Чувствам се ужасно самотна - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97833)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23028)
 Секс и интимност (11352)
 Тинейджърски (20293)
 Семейство (4905)
 Здраве (7886)
 Спорт и красота (4118)
 На работното място (2206)
 Образование (6023)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1511)
 Други (13361)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Чувствам се ужасно самотна
преди: 6 месеца, 5 дни, прочетена 1189 пъти
Здравейте, на почти 30 съм, сама- както винаги... Не знам, всеки един който срещна не желае да е с мен, а аз умирам да дам любов на някого. Имало е мъже, но на нито един от тях, не му се занимава с глупости като връзка... или поне не и сериозна, иначе може д а се забавляват, а като споделя нещо, което ме притеснява или тревожи, веднага ми се казва, че не можели да слушат вече такива неща и страшно много ги натоварвам. Аз не искам да натоварвам никой с нищо, какво да направя, че ми се случват постоянно тъпи неща. Нямам и приятели, така съм от малка, трудно приемам някой до себе си за приятел... и накрая все ме предават. Никъде не излизам, а като го направя(много рядко, защото страдам още повече), винаги съм сама и страдам, като гледам другите хора как се забавляват по двойки или цяла компания приятели. Вече си мисля, че нещо ми има, та не мога и аз да се забавлявам така, или пък съм прокълната. Всеки път, като си помисля, че нещо хубаво ми предстои оттук нататък и всияко се проваля- така е и с работата, намирането на приятели, и връзка. Вече не знам какво да правя и мисля.... най-вероятно ще си остана сама цял живот с моята самота.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 месеца, 4 дни
hash: e349480f2a
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

1.   Хубаво е да осъзнаеш, че приятели няма. Когато бях на около 15 г., макс 18 г. имаше, но след това всеки започна да става гаден и подъл и срещнах първите разочарования от хора, които най-малко съм очаквала. Най-добрата ми приятелка от години ме използваше и говореше зад гърба ми. Ами повече не никого не се доверих и осъзнах, че приятели няма, хората са лоши. Намерих си половинка, походихме доста години, оженихме се, имаме детенце, едно - не ни трябват повече. Добре е. Съветвам те и ти да си намериш и да си имаш семейство. Другото няма значение. Явно попадаш на несериозни момчета. И аз имах няколко разочарования преди да срещна съпруга ми. Ще намериш. И не мисли, че тия дето се смеят са много весели. Щастието обича тишината. Когато някой показва твърде явно нещо, да знаеш не е така...

 
  ...
преди: 6 месеца, 4 дни
hash: edb66cf859
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Вземи си куче и се грижи за него.

 
  ...
преди: 6 месеца, 4 дни
hash: 8ead10e734
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ами, аз съм по същият начин. И на мен нещо не ми върви в личен план. По-рано и аз мислех, че е "лош късмет", обаче... гледай какво става по света с короната вирус... Явно просто времената са трудни. И не сме само ние така. Самотата е световно явление в днешно време, още преди пандемията. Светът е пълен със самотни и млади все още хора, но много самотни поради различни причини. Съветът ми към теб е-не го мисли толкова, защото има много като теб. Все някога ще се ощастливиш и ти. Не може нещата да си останат завинаги едни и същи. Плюс това не забравяй-който търси, намира.

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 4 дни
hash: d04311d60c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Абе вас феминизма не ви ли научи да бъдете силни независими жени , за какво бяха всички тея политически крясъци … Женски работи ...

 
  ...
преди: 6 месеца, 4 дни
hash: 54292f62b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   На мнението на номер 1 съм. 100%.

 
  ...


...
преди: 6 месеца, 4 дни
hash: c01cd3bead
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Може и клиширано да ти звучи, но нещата не са толкова зле, даже изобщо не са и зле. Аз също бях така доста време. Все нещо не ми беше наред, нямах приятелка, търсех работа, после пък не ми харесваха условията, после получавах малко пари и т.н. Накратко казано - все нещо ме потискаше. Така неусетно започнах д потъвам в една сивота, за която дори не си давах сметка. И въпреки, че всичко останало, като изключим приятелката ми се нареждаше перфектно, аз не можех да се зарадвам. Тогава Господ ми показа ясно, че постъпвам много глупаво и по този начин ме отрезви. Бях много близо до това да си загубя сериозно здравето. Слава на Бога всичко мина много бързо и лесно. След тази случка обаче разбрах, че аз всъщност съм един много, много щастлив човек. В момента също нямам приятелка, но се събуждам всеки ден изпълнен радост от живота и с благодарност към Бога. Не се притеснявам за нищо, защото нещата се нареждат, стига човек да не се отчайва. Просто трябва да си спокойна и да знаеш какво искаш. Попаднала си на вятърничави момчета, ама то кой не е попадал на неподходящи. Като видиш, че някой не става, просто го подминаваш и толкова и се оглеждаш за други.

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 4 дни
hash: 3249da2dbe
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Мила авторке, има много мъже необвързани на твоите години. И съм сигурен, че е имало доста господа, които са обърнали своето внимание към теб и са търсели точно любов и семейство и прочие. Но тук идва голямото НО: ти си ги отрязала, нали? Искаш от тези красавците, сладкодумковците, които свалят звезди и т.н. докато те изчукат и после намират какви ли не извинения за да те разкарат. Тези се наричат бройкаджии. Кога ще го разберете вече?? След като те изчука такъв индивид, той си е свършил работата и отива да търси следващата наивница. Ти си минало. А вие все по такива си падате...
Виж и аз съм на 30 и аз съм самотен. Не съм атрактивен, като тези с оскубаните вежди, с тениски за деца за да им изпъкват мускулите или хиляди фалшиви истории дето разказват... Но пък сигурно и най-голямата идиотщина да кажат ти пак ще се скъсаш да се смееш.....
Ако искаш да промениш нещата виж колко много добри необвързани мъже има. Иначе, честно ти казвам, с тези атрактивните, никога, ама никога не можеш да направиш семейство. Най-много след някоя кодина да има пост "сама на 35-40 с дете и смачкана от живота".. Сори

 
  ...
преди: 6 месеца, 4 дни
hash: a1d1ffc8e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Покрай тази пандемия се открояват важните неща в живота. Та в този ред на мисли ако търсиш приятел или сериозна връзка, заповядай! Само трябва да ме намериш в Интернет.

За предателствата: познато усещане, но ако в даден момент не се довериш на верния, няма как да стигнеш до връзка, в която не те предават. Смелостта се отплаща! Затова бронирай сърцето си с помощта на волята ти и продължи напред, водена от мечтите си! Животът е на принципа проба-грешка - ако ставаше от първия път, аз щях да имам гадже още от училище.

 
  ...
преди: 6 месеца, 3 дни
hash: 0ac7a0f0e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Който търси намира, а който не търси - ще бъде намерен...
Потърсете причините във вас самите. Обърнете се към себе си и се усъвършенствайте.....

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 3 дни
hash: dcd7d683ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Виждам, че си сериозен човек и наистина страдаш от личния си живот.
Дълги години бях като теб, изпълних се с негативизъм и това отблъскваше хората. Споделям го единствено, защото смятам, че моят опит може да е в твоя полза. Темата ми е болна, защото не искам да се връщам към онези спомени, в които все бях тъжна. При мен всичко се промени коренно, когато спрях да търся и очаквам сериозност. Първата ми дълга и сериозна връзка започна почти на шега. Както излизах с един забавен тип, така станахме като слепени, после заживяхме заедно и всичко се подреждаше само. Концентрирах се върху приятните изживявания с него в момента и не мислих за бъдещето. Толкова пъти ми се беше случвало да попадна на несериозен човек, на предател или нещо от сорта, че вече тотално бях отписала като възможно точно аз да намеря човек със същите приоритети като мен и да сме щастливи. Запознавах се с хора и не исках да им разкривам вътрешния си свят повече. Излизахме заедно, забавлявахме се, комуникацията ни беше лека и забавна. Постепенно една част от тези същите хора започнаха да ми се доверяват, споделяха ми лични истории и аз направих същото, без да очаквам подкрепа или разбиране.
Изградих добри и здрави отношения в живота си едва тогава, когато спрях да очаквам и пренатоварвам всичките си познати със сериозност, от която нямаха нужда. Сега разбирам, че не е правилно да се подхожда към едномесечна връзка така, сякаш тя ще бъде последна. Не е правилно да харесаш човек и да очакваш от него, че ще изпитва съвсем същото в замяна и също ще си представя общо бъдеще. Не може да излезеш с приятел да се разтоварите от стреса, а ти по-често да очакваш да обсъждате тежките теми за този същия стрес, който ви изпива. Според мен за теб ще бъде най-добре, ако спреш да се тревожиш. В момента се изразяваш като типичен overthinker. Мислиш, отчайваш се, пренасищаш се с емоции и продължаваш да тъпчеш ли тъпчеш. Не се опитвай да градиш къща върху нестабилна почва, не е разумно. А отнема малко време да разбереш каква ти е почвата, да я докоснеш и да свикнеш с нея. Опитай се да гледаш малко по-леко на живота и връзките, без да имаш очаквания към тях. С времето сама ще усетиш на кого да се довериш, кой е способен за по-сериозни отношения и от кого е по-добре да бягаш. Може би просто все още не си срещнала твоите хора, но и това ще се случи.

 
  ...

...
преди: 6 месеца, 2 дни
hash: 248a45693a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Приятно е да прочетеш мнение като номер 1. Някак си е успокоително, че поне един човек си е намерил мястото и е щастлив, ама наистина. Радвам се за нея.

За авторката нямам полезен съвет който да не е клише, или тя самата вече да не знае. За този вид работа трябва втори човек а вече въпрос на късмет е да си го намериш.

Днешно време масово хората си гледат интереса и личният кеф и забравиха, че човешката психология и истинско щастие се върти около емпатията. Но тази дума е забутана в далечен, прашен и тъмен ъгъл в нашето съзнанание. Някъде зад лъскавата и ярко светеща неонова реклама на която стои гордо изправен нашия личен облик, досущ като някой супер герой. Точно като постер на поредната холивудска боза.

Разбира се, в реалния живот нещата се случват малко по различно и честичко осъзнаваш, че всъщност си никой. Но това влиза в конфлит с набитият в главата ни "супер-облик" който ние сме си изградили и това разминаване на личното "АЗ" ни измъчва. В повечето случаи вътрешно и неосъзнато. Затова и този бум на репликите от сорта "Отиди на психолог". Дядо ви не е има нужда от психолог и е доживял до преклонна възраст, в мир със себе си и със околните.

А днес всеки отчаяно се опитва да представя именно този лъскав и нереален себеобраз, като от време на време имаме единици като номер 1, които са си намерили "тихото щастие", както тя се изрази съвсем вярно и красиво. Аз лично бях чел много отдавна един цитат - "Истинската любов е тихата любов". И дълги години търсих човек с който да ми е приятно просто да си помълчим...

Успех желая на авторката и всичките онези хора които се припознаха. Подозирам, че не са никак малко...

 
  ...
преди: 5 месеца, 28 дни
hash: 248a45693a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Знаете ли, номер 8 ме накара да се замисля за нещо...

Той е от този тип хора които имат комплекса на принцесата. От хората които си мислят, че са специални, уникални и непременно те са отговор на нечий проблем.

Кай ся, пичага, как точно реши, че авторката търси точно теб? Мислиш, че си казал нещо особено умно? И това ироничното - "само трябва да ме намериш в интернет". Как точно си го представяше това да стане, докато си го писал тва? Не си оставил никакъв псевдоним или некакъв хинт който ще и помогне "да заповяда! ". И кво, авторката ще тръгне да хаква този сайт с надеждата да ти намери маил адреса и да ти напише едно прочувствено писъмце в което ти се обеснява като ученичка как е впечатлена от излиянията ти и отчаяно иска да се срещне с теб? Кай честно, наистина ли си мислиш, че тя ще се хукне през огън и вода, ще се изкачи на високата кула на която ти сам си се поставил, и ще те цунка? :)

Мен лично това ме провокира - тази арогантност и самочувствие.

Наистина някои хора си живеят в нереален, изграден от тях самите, свят.

Нека ти дам още един пример колко си далеч от истината : тази твоя идея "проба-грешка", ала "пикъп", работи само за онзи тип хора-пердета. Дето пробват без да им пука особено, както ти би казал - "бронирайки сърцето си" (което е тотална глупост защото този тип работа предполага да "отвориш сърцето си") с надеждата измежду всичките тези които ще те изрежат, да има една заблудена овца дето да ти върже. Винаги съм си мислел, че подобен тип поведение е най вече унижение към самия себе си. И няма нищо общо с думичката "сериозен".

Ако можеше за момент да отделиш влюбен поглед в собствения си образ, и да вникнеш в това което е написала авторката, може би щеше да ти светне, че авторката е този тип клинични вече, бих казал, случаи на хора които едва ли не изпадат в ужас от социалните контакти. или най малкото това ги кара да се чувстват особено неловко. Наистина ли мислиш, че тя след като ти прочете адекватното мнение, ще съумее да премине от тази една крайност, към другата - да се пробва навсякъде и с всекиго?

Другия момент - "покрай тази пандемия". Не, пак не позна. Авторката чудесно знае кои са важните неща. Именно по тази причина не може да намери човек с който да ги прави тези важни неща. Повечето такива като теб, все са в процес на поредната "проба-грешка". И тя не си ги мисли тези работи от сега, заради пандемията, а мааалко по отдавна. щом вече е стигнала до фазата в която предпочита да не излиза навън защото всичките онези двойки които ще срещне, хората които минавайки покрай нея се държат за ръка, ще и напомнят за един свят от усещания и емоции към който тя гледа само през стъклена преграда. Стерилно, дистанцирано. И вече си мисли, че това е нейното проклятие. Аз мисля, че проклятието всъщност се състои в това, че хората които са най чувствителни, които най много имат какво да дадат, са точно тези които по една или друга причина не могат да го направят. Поредното проявление на странното чувство за ирония на съдбата.

"Когато загубиш нещо, тогава научаваш неговата цена". Затова много ама много хубавичко се замисляш на кого даваш сърцето си. А когато го дадеш, буквално принасяш сърцето си на тепсия. Без "броня", обаче. Абсолютно голо и уязвимо. Защото само това е начина по който можеш да се "докоснеш" до друг, в истинския смисъл на думата. Онзи който единствен има значение.

Защото всички ние, дълбоко вътре в нас, всъщност искаме да усетим нечие друго сърце до нашето. Да усетим как те бият в хармоничен ритъм. А това изключва наличието на прегради и "брони" между тях.

Усещаш ли вече как сериозно си сбъркал адреса?

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker