Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не съм започвала връзка без да имам чувства към мъжа. Признавам, че в самото начало не чувствам точно обич, но пък изпитвам привличане, симпатия, харесване, влюбване. Все неща, които са предпоставка в бъдеще наистина да обикна човека, с когото съм започнала връзка.
И на втория въпрос, също- да. Случвало се е да имам силни чувства към мъж, който не изпитва същото към мен. Какво да правя?! Стоя си самичка и чакам да ми мине. Не може всяка любов да е споделена в крайна сметка.

7.   И какво ще ти помогне моя отговор за твоята жена?

8.   Избирам мъжа, защото ми харесва, влюбването ми е лесно, не бих била с такъв дето не харесвам.

9.   Ми, ако ти е добра заплатката и имаш възможности, вероятно ви е пародия връзчицата. Най-малкото, че ти нямаше да пишеш тук, защото тя щеше да ти покаже всякак, че те обича или иска. Ще прозвучи тъпо и тъжно, но имаш добри условия да носиш рога. От един реалист.

10.   4, не знам защо правенето на деца е в категория примиряване за теб. Колкото и да ти се струва странно, че ще го кажа, но за мен жените в България са наивни. Бъркат ухажването със стабилност у мъжа. Много често млади жени остават бременни, изоставени, опустошени вътрешно от разни мъже, които супер много са си повярвали. Един мъж е сериозен с една жена ако се застъпи за нея и в най-трудните моменти е до нея, ако я сближи със семейството си и с приятелския си кръг. Когато не го прави, значи нещо крие и обикновено има какво.

11.   Тя какво ли ще си помисли за теб, ако знае, че търсиш мнението на непознати, за да си изясниш ситуацията с нея. Номер 1 е права.

12.   Като за начало е добре да знаеш, че това все пак е индивидуално. Разсъжденията и причините за дадено действие, разбира се, не са едни и същи при всички жени. Това е важно уточнение, за да не се правят прибързани и категорични изводи. Но въпреки това аз лично вярвам, че всички хора сме колкото различни, толкова и еднакви. Има общочовешки закономерности, които са валидни за една голяма част от хората. Затова съм склонна да споделя моя опит.
Лично аз никога не съм имала връзка с човек, в когото съм била наистина влюбена. Говоря за онази любов, която те разтърсва и те кара да идеализираш обекта на чувствата си до такава степен, че да не можеш да си представиш, че на света има някой по-прекрасен от него. Явно това е някакъв извратен процес, който протича в човешкия мозък на подсъзнателно ниво :D. Причината да не се получават нещата с тези, към които изпитваме подобни чувства, може би е, че когато обичаш страховете от отхвърляне или от нараняване на егото стават тройно по-големи. И особено когато човек е по-неуверен като цяло, просто се отдръпва. Та така, моите дългогодишни и сериозни връзки, и успешни бих казала, са били с мъже, с които сме имали сходни характери, общи интереси, общи цели и идеали, разбира се, имало е симпатия и привличане, но не и т. нар. "пеперуди в стомаха". С времето се появява любов, но от онази, която граничи повече с обичта и привързването. И като цяло, ако говорим за по-сериозни отношения (брак и семейство), мисля, че най-успешните връзки са именно такъв тип. За жалост, противно на идеалистичните представи, които от малки ни набиват в главите глупавите филми и сладникавите любовни романи, аз мисля и имам наблюдения, че бракът (или съжителството без брак; сериозните отношения между двама души имам предвид) е договор и е най-успешен тогава, когато основната причина за него не е любовта... защото емоциите в 99% от случаите са лош съветник, а любовта е една от най-силните човешки емоции.
И така, пак да кажа, че това е лично мнение, базирано на някакъв личен опит и на мои наблюдения. В никакъв случай не е валидно за всички, но все пак, вероятно, има хора, които го споделят.

15.   №1 не е прав, много ясно е вече установено, че няма такова понятие вечна любов, даже и малотрайна няма. Има един кратък период в ученическите години, когато хормоните са във вихъра си и на ментално ниво предизвикват едно особено състояние, при което младите изпитват чувството, че пеперуди пърхат в корема им. Такава е била любовта на Ромео и Жулиета. След 20 годишна възраст няма вече любов, започва воюване със живота, всеки гради планове за бъдещето си, защото пред него има един отрязък от десетина години, от които зависи бъдещият му живот. Едни учат и трупат кариера, други творят собствен бизнес, трети-най вече жените се оглеждат да си изловят шаран-осеменител, като го омайват с любовни авантюри. Това го доказва и поста на №5, която твърди, че е искрена, затова й вярвам. Тя доказва, че ако жените следват само чувствата си и търсят истинската любов(която не съществува), просто си остават сами, защото любовта е мираж. Тава принуждава жените да изловят първият хванал се балък в мрежата им, независимо дали е малък или голям, просто да може да ги осемени и да родят дете, с това мисията им завършва. После вече започва мисленето и преценките за постигнатото, започва изтрезняването, започва хленченето, той е такъв, той е онакъв, търсят се кусури под лупа. Няма жена която на 100% да каже, много съм щастлива вече 60 години, още от първият до последният ден на съвместният ни живот. Ако жената е по разумна и мъдра успява да хипнотизира мъжа си и да го нагоди по характера си, но повечето или го сменят или търсят нелегални заместници. Щастие има само до 20 годишните, при другите е илюзия, и надежда!

16.   Полудях от любов почти веднага след като го срещнах! Беше като природно бедствие, като стихия. Не ме интересуваше, че е беден, че има дългове, че е обвързан, че аз имам съпруг, нищо нямаше значение... Той също се влюби. Теглихме чертата на досегашния си живот и никога не съжалихме за това. Вече 11 години имаме щастлив брак. Дълговете се изплатиха, пари се спечелиха, дом се струпа, предишните ни партньори отдавна и те имат други семейства, животът се нареди добре за всички. Продължавам да съм луда по него. Продължавам да се радвам на любовта му към мен. Треперя да не падне косъм от главата му, не бих могла да живея без този мъж.

17.   Аз избрах мъжа към когото имам чувства, пред този с по-добри те финансови възможности (освен, че разполагаше с пари беше и точен човек, на когото може да се разчита). Години по-късно разбрах, че чувствата се променят. Сега слушам за пари и затова как трябва да тегля каруцата на равно с него.
Обичта идва с времето, и аз категорично смятам, че една жена трябва да се чувства преди всичко сигурна до мъжа си. Всичко друго тече и заминава. Такива са времената. Ако питаш неандерталската, дали ще избере красивия момък пред онзи с грубите черти, ама дето може да надвие саблезъбия тигър... Пак сигурността ще избере.

18.   Номер 15, номер 5 съм.

От коментара ти оставам с впечатлението, че твърдиш, че тези жени, вярващи в любовта, не постигат нищо. Бих се съгласила само с частта, че сме си сами.

Точно заради факта, че чакаме реалното, което липсва в днешния свят, се концентрираме над успехи в кариерата и в годините ни на трупане на знания, за да компенсираме неудовлетвореността си от това, че сме сами. Поне при мен е така.

Ако ме погледнеш на живо и ме опознаеш, ще видиш много грамоти, дипломи, отлични оценки, сертификати по езици, успешно положени изпити, медали и постижения от разни олимпиади и състезания. Работа известно време, натрупани средства и спестявания, самостоятелност. То това всъщност е за съжаление, а не за радост. Толкова сме „счупени“, че си мислим, че някакви хартийки или количествени определенията ще ни накарат да се чувстваме по-добре.

Заради това казвам: човек, прекомерно концентриран над работата си и образованието си ли е, не е на хубаво, а на комплекси. Такива хора като мен си нямат друго и им е голямата болка, но никога няма да го признаят, защото е считано за срамно.

Добре, че тук е анонимно, че да си кажа истината.

19.   Ще започна както завършва писалия преди мен-№18-щом е анонимно,да си кажем истината.Аз лично нямах чувства към мъжа,за който се омъжих.Запознахме се в момент,в който бях срината и в тежка депресия-няма нищо да казвам,изобщо не искам да се връщам в онова време.Той беше много влюбен,много търпелив,много постоянен.И лека полека ме пречупи,видях колко читав мъж ми е изпратила съдбата,като компенсация за всичко,което бях преживяла.Любовта от моя страна дойде постепенно,но се усилва с всеки изминал ден.Не знам дали ще ми повярвате,но няма ден в който да не съм благодарила на Бог,на съдбата,на всички висши сили,че изпратиха този човек в живота ми.Не съм поглеждала друг мъж,родих му и отгледах две умни и красиви деца.Знам как ще прозвучи отстрани-но това е истината.И заради това много не вярвам в това,да се ожениш луд от любов.Пък може и при тях да има удачни бракове,аз просто споделих моя случай.