Споделена история от Любов и изневяра |
Как да продължа напред...
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 616 пъти
Историята ми е следната:
С приятелят ми сме заедно от почти 11 години, от 2,5 години живеем заедно. Не мога да се оплача от уважение и добро отношение към мен. Помага ми с чистене, даже бих казала, че повече той готви. Проблемът е там, че опитите ни за бебе не се получават, аз си направих всички възможни изследвания и нямам проблем, а той не иска една елементарна спермограма да си направи, даже и сексът вече е много рядко. За инвитро казва, аз чужди деца няма да гледам. За мен е наистина важно да имам дете, а той казва, че за него това не е най-важното, за него било важно двама души да се уважават. Другият проблем е, че вече не иска да погледне майка ми и баща ми, разсърди им се защото баща ми много пъти му бил казал, че за каквото трябва ще помогне финансово, а като станало на въпрос за едно място край морето, точно тогава баща ми не му бил помогнал с пари. Но той не му помогна, защото аз не исках, та ние тогава не живеехме даже заедно и какво щеше да стане ако един ден се разделим, а мястото е на двамата на името, а и къщата на сестра ми е точно зад това място и всяка събота и неделя сме там (до преди една година и той идваше постоянно, но от миналата година не е стъпал там) и тъпото щеше да е ако сме разделени, но да ни дели една ограда. От миналата година и не говори с майка ми и баща ми, даже започна пред мен да ги обижда и псува. На празници, аз сама ходя при родителите си. Може да ме помислите за луда, но въпреки всичко, не знам как, но още го обичам, сама на себе си се чудя. Вече си мисля, че имам някаква магия. В момента има две момчета, които постоянно ме търсят, единият го бях зарязала заради въпросният ми сегашен приятел, но от миналата седмица постоянно ми пише и иска да се видим, другият от миналата година само повтаря как иска да създаде с мен семейство и как иска да имаме деца. Но как да погледна друг като чувствата ми са насочени към този, който не му е за цел да има деца, а пък аз как да си легна с някой от другите двама, та аз за всяко нещо ги сравнявам с моя приятел. Не съм от момичетата, които с един замах остават един и веднага са с друг. Възпитана съм като съм с някой да съм с него, но този някой като не споделя моите приоритети... Повярвайте ми от няколко дни не мога да спя, мисля само какво да правя, кой път да избера и нищо не мога да измисля. Вече ще се побъркам :(
|
