяла,че с такива хора нямаш бъдеще.Не тъжи, не си заслужава.Ще намериш човек,който ще те прави най-щастливата и ще съжеляваш за тази огромна грешка.

 
  ...
преди: 1 година, 2 месеца
hash: 29619d8c85
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

4.   "Беше невероятен... беше прекрасен, беше чист. " Ха сега авторката да си помисли как това се връзва с "озлобен много, злобен по природа, арогантен" изневеряващ, психично болен безделник-наркоман. Явно ролята на спасителка, майка, леля, приятелка, сестра, понякога и баща не е дала желания резултат. Дано си извлякла поука от филма, в който си се вкарала и не повтаряш глупостите си.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 2 месеца
hash: 297c3164a6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   4.

То за една жена това е да си прекрасен. Ако си утайка, която се държи с нея като с парцал.
Няма дас е начуат, айде не всички, но поне някои...



Братан.

 
  ...
преди: 1 година, 2 месеца
hash: 53ba9736bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Братан, зависи от жената. ако ти си ги избираш такива, то си е за теб. Аз с чисто сърце мога да потвърдя, че не съм позволявала никой да се държи така с мен.

Лола

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker