Споделена история от Любов и изневяра |
Много я обичам. В безизходица съм. Как да оправя нещата?
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 780 пъти
Здравейте! Аз съм момиче, вече жена- на 23 години. Моля Ви много да прочетете историята ми до края и да не ме съдите, а да ми дадете искрен съвет как да постъпя. Отчаяна съм вече, от няколко дни само плача, анализирам, много се обвинявам, ако трябва ще ида и на психолог, духовен лечител или баячка, много ми тежи, че и с никого не споделям за това, но не смятам, че са ми нужни. Историята ми е много дълга, сложна и шантава, затова ще се опитам да я резюмирам в стегнато и недосадно изложение от началото до сега, за да добиете цялостна представа. Когато бях на 16 години писах една, две истории тук по темата. Бях още дете, когато в 9 клас в гимназията се влюбих от пръв поглед в моята учителка. Още преди това си знаех, че харесвам моя пол и психиката ми е такава, но никога не бях се влюбвала, въпреки че съм доста женствена и симпатична и отхвърлих доста момчета до днес. Държа да подчертая, че това не са някакви мои болни фантазии. Първо, защото съм много свястно и скромно момиче, пълен отличник с медали, никога не съм пиела, пушила, пробвала наркотици, обичам да помагам на хората, от много добро и топло семейство съм и нашите винаги са ме разбирали и са ми осигурявали всичко. Второ, защото с въпросната учителка много бързо станахме много близки, тя постоянно търсеше компанията ми, постоянно си говорихме, ходихме на кафета, споделяше ми всичко за себе си, постоянно ме даваше за пример, бъркаше се и наричаше всяко момиче с моето име, намигаше ми, гушкаше се в мен, питаше другите къде съм, ходихме заедно на училище, едната чакаше другата на една спирка, правихме си селфита, държахме се за ръце, купувала съм й гривни, ходихме заедно по магазини и театри, глезихме се, ходихме дори на организирана екскурзия в чужбина за 10 дни, когато завършвах 11 клас, където впрочем едната вечер дойде до моята стая гола завита в къса хавлия от банята след полунощ. Казваше ми, че й е много хубаво да си бърбори с мен, че само на мен ми пука за нея и й е хубаво, че мен ме има, че двете много си приличаме, че я разбирам, че съм много готина, хубава, умна, че се обличаме еднакво, че съм зодията на баща й и си приличам с него, играеше си с медальоните ми, заглеждаше ме постоянно, разказваше ми за всичко, което обича,детството й, възгледите й за света, за смъртта, за конспирациите и т.н. Дори какви са мебелите й вкъщи и кога си ляга. Аз пък доволна до 7-мото небе и мислейки си, че любовта ми е взаимна все повече си позволявах да й правя лични комплименти, да я докосвам, да оставам на консултации, да й споделям лични тайни, да й подарявам рози за щяло и не щяло, печелих състезания по предмета й.. Освен това имаше слухове, че е спала с ученик, а и все ми викаше, че й се струва, че искам да й призная нещо и ми казваше, че било хубаво да знае, че на някой му пука за нея. Ако не беше стара мома, без дори партньор и деца, нямаше да си позволявам да се разкривам и да хлътна така, ако беше заета и семейна. Все пак имам някакъв морал. Пораснах и наближи да завършвам, лекомислено и прибързано аз разкрих чувствата си. Тя започна да се държи супер объркано, на факта, че съм влюбена и я обичам тя отговаряше "благодаря, добре". Интересно, че не каза нито на класна, нито на психолог или родител. Разтреперваше се, държеше се ту грубо и студено, ту много мило, ту абсолютен флирт, ту притеснено или кокетно-засрамено. Минаха няколко месеца и превес взе дистанцията, като ми казваше, че съм действала емоционално, и трябвало да се слуша разума, а не сърцето, и дяволското било във всеки от нас,но трябвало да се игнорира, че за нея не били окей такива връзки. Въпреки това после пак ми намигваше или се усмихваше с изчервени бузи. Имах неблагоразумието и наивността да споделя с приятели от класа, които го разгласиха на целия випуск. Тя естествено побесня и говори направо с директора и се извъртя за половината неща, че е едва ли не жертва. Аз я защитих пред него и поех вината и дори излъгах, че съм я преследвала и, че съм объркана и няма да се повтори, а той ми каза, че знае, че съм свястна, защото съм от най-изявените ученици и, че няма проблем ако не създавам повече проблеми. Като опитвах да я прегърна, както обичайното, тя вече казваше "не, всички знаят, то като си казала на един, двама". След това постепенно отношенията ни се върнаха на тези след признанията ми, отново ту много топли все едно нищо не е станало, ту предизвикателни, ту много студени. Сега по същество.. Завърших, подарих й подарък, много плаках, минаха 4 години, вече предстои и да завърша университета след година, имам нова среда и хобита, но не мога да я забравя, не минава ден без постоянно да ми е в акъла, влязла ми е под кожата, през вечер я сънувам, и по няколко пъти в годината отивах да я видя в училище, като съответно пак ту беше много мила и ми намигваше и правеше комплименти, ту стреснато и студено ме отблъсваше с лицемерна любезност. И така до онзи ден, когато не реших да ида в мола след карантината и не я срещнах в един магазин. Не знам какво ми стана, не бях на себе си, страшно се стреснах и ошашках, блокирах и ме досрамя да я поздравя, направо цялата се разтресох от вълнение, защото не съм я виждала от есента и я изпуснах. Хвана ме страшен яд, че така съм се засрамила и тръгнах да я гоня да я настигна. Като някаква ненормалница като столкърите тръгнах след нея, докато стане удобно "случайно да се пресечем". Не разсъждавах. Оказа се, че тя няколко пъти ме е видяла, защото стигна един плод и зеленчук и аз изведнъж изскочих и я поздравих, а тя много ядосано и стреснато ми каза "Ако още веднъж те видя да се навърташ около мен ще подам жалба!". Стана ми супер обидно, че ме е помислила за някаква психопатка и преследвачка и й казах, че не е каквото си мисли и съм я срещнала в мола и ме е хванало срам и съм тръгнала след нея докато се успокоя да я поздравя и, че нищо друго не съм искала. Извиних й се, че много съжалявам и обърнах обратно по пътеката и си тръгнах. И аз на нейно място щях да се стресна и ядосам. Лятото предното пък й писах по вайбър, че й честитя имен ден и тя ме блокира, а есента все едно нищо не е било и се държи много мило и кокетно с мен. После ме отблокира, после пак ме блокира. И други нейни ученици се оплакват, че си мени настроенията и веднъж като я поздравят им се усмихва, веднъж изсумтява и им маха с ръка да се махнат. Странна е, но все ухилена до уши, за да скрие самотата.
Страшно ми е мъчно и обидно от онзи ден. И направо животът ми губи смисъл. Защото си бях навила в главата, че ще имаме връзка или поне приятелство. Не искам да се притеснява от мен, толкова я обичам и й желая всичко най-хубаво на света, аз и на мравката път правя, не представлявам никаква заплаха, камо ли за нея. Осъзнавам, че страшно съм хлътнала години наред и направо съм развила емоционална зависимост без да имаме интимна връзка и без да съм сигурна какво точно изпитва тя. Но аз изпитвам страшно силно привличане към нея, както и много топли и дълбоки чувства и страшно я идеализирам, защото много ми харесва и се чувствам супер комфортно с нея и готино и под адреналин. За нея- както казах необвързана, а вече на 50 (знам, че разликата е огромна!), но повярвайте страшно е младолика, вдетенена, красива, привлекателна, супер чаровна усмивка, симетрично тяло, фриволна и т.н. Ходи с кецове и късани дънки с кръпки и едри дупки. Редовно казваше в клас "акълът ми е по-малко от вашия тийнейджърски", "аз съм много специално момиченце" и т.н., а в следващия момент сама се нарича чума и змия.. Обича постоянно да ходи на гости у родителите си в село, не е имала връзка от десетилетия. Ходих на астролози дори, направихме й натална карта и всеки казва, че тя е абсолютно ориентирана към себе си, самовлюбена, саможива, много високо его, самочувствие, перфекционист, повърхностна, няма нужда от връзки, плаши я обвързването, и емоциите й са блокирани, има много лоши квадратури на всички планети с Марс, което означавало, че става много агресивна и дива и можело дори да посяга физически ако я ядосат. Може би затова ми сподели, че като млада е тренирала джудо, и е искала да става полицай, че вкъщи сама си прави ремонти. Много е женствена и нежна в тяло, но има силен гръб и широки рамене и астролозите казаха, че има много пращяща мъжка енергия в нея и, че дори е предразположена към нетрадиционни връзки и може би е асексуална или хомосексуална.
Не знам какво да правя занапред. Страшно ми пука за нея. Исках есента да ида да я видя в училище, но след този скандал онзи ден абсурд. Разумът ми казва да изчакам 2-3 години да й избледнее това и да й се наредят мислите и да отида след време последно да се изясним и да й кажа, че просто я обичам и не искам абсолютно нищо от нея, а й желая доброто, искам поне да си върна уважението в нейните очи, че много се изложих без да искам, като някаква обсебена. Не знам аз ли не съм достатъчно идеална, в нея ли е проблема, че цял живот не търпи ухажори и партньори и бързо се отегчава, двете ли взаимно се заблуждавахме в гимназията и се объркахме, писано ли ни е или не. Но тази жена ме отказа за цял живот от любовта вече, и от мъже, и от жени. Никога няма да допусна повече такова нещо. И никога няма да мога отново да обикна толкова силно и така да се доверя и привържа чисто и по детски и никой човек няма и да ми хареса толкова много външно и т.н. И да имам връзки ще са супер повърхностни. Просто винаги съм чувствала, че тя е сродната ми душа и, че няма по-добро за мен. Обмислям и да напиша книга за нея един ден. Според вас изобщо имала ли е някога някакви чувства към мен или просто й галих егото, нормална ли е психически или аз не съм, възможна ли е връзката между млада жена и стара мома и изобщо има ли някаква перспектива още да се надявам? Защото миналия месец се запознах по интернет с едно момиче колкото мен, което има връзка с 48 годишна жена и живеят заедно в Англия от 2 години и при тях се е получило, а й е била дори асистентка в университета в Бристол и разгледах много техни албуми и т.н. Още съм млада и ми е чуждо как се чувства една жена на 50, какви нужди и търсения има, до каква степен изпитва още романтика, влюбване или либидо, особено пък и стара мома. Аз ли бъркам някъде, по-смела или по-дистанцирана трябваше да съм? Или е асексуална. Може би като стана на 50 ще я разбера. Но много обичам всичките й черти, и лоши, и добри, толкова е сладка, дори когато е нацупена или ядосана. Различна е от всички хора. И така ме възбужда и размеква. Искам да си върна поне уважението един ден и не искам да се стига до такива грозни ситуации като жалби и да си мисли, че мога да й навредя. Вмомента не мога да си представя живота си в бъдеще без нея в него, без да я виждам поне веднъж годишно и да вижда успехите ми, а аз тя как е, и да знам, че е добре, а тя да знае, че още я обичам. Просто безусловна и платонична любов. В пълна безизходица съм, не бих си посегнала, но изпадам в някаква депресия и безпомощност и от 3 нощи по цяла нощ плача. А от 8 години сякаш се въртя в кръг.
|
