Много ми се струпа
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2493 пъти
Здравейте!
Хм, как ли да формулирам проблема си... Мисля, че ще полудея. Тази година минах през много болка - загубих дядо, загубих баба, съкратиха ме от една работа, на втора не стана, сега съм на друга, но не усещам да се справям. В любовно отношение - бях зарязана от мъж, в който се влюбих много и когото все още обичам. (голям мазохизъм, съгласна съм).

Всички тези нещастия ми се отразиха, защото аз и по принцип съм с изострена чувствителност и подчертана емоционалност.

Та, живея със страха, че ще ме изгонят и от тази работа и че не се справям.

Усещам се некадърна, глупава, неспособна.
Започнах да изпадам в нервни кризи, правя неадекватни неща.

Страхувам се за себе си.
Нямам финансовата възможност да посещавам психотерапевт, иначе ми е хрумвало.
Какво да правя? Ще полудея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 1 месец hash: 0310b095fa

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Първо - успокой се. Не само ти си така. При мен положението е сходно - преди време загубих дядо си. Зарязаха ме 2 гаджета подред и за капак ме предадоха всички "приятелки" които си мислех, че имам. Съвета ми е - опитай да гледаш напред. Знам, че не е лесно. И аз не успявам за момента, но това е единствения шанс. Не си сама, спокойно! Не си некадърна, нито глупава. Да ти кажа и мен ми е хрумвало това за психиатъра/психолог или нещо подобно..но човек ако сам не си помогне, няма кой друг да го направи вместо него. Тони

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: befe62c2d5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Виж, нормално е да загубваме баби дядовци, не е нормално те да загубват внуците си, така че нещата са се развили не толкова негативно - алтернативата би била да те надживеят, а ти не би им причинила това, нали? „Усещам се некадърна, глупава, неспособна. Започнах да изпадам в нервни кризи, правя неадекватни неща. “ Няма универсална рецепта. Аз бях преди година на подобно дъно. Помогна ми книгата „ Излекувай живота си“ на Луйз Хей. Има я безплатно в мрежата, има и клипчета. Убедих се, че всичко е вярно - от подобна криза, в която се намираш ти в момента, а и малко по-сложничко, само от февруари 2011 до сега не само си намерих чудесна работа, имам скъпа кола, пълна сметка, два апаартамента, но и постигнах лично щастие. И това само има-няма 10 месеца. Опитай, няма какво да загубиш и НЕ СТРУВА ПАРИ, само много време, много желание да се промениш и много вяра в собствените си възможности. Успех! Вярвам в теб!

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: 52d5c1216d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Авторката: Номер 1, няма да се предаваме. Мисля, че трябва да почерпим вдъхновение и сили от номер 2. :) Хей, номер 2, някак ми стана хубаво от това, което прочетох. Браво на теб, герой си!!!! Благодаря ти, че ми писа!

 

...

горе^

преди: 13 години, 1 месец hash: 985b83b5df

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, аз съм доста малка на 13 съм когато бях на 8 баба беше тежко болна - имаше рак -направиха и операция и казаха, че ще се оправи и така я прибрахме в къщи. Аз хорех на училище, и ме зимаше другата ми баба след което в нейната къща чакахме баща ми да свърши работа и да дойде да ме вземе и да ве закара вкъщи. Тате дойде! Звънна телефона му, тои каза, че неможе сега да се прибере, защото трябвало да ходе на командиравока - излъка ме той се прибра във вкъщи защото нещата с баба се влушили- вечерта мама дойде при баба и се оказа, че трябва да пренощуваме у баба. През ноща телефона звънна, мама говореше с тате - аз я чух въпреки, че си ях в леглото, защото телефона ме събуди - дрягата ми баба, тази която беше болна от рак беше починала. На сутринта никой нищо не ми каза! Аз седях и плачех мама ме питаще защо а аз отговорях, че знае! Така спах за втори ден при баба, на третия ден когато беше погребението а починалата ми баба леля ми дойде с олата и ме закара във вкъщи, погребението тъкмо беше свършило всички седяха и плачеха, а аз не бях казала последно сбогом на баба беше ужасно знаех какво става, но немжех да повярвам, че тази жена си е отишла завинаги та тя ме е гледала докато не се разболя! Качих се в стаята си и продължих да плача всимах снимките на починалата си баба и ги слагах под лъзглавницата си и в раницата си просто ми беше страшно мъчно и до ден днешен още плача за нея. Миналата година- вече бях на 12 - на 1-ви юни тръгвах на училище дядо дойде до тате и му каза нещо, на мен ми стана странно, но не казах нищо, във колата докато ме караше на училище го попитах директно - Тате какво става кажи ми истината! - и той ми каза, че прабаба ми е почнала през нощта - забога беше 1-ви юни забавен ден но какво стана прабаба беше починала! - Отидох в учелеще и щом секачих в стаята ни заплаках доиде моята приятелка и ме попита какво е станало аз и отговорих - честит ден на детето! - и продължих да плача тя отново ме попита и аз и казах как прабаба ми е починала! Плаках цял ден! А пък чарешката на тортата беше през 2010когато вях в автобуса и някаква жена - която дори непознавам - ми каза че другата ми прабаба е мъртва - тя не ми го каза ей така с тези думи, а ми каза - съжелявам за прабаба ти беше много добра жена - аз се престорех, че знам и казах - да така е - слязох от автобуса и се затичах към нас плачейки, - мама беше почивка - качих се на втория етаж и я попитах защо не ми е казала, че и другата ми прабаба е пъртва! Така всеки път когато някой мой познат почине аз разбирам сама или от случайни хора! После приятелките ми ме зарязаха заради едно надуто момиче! И още куп гадни изстории - мога да си пиша доутре, но да карам направо - успокой се всеки човек има проблеми и вкеси трябва да ги правъзмогва по един или друг начин, просто си дай още време, от смърта ан едната ми баба са минали към 5-6 години, но още ми е мъчно за нея, но свикнах с мисълта, че почече няма да я видя, нито да чуя гласа и, просто не мисли на нещата от лошата страна живота продължава намери хубавата страна на нещата който имаш, а не лошата на тези който си загубила!

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: 956dcb2bfe

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   като видях този сайт и напианото от вас, се обнадеждих, че някой може да ме разбере, защото за съжаление вярвам че споделената мъка е половин мъка. МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМ ЧЕ СЕ ПОЛУЧИ ТОЛКОВА ДЪЛГО, ИСКАХ ДА Е МАКСИМАЛНО КРАТКО, НО УВИ! лично според мен с книги нищо няма да се получи ако човек не вярва в това. аз съм чела безумно много и няма никакъв резултат. човека ако вярва тогава ще се получи, за мен решението не е в четенето на кнги за живота, не знам кое е но... трябва да има!!! номер 4, така е! наистина, но аз съм безумно много над 13 и минаха 3 години от смъртта на дядо ми. той ме отгледа. майа работеше в полицията, баща ми в КАТ, дядоми имаше фирми.... брата на майка винаги ни е мразил(моето семейство) защото дядо ни естествено беше глава на семейството и даваше абсолютно всико за мен, сестричката ми и майка ми, всички останали бяха на второ място! този човек ме отгледа... той беше сичко за мен! и все още е но няма ка да му го кажа! с времето малко се поотчуждих от него но винаги ми е бил най-близък той. с течение на времето дядо ми се разболя-диабет, ископатия и всичко др... (за някои болести е нормално дядо не беше първа младост) после малко ми се губи беше ред на майка или сестричката ми не помнямн добре(много време се старах да забравя) сестричката ми един ден беше се качила на мивката в банята(някъде към 1. 40м), а тя еше на 4, 5, 6 там някъде и маймунчето ми то падна. аз бях в детската и учех, а баща ми който трябваше да я наглежда гледаше детски филмчета, точно така задецата гледаше. майка тогава беше на работа и веднага дойде. слънчицето ми(сестричката ми) имаше мозъчно сътресение и още някакви усложнения, които не помня. до ден днешен миличката ми има проблеми с очите от тогава носи очила и със всеки изминали 6 месеца става все по-зле. последния път когато бяхме на преглед лекарката ни каза че ако тя реши да забременее и роди ще ослепее(необратимо, нелечимо... )откачих, побърках се когато чух това. веднага се развиках на майка ми и на лекарката и отведох сестричката ми от сградата за да не го чуе, и онази да не го повтори защото щях да я ударя. след като сестричката ми падна преди години дойде ред и на майка един ден случайно дочух един найн разговор, който ми се искаше да е сън. не знам с кой говореше, но като чух "рак"... бях написала писмо на тогавашната ми най-добра приятелка че мисля че аз съм виновна за това(за болестта) защтото понякога не слушах, но изключително рядко беше това. нормално след време майка намерила писмото докато чистела и вечерта ми обясни че аз не съм виновна(нормално бях малка и не разбирах от мн неща) казах й че искам аз да съм на нейното място, а тя не спря да плаче.... един ден найния брат(вуйчо ми) дойде на вратата говореха-голяма грешка защото децката стая беше до входната врата. чух как вуйчо казва на майка че иска тя да му даде бъбрек(той пък ходи на хемодиализа от години и му трябва бъбречна трансплантация)каза на майка че тя като е болна да му даде бъбреците си, а той щтял да гледа мен и сестра ми.... (какви чудовища има на тази земя!!!! ) майка ходеше постоянно по болници.... по едно време беше вкъщи с мед. сестра да я гледа. по-късно(след години) разбрах че баща ми е изневерил на майка с тази сестра, а майка е търпяла всичко това.... после майка напусна баща ми и си тръгнаха със сестричката ми. ние живеехме на единия край на България, а те отидоха буквално на другия. тогава никой не я подкрепяше, дори и аз защтото нищо не знаех само че иска да ни отведе със сестричката ми но отказах, защото бях сменила 4 училища не исках да сменям и града! и нейния баща не я подкрепи(дядо ми който почина) 2 години не бях чувала нито нея, нито сестричката ми. след като измина малко време баща ми си намери някаква. работеше в кръчмата на едно от селата ни имаше две дъщери и съпруг и живееха в кошара (там където се държи сеното за животни). тази същата му казала че съм спала с цялото село и той повярва... после(а нейната голяма дъщеря спеше със всички, а беше по-малка от мен с 4 години) после нормално-той ме изгони като куче-посочи ми вратата и ми каза марш. дядо беше жив и се грижеше за мен. по това време вече започнахме да се посдобряваме с майка. после малко след рождения ми ден и малко преди бала ми дядо почина.... и аз умрях с него. в моя край има обичаи жените да носят черен шал наи-малко 40 дни. и аз исках да си сложа, абаба ми(неговата жена ми се разкрещя. тя сщо мразеше моето смейство, тя подкрапяше вуйчо ми) както и да е сложих си шал.... носех го 2 години(понеже ако забравя да го сложа 1 път не мога повече да го слагам а аз го забравих защото майка беше катастрофирала и направо хукнах). та този същия шал баба ми(йената на починалия ми дядо) го свали след погребението като всички си тръгнаха. след още 3 дена я чух как кълне дядо ми и му пожелава да гори.... не искам да го продължавам. тогава една приятелка беше дошла да ме вди как съм. и точна отивах към баба ми и чух тва... ударих я.... веднъж тръгнах втори път, но моята приятелка ме спря от тогава и тя ме изгони. дядо беше предписла всичко на майка.... но тя не се занимава с онези... то няма и смисъл. в момента живее с един мъж(от 5 години), който се грижи пефектно за тях. но аз не го харесвам. благодарна съм му, уважавам го, но има нащо.... и аз не знам какво но гледам да не го виждам. в момента благодарение на него и майка аз следвам, но вече не съм аз. бавно, с изминаването на всеки ден аз умирам... не се чувствам добре. няколко пъти пробвах да сложа край на живота си, и щяха да са успешни ако не ме бяха намирали. уж всеки път се уверявах че съм сама и никой няма да ме търси или намери, но уви! Господ е решил че още трябва да се измъвам. след това започнах да се задушавам, припадах, не сум способна да си върша задълженията, не съм адекватна.... не мога да се оправям сама. вярно е че ако не си помогна сама никой няма да оже но аз пробвах. отидох при личната ми, взех си направление за психятър и отидох. уви лекарствата бяха твърде скъпи, но жената ми даде от нейната лична аптечка(или там каквото е)не помагат единствено вече ми се оправи съня, нищо друго. стрядам от тежка депресия и не знам как да се справя. според мен лекарствата няма да ми помогнат, но не знам как иначе да се преборя с всичко това. на тези които са го прочели искренно Ви благодаря че сте имали такова търпение, благодаря че го прочетохте, благодаря че споделихте моята болка.

 

...