Споделена история от Любов и изневяра |
Аз ли приемам нещата твърде навътре?
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1159 пъти
Имам си сериозен приятел вече 3 години. Тази година и двамата ще завършваме. Обмисляме да заживеем заедно след време и като цяло искаме нещата да стават по - сериозни. И двамата не сме перфектни, но много се обичаме и се приемаме такива каквито сме. Винаги сме били един до друг и си показваме колко много се обичаме. Той е прекрасен, изключително търпелив и спокоен човек. Аз съм обратното на това. Точно тук са ни и различията. Аз приемам всичко на вътре и се разстройвам доста често и правя проблем, но понякога не разбирам аз ли съм виновна наистина и преовеличавам или може би и в него е проблема. Аз съм по - социална личност, по - пъргава, енергична. Обичам да съм сред хора. Той предпочита да си седи в тях, да си почива и като цяло не обича много излизанията. На мен никога не ми е било проблем това, както казах приемам го такъв какъвто е, но понякога е имало случаи, когато не сме се виждали с дни, защото например не му се излиза. Разбираемо, но аз си мисля, че не иска да прекарва време с мен. Не един път ми е казвал, че освен гадже съм и най - близкият му приятел и обожава да прекарва време с мен, но просто не винаги му се излиза. Вярвам му и му влизам в положение, но доста често в лудата ми и истерична глава нахлуват мисли, както казах от сорта на “той не иска да ме вижда, не съм му интересна и важна и т. н. ”
Действията му показват наистина, че ме обича и иска бъдеще с мен, но нормално ли е това? В смисъл случвало ли ви се е нещо подобно? Има ли повод за притеснения или просто наистина си е нормално това след като просто си пада малко домошар и се притеснявам напразно? Изпадали ли сте в подобна ситуация и вие как сте приемали нещата.
Междодругото забравих да спомена, че сме в един клас и се виждаме всеки ден, но имам в предвид, че примерно ваканциите е имало периоди в които не се виждаме дни наред понякога. Може би го приемам навътре, защото съм свикнала да го виждам всеки ден, не знам...
Благодаря ви, че прочетохте и ще очаквам вашите мнение.
И моля коментари от типа на “оставяйте се, различни сте и няма да ви се получи” да не си правите труда да пишете, защото, както казах го приемам какъвто е просто искам да чуя вашето мнение по въпроса, за да се уверя, че наистина преовеличавам, защото със сигурност е така, но наистина имам нужда да го чуя.
|
