Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Как се става психолог?
Законът казва така:

1. Завършваш бакалавърска степен по психология в някой от университетите, които предлагат тази специалност. Това ще ти коства 4 години обучение и около 70 изпита общо за целия процес. Има изпити, които ще ти бъдат относително лесни. Има и такива, които буквално ще ти вземат здравето. Учебната програма ще включва основи на клиничната психология, теория на привързването, аномално развитие, диференциална психология, емоционално развитие, психолингвистика, психология на развитието, невербална комуникация, педагогическа психология, педагогика, естетика, биологични основи на поведението и генетика, анатомия и физиология на висшата нервна дейност, и много други.

Ако си решила сериозно да се обучаваш в сферата на психологията, проучи тези предмети, прочети реферати и курсови работи по някои от темите, свързани с тях, за да добиеш представа какво ти предстои. 95% от информацията, която ще трябва да научиш по време на обучението си като бакалавър, действително е доста суховата, има много теория и ако човек не е мотивиран както трябва, трудно ще изкласи. Много мои колеги по време на бакалавърската програма просто се отказаха, дойде им в повече.

2. След като си бакалавър, завършваш и магистърска степен по психология (популярни варианти са Училищна психология, Приложна психология, Позитивна психология, Психология на управлението, Клинична психология). Това ще ти коства още 1-2 години и около 15 до 30 изпита за целия процес на обучение.

За да се превърнеш в наистина качествен психолог и да можеш да се издържаш от това в бъдеще, изпитите в университета, както и високите оценки трябва да бъдат само блед нюанс на фона на множеството умения и знания, които ще придобиеш извън стените на учебното заведение.

Това включва четене на много, много книги извън програмата и изпитите (задължително е да говориш чужд език, за да можеш да ги намираш безплатно в интернет, защото някои са без превод на български); посещаване на семинари, водени от известни имена в психологията (не е евтино); ходене на стажове и практики извън задължителните в университета; непреднамерено и широкоскроено мислене, което да развиваш и обогатяваш в общуването с хора от всякакви прослойки и с всякакви проблеми; развиване на задължителните за един добър психолог умения: аналитични умения, обективност във всяка ситуация, качествена и бърза диагностика, индивидуален подход, умения за активно слушане, перфектното овладяване на вербални и невербални сигнали в процеса на терапевтиране, не на последно място качествена стратегия, дизайнерски и финансови умения по отношение на това как ще построиш практиката си, как ще изглеждат визитните картички и сайта ти, към каква група клиенти ще се насочиш, какви услуги ще предлагаш, как ще се котираш на пазара.

Ето затова университета е половин стъпка към успеха на един психолог. Останалите 99 и половина трябва да си ги откраднеш сама с помощта на много четене, много търсене на най-работещите варианти, много общуване с преподавателите, които имат добри практики и работят с любов, много желание за прогрес и подхранване на мотивацията.

Добрият, успешен психолог не може да си позволи извинения. Не може да сгреши и след това да си каже: "случва се". При него идват страдащи души в тежка житейска фаза. Хора в етап на развод или след смъртта на дете; хора, загубили вяра в живота; хора, които се възстановяват от рак. Тези хора нямат време и пари за половинчати психологически умения от некадърни психолози. Просто стават и си заминават. И не се връщат повече. В това отношение психолозите, също като всеки един бизнесмен, който продава дадена услуга, са подложени на безмилостния климат в средата на конкуренцията. Ако не си страшно добър, просто загиваш. Не ти идват клиенти, те не викат нови след това, и не можеш да се храниш от професията си. Минава месец, два, пет и се налага да се преквалифицираш. Ако решиш да работиш в държавния сектор и да не отваряш частна практика, трудно може да вземеш повече от 650 лв. като психолог, имай го предвид също. Заплатите са притеснително ниски, а работата въобще не е от леките, особено ако работиш с деца или младежи със специални потребности, което е най-вероятната възможност.

Така казано, както споделя и номер 1, за да можеш въобще да направиш опит да работиш като психолог, независимо къде и как, ще трябва ти и семейството ти да вложите немалко пари в обучение, а от твоя страна и всичко останало, описано по-горе като умения.

Действащият психолог е много повече от това, което ти си представяш към момента. С други думи, представата, която си изградила, е меко казано наивна. Един истински добър психолог никога, подчертавам никога, не си позволява да дава конкретни съвети, да наставлява, да съди клиента си или да му вменява вина. Психологът изслушва, без да съди и поставя етикети. Изгражда качествена стратегия за личностна промяна в клиента си, ако такава е необходима, но и тя трябва да бъде изградена разумно, да е добре разпределена във времето и съобразена с неговите възможности (и финансови също, за да може да си позволи да те посещава). Стратегията трябва да е изпълнима и работеща, и клиентът да бъде в състояние да понесе болката от промяната, а болка, неудоволствие и неудобство винаги има. Често пъти психолозите са били свидетели на агресия, вербална и физическа, от страна на клиентите си. Моя преподавателка в университета е била съвсем буквално нападната от свой клиент по време на сесия. Казвам това, за да разбереш, че тази професия далеч не е предоставяне на топло рамо и мило разбиране. Тази професия е гримиране на трупове. Лице в лице с най-тъжните и опасни човешки слабости. Тази професия е постоянно свързване с тъмнината в човешката душа. Никой, който е пълноценен и щастлив, няма да те потърси. Ще те търсят само объркани, тъжни, страдащи, болящи, уплашени хора в трудни житейски фази. Ще изискват от теб да облекчиш болката им, а ти ще знаеш, че докато дойде време за това, ще трябва да преведеш право през трудното. И това не е леко за справяне. Ще трябва не само да си страхотна в работата си, за да те потърсят отново, но и да съумееш да се справяш с всичко, с което ще се сблъскаш. Звучи постижимо, но когато започнеш да работиш, ще усетиш, че понякога е много, много трудно. Ще чуваш истории за брутални изнасилвания, побои, смърт, болести, кризи. И ще ги чуваш от първо лице с всички подробности. Това е не само изключително натоварващо за професионалиста, но и отговорно. Ако не успееш да помогнеш качествено или да го насочиш към психиатър за медикаментозна терапия, утре клиентът ти може да се хвърли от осмия етаж. Да, отговорността за това не е твоя, но много психолози приемат една такава смърт за провал. И това отново е нещо, върху което трябва да помислиш. То е буквално като да си хирург и да изгубиш дете на операционната маса.

Когато хората разберат, че си психолог, ще променят очакванията си към теб и ще го усетиш. Познати и непознати ще започнат да ти споделят много лични, интимни истории, голяма част от които ти може и да не искаш да слушаш в този момент, понеже си болна или главата те цепи, или тъкмо излизаш от тежка сесия, или си се скарала с приятеля си и имаш нужда от малко време сама. Имаш правото на лично пространство и спокойствие, но хората ще очакват от теб разбиране, толерантност и подкрепа. Винаги. Без почивен ден. Ако откажеш, ще те гледат изпод вежди и ще те осъдят, че не си достатъчно добър професионалист, "нали си психолог, как така не искаш да ме слушаш". Псевдо-приятели и случайни познати удобно ще опитат да ползват професията ти за "едно малко съветче", "анализче", "ама за пет минутки само, да си кажеш мнението като психолог" и прочие. Понякога ще добавят комплимент, че си най-добрата или че ти си им спасението, за да те манипулират да ги изслушаш. Ще трябва да работиш постоянно върху запазването на личните си граници и здравословно лично пространство. А псевдо-приятелите и случайните познати могат да са много убедителни в представянето на това колко много ги боли и как "само ти можеш да им помогнеш", ... ама без да се харчат. Понякога ще ти бъде много трудно да разграничиш кога наистина би могла да работиш про боно и да помогнеш някому безкористно, и кога си използвана системно и умело за душевно кошче.

Заедно с всичко това все пак ще трябва да си изключително добър теоретик, да си натоварена (и дай боже, обогатена) с много знание, да се развиваш непрекъснато. До края на живота си ще продължаваш да се учиш и от практиката, и от допълнителните сертификати, които ще получиш след преминаване на обучение. Обучението продължава цял живот. Останеш ли върху стари лаври и две дипломи от университета, ще си неконкурентоспособна и с остарели методи на работа, защото най-добрите продължават да се развиват непрекъснато.

Помисли върху всичко това, така ще можеш да вземеш информирано и отговорно решение. Разбира се, едно решение винаги може да бъде променено в процеса на работа. Една колега се отказа от психологията и стана прекрасен гримьор, друга разви успешен частен бизнес.

Желая ти успех, каквото и да решиш. :)

действащ психолог

7.   Авторът е (мъжки пол).
Дадох информация за себе си, а не какво според мен е психологията.
Знам добре за мрака в човешките души, толкова хсутичен и разбъркан. И за трудността да му устоиш психически. Благодаря за съветите.
Та нека и да споделя какво наистина мисля за психологията.
Да стоиш там, в една стая, с един човек...
За дадено време да сте само ти и той. Да смалиш своя и неговия свят до стаята, в която сте ти и той. И да го накараш да ти разкаже за този свой свят и живот.
Да му станеш приятел. Да го предразположиш да те чувства като такъв. Да слушаш за болката му, за неволите, които сам или животът му е причинил. Да чувстваш това което и той. Да вземеш късче хаус от душата му и да го анализираш. И всячески да се опитваш да върнеш парченцата пъзел там, всяко на мястото му. Наистина да имаш стимол.
Да чувстваш в себе си че колкото и да е трудно, не можеш да оставиш човекът така, докато не сториш наистина всичко.
Естествено не вярвам толкова и на психиката, възможно е човек да има друга химия на тялото, или други физически проблеми, които го предразполагат да е по- лабилен.
Но това е друга тема.
Да има наистина много за учене.
Но кога е нямало, ако човек иска да се бори за нещо?
Благодаря за коментарите и че ми дадохте допълнителна представа за психологията. Но няма да разбера какво е докато не мина през пътя. Тска че да за сега разполагам само с наивни идеи и желание. За това и писах темата. Радвам се че ми отговориха класифицирани лица.
Поздрави.

8.   Отново автора.Забравих да допълня че моето виждане за професия бива водещо и в живота.Професията за мен трябва да те описва ,да бъдеш такъв човек да се занимаваш достатъчно,че тя да ти стане ,,втора природа".Само тогава може да си горд от професията си и да вкусиш успеха (ако има такъв;)) на друго ниво.

9.   Психолог се става като се кандидатства в университет, мине се успешно изпита и се завърши поне бакалавърска степен в специалност "Психология" или друг неин еквивалент (обща, социална, когнитивна, клинична, еди-каква-си). В България можеш да кандидатстваш в СУ, специалност психология. Има си списък с изпити и документи, има си сайт, има си телефон на отдела и катедрата. Нивото тук е минимално, изискванията смешни, преподавателите - отчайващи. Знам, защото точно това завърших и се нагледах премного на пияни асистентчета, некомпетентни професорчета и други подобни глупости като просене на пари (под формата на "учебници").

След като завършиш поне степен бакалавър можеш да продължиш с магистратура, ако искаш въобще да си правиш труда с това по-нататък. Също така, ако искаш да правиш някаква форма на психотерапия ще трябва да минеш квалифициращи курсове, които редовно не си казват цените, ясно е защо (незаслужено скъпи). Не, завършената психология не те прави терапевт (психотерапевтът не е нужно да е психолог и обратното). После осъзнаваш, че психолозите тук се прескачат, защото за колко години подред е най-желаната специалност; става ясно, че няма толкова работа за толкова много психолози; осзъзснаваш, че тези 4 години са били на вятъра, защото дипломата ти не я гледа никой. Тогава се преквалифицираш, защото не искаш като училищен психолог да бачкаш за 600 лева, има-няма.

Ако искаш толкова да помагаш, но и някога да имаш работа, стани психиатър. Ще можеш да прилагаш терапия, ще можеш да даваш лекарства, ще можеш всичко, което един психолог може, но и повече. А, да - ще имаш и работа (платена).

Един последен съвет за "духовните" като теб - лесно е да повтаряш колко всички са материални, старо клише е. Почти такова клише като това да записваш психология, смятайки, че работата ти е да даваш съвети (или че няма да видиш математика - кажи здравей на статистиката още във втори курс). Работата на един психотерапевт (психологът въобще не е нужно да се занимава с терапия) е да изслушва случая на пациента, да събира внимателно релевантната информация относно случая и след като е изградил достатъчно добра и обективна картина да предостави нужното решение (ако има) в рамките на изучената от него психотерапевтична школа. Между съвет и професионално напътствие има голяма разлика.

10.   Липсата на сигурност и липсата на възможност да работиш като психолог в чужбина са най-големите минуси.