Споделена история от Любов и изневяра |
Загубени години
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 862 пъти
Здравейте. Аз съм мъж на 30 години. Прекарах младостта си затворен вкъщи или пред компютъра или над учебниците. Защо и как, какви са точно причините и т. н. няма смисъл да навлизам в подробности. Съответно може да се досетите, че имам проблем с жените. Не само, че нямам жена или приятелка, ами дори и в чисто сексуален аспект съм доста изостанал. В последните 1-2 години осъзнах, че вече не съм младеж и че май страшно много загубих и пропуснах от младостта. Осъзнах, че неща, които е трябвало да правя вече нямат място за моята възраст. Осъзнах, че в житейски план съм доста изостанал. На 30 години съм и не мога да си намеря приятелка. Не съм уверен, а това всяка жена го усеща. А какво ли е в очите на една жена/момиче, да види неуверен и притеснителен мъж на 30 години с професия и с най-нормален външен вид....? Не е ли отблъскващо? Да съм на 17, на 20, на 22-23, да се каже, че съм още млад и неопитен, макар, че по-голямата част от мъжете на 22-23 години са определено с опит. Опитвам да се запознавам с различни момичета, но е трудно. На скоро се запознах с едно момиче на 22 години - стажантка на съседно място на моята работа. Поканих я да излезем. Тя отказа под предтекст, че била доста по-млада от мен. Може и просто така да се изказа, а пък и като се замисли човек 8 години разлика хем не са много, хем не са и малко, особено когато си на 20 и може да срещнеш някой твой връстник. Някак си се получава, че за едни съм твърде голям, а за другите пък смотан. Мисля си, има ли изобщо някакъв вариант, аз да стана нормален мъж, на базата на емоционалното и житейското осакатяване, което съм си нанесъл като по-млад? Възможно ли е на 30 години, да станеш нормален? Че все си мисля, че възмъжаването започва от 15-16 годишна възраст и до 23-24, хайде 25-26, вече трябва да си завършен мъж. Имам професия, годините вървят. Може след време и някакъв началник да стана, на базата на опит в работата. Ще почнат разни колежки и други да се навъртат около мен. Да де, но не мислите ли, че една жена трябва да ви харесва, като човек с мъжки характер, а не защото сте на някакъв пост или имате някой лев в повече? Или и аз след време да стана като разни мъже, плащащи на любовници и проститутки, избивайки си комплексите от младостта свързани с липсата на женско внимание...? Както вървят нещата си мисля, че най-вероятно семейство няма да създам и то не защото съм като някой луд стар ерген, страдащ от скъперничество, характеропатия и тежки претенции, а просто, защото съм смотан.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 6f7b028e26 |
|
1. Същата работа съм и аз човек, повярвай ми знам какво е. Един ден да се събудиш и да осъзнаеш, че си пропилял най-хубавите си години във висене пред компа и стоене в къщи. Нищо не може да върне загубените години , пробвал съм какво ли не. Ходил съм по проститутки, пиянствал съм със дни, опитвал съм се да си намеря приятели, но сам знаеш че на 30 годините малко трудно тепърва да се създават приятелства. Истината е, че годините си минават, а такива като нас са странични наблюдатели на живота. Аз в крайна сметка съм се пуснал по течението и каквото дойде.
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 58131fb298 |
|
2. Да попитам чисто хипотетично - да приемем, че си имал така нареченият "пълноценен живот" - любяща съпруга, сладки деца, почивки, курорти, тръпка и тн. Пълна идилия. Един ден жена ти решава, че не те обича вече и че всъщност е престанала да те обича отдавна но се носи по течението щото така и е по удобно. В един момент розовият мехур в който си живял се спуква и повярвай ми, след няколко години изобщо нема да те топли, че преди време си живял този така наречен "пълноценен живот". Всички тези сладникави спомени ще останат много бързо назад. И тогава ще разбереш, че фразата "спомените топлят" е силно надценена.
"Единственото по лошо от това да си сам, е да си с хора които те карат да се чувстваш сам".
Робин Уилиямс.
|
|
