 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Защо родителите толерират първородния син?
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1379 пъти
Аз, както разбирате съм второроден. Дали това е някаква традиция само у нас, или още от библейски времена? Защо навсякъде се говори за първороден? На 20 години съм, а по-големият ми брат е на 29. Имаме сериозна разлика. Различаваме се и физически. Не, че съм някакъв уродлив, но той е по-висок от мен, едър, мускулест. Магнит за жени, плейбой. Всичко, което не съм аз. Бащиния толеранс го прави уверен в себе си. На майка ми й е любимия син. Аз не изглеждам зле, и аз съм здрав, но не съм така уверен и мисля, че причината са точно те, нашите родители. При такава разлика в годините е ясно, че аз съм бил хлапе, когато той е бил вече мъж. Смея да кажа, че като интелект аз надвишавам доста брат си. Но майка ми не спира да ми повтаря мантрата, че аз вървя по утъпкана пътека. Има предвид, че брат ми е минал от там, къде успешно, къде не, но аз и нищо да не правя ще ми е добре ако следвам пътя му. Пътя му не е добър. Той има ум сигурно над моя, но интелект - нула. На 22 беше като си направи бебе от момичетата, които търчат след него. Това го отклони от образованието му, защото имаше нужда от пари. Сля се с криминални елементи, раздели се с майката на детето, сега го вижда рядко, а сина му е на 8 годинки вече. Но за родителите ни - той е примера, аз не. Не искам да ме разбирате лошо, аз не му завиждам, напротив, много го обичам по ред причини. Първата е, че за разлика от родителите ни той абсолютно винаги ме е подкрепял и насърчавал. Винаги е бил моя най-добър приятел. Като дете ми е бил закрилник винаги, знаете, по-голям брат и то такъв, никой нито в квартала, нито в училище си е и помислял даже да ми прави проблеми. Поради голямата разлика във възрастта ни, когато бях вече в пубертета никога не съм търсил баща си за съвет, а брат си и твърдо заявявам, че повече го приемам като баща от реалния си баща. Баща ни работи дълги години в чужбина и е почнал аз като съм се родил, тоест той е видял детските години на моя брат, но никога моите. Спря да пътува наскоро, когато аз вече съм студент. Той се върна, аз се изнесах в друг град където уча. Не се прибирах за празниците, дори не се забеляза. Явно е, че аз съм чужд човек за баща ми, а казано по съвест и аз така го приемам. Майка ми, както казах когато се върна и си кажем каквото трябва пак почва брат ти това, онова, внучето, сега е внучето. Всъщност внучето ми отне и малкото внимание още когато се роди, а аз бях на 12. Примирил съм се и с това. Баби, дядовци - те са отдавна покойници, но и там така беше. Помня, като отивахме да ги видим еееее, то аз някакъв сополанко 8-9-10 годишен, брата на 18-19 г., какво да си говори дъртия с мене, то очите му пълни със сълзи да види внука си мъж (брат ми), голям, здрав, на мен какво? Да ми купи някоя вафла и шоколад и да ме пита мога ли да чета вече :))))). Пак ще кажа, аз по-близък от брат си нямам и от семейството си на него държа най-много, а след него - на сина му, много обичам и племенника си. Защото уча в града, където живеят - аз го виждам по-често и от баща му, и от училище съм го вземал, и в квартирата го вземам, понякога за няколко дни, като дълг усещам да върна жеста към моя брат на неговия син, да му помагам един вид, да съм му опора, че расте така без баща до себе си.... ама просто ми става едно такова... как да обясня, не е тъга, защото аз проумявам нещата, но се чудя за другите хора - абе те не проумяват ли, че и аз съществувам? Предполагам и при другите е така, но исках да споделя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: fa83f1b6a2 |
|
1. Е затова е първороден, първо на него, после на тебе -ако остане.
И да умре, следва сина му!
Ако имаше дъщеря, следва дъщеря му -те сета жените нали са по-равни и от най- равните.
Така е, така е било, и така ще бъде.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 02bdbe6fd0 |
|
2. Има нещо такова. Може би първото дете, ако е момче се залагат много надежди на него и се гледа с голямо внимание. Аз не знам как е при братя, но имам наблюдения как е при братя и сестри. Например аз имам по-голям брат, жена съм и ми прави впечатление как особено в България има някаква тенденция жените особено да се лигавят на момчето все едно е нещо много специално. Давам примери за брат ми винаги се е гледало с някакво умиление - ама той е момче да не му стане нещо, винаги се е мислило за него (ето това да му остане като наследство), а мен все едно ме няма. Всички бабки се скъсваха да разправят, ако е момче колко е красив, колко е умен, а за жените нищо, все едно те няма. Та така брат ми винаги умния и красивия и не знам си каквия и винаги за него се мислеше, а мен в картината ме няма. Както виждам при теб и при братя го има и по-големия естествено обира хвалбите, грижите и възхищението. Имам и други примери- една приятелка, която пак има брат, той е по-малък но няма значение. Тя се скъса да угажда на родителите и, да им помага, да ги разбира. Онзи брат и само харчи пари и ходи по курви, но не той колко е прекрасен, колко е красив, как всички го познавали. Един куп лиготии и измислици. Този какви ли не поразии направи, но не прекрасния, нали е мъж и пак един куп лиготии от майки, баби и кой ли не. Просто тази тенденция съм я забелязала, че я има и съм я изпитала на собствен гръб. Не знам какъв в тоя култ към първи деца, особено ако са момчета. За мен един родител не трябва да дели децата си и да ги обича еднакво. Но както виждам, винаги единия е любимеца е семейството, фаворита дето другите търчат около него, а другия е забутан в сянката и не получава достатъчно внимание. Не знам какво да ти кажа, освен че това няма да се промени, както са тръгнали нещата откакто сте били малки, така и ще продължат. Гледай си живота и гледай да не се комплексираш от тая работа, защото не си виновен ти, а тия родители, които са достатъчно тъпи да делят децата си и да правят единия много значим, а на другия никакво внимание.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 74e2570f39 |
|
3. Девет години разлика, ти просто си изтърсак, плод на грешка си, затова и отношението към тебе е такова. Създал си им проблем. Ако си планувано и очаквано дете е едно, ако си плод на грешка е друго. Да не ти пука, ти си равностоен по закон, гледай си живота, така ще е, нищо не можеш да промениш, и аз съм така.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 83db20ec5d |
|
4. Така е. Жена ми пък е първо дете, но второто е син и стой, та гледай. За жена ми само ангажиемнтите и задълженията и естествено колкото и да се старае, няма угодия, а за сина само привилегиите, имотите и хвалбите за нищо. Взе най-голямата квартална курва и от начало големите тръшкания как ще се отрекат от него и само като им каза, че няма да се откаже от нея и от тогава ни стон, ни вопъл за нея и пак от него по-хубав няма.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: f927d85b95 |
|
5. Ние пък сме брат и сестра и макар, че имаме само 3г. разлика, също винаги съм усещала някакви по-особени предпочитания на другите към него.. Все му даваха повече и се ползваше с повече привилегии, защото видиш ли бил по-голям, и бил мъж.. Не мога да разбера, нито да оправдая подобно разделение мъж/жена.. особено пък ако си майка и делиш децата си ..
|
...
| преди: 3 години, 9 месеца hash: c387636236 |
|
6. Не деля деца, имам прекрасни момичета, син не желая.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 00ba5d6fd0 |
|
7. Защото повечето българи са много, много прости.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: ddc2e7feb4 |
|
8. Еднакво болно е когато едното дете се толерира за сметка на другото. В семейството на моя съпруг това беше в уродливи размери. Свекърва ми боготвореше малкия си син, братът на моя мъж. Съпругът ми е много отговорен син, грижеше се майка си, постоянно и даваше пари, много обичаше и брат си. Ако някой ми го разказва няма да му повярвам, че една майка е способна да насъсква децата си едно срещу друго, а тя го правеше. По точно насъскваше малкия си син срещу мъжът ми, караше го да иска още и още защото:"Да си знае той, че е батко"Естествено неговата жена и детето му бяха нейни фаворити. Много тежи, повярвайте, да гледаш как пренебрегват децата ти за сметка на другото внуче. Пиша в минало време защото тя вече е покойница. Да вмъкна, че нейното боледуване, разходите за лекари и болници бяха наше задължение. Любимата снаха и пръста си не помръдна, дори не дойде на помена за една година. Аз съм човек, който уважава всички, защото всеки е роден от майка и е отгледан с трудности. Мога да плача и за едно куче, да не говорим ако загубя близък човек. Но не мога да си кривя душата и да лицемеря-изпитах някакво облекчение когато почина, толкова много ме е тормозила, а и собствения си син, мъжа ми. Понякога ме е срам от това чувство, сърдя се на себе си-все пак благодарение на нея имам невероятния си мъж. Но горчивите спомени изплуват.... изплуват всеки ден.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 1d3525b9b3 |
|
9. Не е само в твоето семейство, масово е така в България. Аз съм единствено дете, но майка ми има по-голям брат. И него така баба ми и дядо ми вечно толерираха, майка ми вечно беше оплютата и от нея вечно недоволни. И всичките имоти също прехвърлиха на него. На майка ми един *три букви*.
В други приятелски семейства също често наблюдавам това поведение. Сега се сещам също за един ярък пример. Една, вече възрастна жена, около 70-75 годишна, има двама сина. Тя обаче толерира по-малкия, имаха 7-8 години разлика. Нон-стоп звъни на големия и му се оплаква, че нямала пари, пенсията не и стигала, едва ли не няма какво да яде, а ако синът и се излъже да и даде, до стотинка потъват в джоба на по-малкия за алкохол и курви. Дори малкия има наглостта да го каже на по-големия. Също майката е казвала, че ще остави всичко на по-малкия.
Като цяло този феномен се дължи на факта, че българинът е природно тъп и ограничен.
Животът е несправедлив, това е. Аз се радвам, че нямам братя и сестри.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 1a81a057f8 |
|
10. Само ще кажа, че това не е нормално. Аз съм майка на две момичета, с малка разлика, но малката е особено чувствителна и винаги си търси правата - да е равна по всичко. Аз също ги обичам еднакво и давам еднакво, защото така е редно. Да се делят децата е простотия. Като си го родил, ще го гледаш и ще му даваш, длъжен си - кой друг да му даде?!
|
...
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 8d7ca0c12b |
|
11. Чета мненията, не съм съгласна. Моят е най-малкият брат, има сестри и беше пренебрегван. Може би защото сестрите са семейни, на тях винаги се даваха пари, коя-върне, коя-не. Даваха им се пари и им се опростяваха. Винаги имаше за тях, той като търсеше на шега 20 лева и тях не получаваше. Залъгваха го, че ще получи имот и всички бяха съгласни, това беше и волята на родителите. Не се стигна до прехвърляне. Той дори наливаше пари в имота, подобрения, ремонти и т. н. Той е този който няма жилище. Готов е да го плати, сестрите не искат. Леля ми прави така, на единия му трябват пари, ако има дава, но дава същата сума без да й е търсена и на другия. Ако няма сумата, прави си сметка, дава по малко, но същата сума дава и на другия. И аз така ги разбирам нещата.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 8708b4f1b2 |
|
12. Винаги първото дете е най-мило. Затова не искам повече от едно дете. Не можеш да ги обичаш еднакво. Ти си по-добрия, независимо какво говори майка ти, повярвай!!! Той се е провалил още с бебето на 20г.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: fa83f1b6a2 |
|
13. Защото повечето българи са много много прости!
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: e36c4a8f4f |
|
14. Първороден син съм, баща ми мен ме унижава и ме е бил за всякакви глупости. Но го е шубе да каже и кпоче на брат ми => не е задължително за това че е първороден. Проблемът ти с егото ти ще го оправяш до живот.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 239f736a97 |
|
15. Имам син и дъщеря,каквото дам на нея,същото давам и на ....снахата,за да няма сръдни.Сина ми знае и е доволен,обичат се много със сестра си ,а 1.6 м. им е разликата,той е първият.
|
...
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 9b9c741e9d |
|
16. Според мен и според мненията по горе за да толерират едно от децата си не е задължително да е първородно. По скоро толерират по несправящото се, по болнавото, по оплакващото се, онова което залита повече по пътя на живота. Уж с цел да му помогнат да го вкарат в пътя, да се изравни с братя или сестри. Толерираното пък дете от своя страна израства един оплакващ се, умилкващ се на родителите мрънкалник, който лесно намира пътя към душата на родителите и успява редовно "с памук да им вади душата". А онзи който не е толериран от малък се учи да се справя сам и обикновенно постига по големи постижения от толерирания, не реве за помощ при най малкото нещо, а и не знае как, намира за срамно да "проси" от възрастните си родители.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 0a5e2179ff |
|
17. Колкото и да го отричат, повечето родители си има "любимец". За някои е по-големия, за други - по-малкия.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: f247bab06a |
|
19. Има си съвсем основателна причина. Човека е животно, като всички други. Има наука наречена генетика, прочети малко. Първородния син е с най-големи шансове да е здрав психически и физически. Втория, третия и т.н. имат далеч повече шанс да са болнави, слаби физически и психически. Ето, ти само го казваш. Брат ти е по-здрав, по-едър от теб, сам казваш и по-интелигентен. Неговия провал идва от компанията в която е влязъл и от отсъствието на баща ви. Но генетично е доказано, че първородното дете е с по-големи шансове да е физически и интелектуално над следващото, да обере каймака от гените на родителите. Това и в древността е било известно като факт, затова царството, имота, всичко е отивало при първородния син. Сега, съвсем не искам да кажа, че е така винаги и навсякъде, но генетиката е страхотна наука. Най-малкото него са го раждали по-млади, следващите деца идват в по-зряла възраст на родителите и също с повече шансове за физически проблеми. Замисли се приятелю, ако майка ти е родила брат ти на 25, а баща ти е бил да кажем на 28. Това е нормално. При тебе тя става на 34, а татко ти на 37. Попитай всеки лекар за яйцеклетки, сметматозоиди и т.н. Говоря чисто научно е така. Традицията идва от древни времена, защото тогава има 1 имот човек, не може да го раздели на 10, тогава и по 10 синове са имали. Сега е друго, но в човека вече генетически е заложено да мисли така, това са милиони години еволюция. Даже и по-горе казват - аз ще имам едно дете, защото не мога да обичам така второто - тя госпожата иска да обясни друго, но буквално изказва точно тази теория. А ти не се впрягай толкоз. И аз съм втори брат :), затова и ги четах тези неща. Брат ми здрав и силен - аз и очилца нося, и зъбите ми проблемни, и астма имам, какво ли нямам :). Като малък всички мене пращаха да пазаря, иди вземи това, вземи онова, ако нашите ги няма - брат ми ме юркаше, какво да се прави, такъв е животът хахахаха
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: f247bab06a |
|
20. Чета и се смея на някои глупости. Изтърсак бил, хората не обичали второто си дете, затова само едно ще раждат. Аз имам разлика с по-големия си брат не 9, а цели 13 години. Мама е имала репродуктивни проблеми, с татко са пробвали второ дете над десет години. Два пъти е забременявала, помятала е, тъкмо са се отказали заради напредване на възрастта й и е забременяла. Когато съм се родил е бил определено най-щастливия ден в живота на цялото семейство. Майка и татко са се радвали в пъти повече от раждането на батко. Батко пък ми е казвал, че с години искал братче да си играе с него, неговите приятели всички имат братя и сестри, само той сам. Вика вярно, че при тази разлика нямаше как да си играем, но пак се радвах. Имах супер щастливо детство, безгрижно, всички трепериха над мен. Татко бил супер строг, шамаросвал батко, а на мен с пръст не ме е пипнал. В моя случай малкия е любимец. И не е само това. Аз порастнах на коляното на батко, защото нашите се разведаха, макар и да ходех у татко често. Батко ми беше бавачка, с уроците помагаше, от училище ме вземаше и така докато се ожени.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 419507efa6 |
|
21. Има го това нещо и при нас беше така. Аз по голямата сестра, имам по малък брат, майка ми все за него се грижеше. Винаги го защитаваше, защото бил по малък, оправдаваше го за всичко. В домакинството все беше освободен от всичко. Мен караше да чистя, а за него казваше че е момче, малък бил и тн и не можел. Мен ме била родила да й помагам в отглеждането на брат ми. Е, така го отг1леда, беше сляпа за оплакванията от него в училище, че започна да се занимава с обири. Майка ми като разбра, че са го арестували започна да му дава повече сжобни, да си имал. Изтегли му и кредит на нейно име, та сега на дърти години работи да му плаща заема. Но не признава, че е пълен провал. За неговите грешки е виновна жена му и компанията му, а той горкия не е.
|
...
| преди: 3 години, 9 месеца hash: aaa73f97d9 |
|
22. 20, ти си бил много желано и много чакано детенце. Затова няма как да разбереш повечето хора в тази тема.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 116e9f2251 |
|
23. Не е приятно. И при мен беше така. Аз обаче се амбицирах от това отношение. Мисле х си - сега ще ви покажа кой е по- добър и способен и успял. И бях отличник, а брат ми - с лоши оценки. Лека полека се преборих да ни изравнят отношението. Така че нека това само да те амбицира да докажеш, че си по-добрият и успелият.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: da307f38d7 |
|
24. Ясно е защо го толерират! Само като прочетеш коментарите досега с житейските истории, описани в тях, разбираш, за какво иде реч - "ПРОСТ НАРОД, СЛАБА ДЪРЖАВА!"
И преди е било така, и сега е същото.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 7dd59b9be2 |
|
25. Аз също съм майка на две деца момиче и момче. Когато синът ми беше почти на три щвше да го загубя... (умре) Винаги е бил по-милото ми дете страх ме е било за него и прочие. Давам го за пример на по малката мъ сестра макар да виждам че е особняк. Никога не съм ги обичала различно,давам всичко и за двамата но той ми е болна тема. Та може би има причина дълбоко в родителите ти която не знаеш, това е те прави малко обичан.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: f247bab06a |
|
26. Аз май съм доста възрастен за тази тема (на 55 г. съм), но в миналото си съм се сблъсквал с въпорса. Имах по-голям брат с 5 години. Не само възрастово, но и интелектуално беше доста извисен. И физически. Имаше и огромни лидерски качества. Всичко това на фона, че бяхме трима у нас, без баща. Аз баща ни не го помня даже и смътно. Майка ни, обикновена жена ни гледаше сама, нито баби, нито дядовци. Говоря ви за неща преди 40 години. Винаги го е толерирала, той учеше и работеше в една фабрика, или общак, с връзки ставаше тогава всичко. Беше и войник, то и аз бях после. Аз много уважавах брат си, обичах го и като баща, той винаги ме е пазил. Тежеше ми как майка ни все него, него, него. Случи се нещастие, обаче и той умря. Беше ужасен удар за мен, , ужасни години. Смъртта му остави ужасен отпечатък у мен, тежи ми и до днес. Но в крайна сметка аз създадах семейство и майка ми почина в леглото си, обичана и щастлива баба с внуци. Аз също разгърнах своя потенциал, а никой не може да каже какъв мъж щеше да бъде брат ми - той умря на 21. Много години след това при една от годишнините за пръв път казах на майка ми всичките тези неща и й стана много гадно. Понякога родителите не се осъзнават. Аз никога на съм делял моите деца. И на сина си дадах апартамент, ще дам и на дъщеря си. В определен момент може някой да е получил повече внимание, например дъщерята, защото е по-малка и някак плод на моята по-зряла възраст. Това, обаче не значи, че я обичам повече. Това са пълни глупости. Родете си второ дете, съвет към коментиращите имащи само едно, пък да ви видя няма ли да го обичате.
|
...
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 4028a14534 |
|
27. Има такива родители. Остарели нрави са, но все още битуват. А има и други родители, които си имат очеизваден любимец/любимка, независимо от пола и поредността на раждането. Хубавото е, че тези родители все повече намаляват като процент.
Що се отнася до теб - приеми, че при твоето семейство е така и това не зависи от теб, а от тях. Не можеш да ги промениш. Отдалечи живота си от техния и си го гледай. Те да мислят, каквото си искат и да се оправят, както си знаят. Ти върви по собствения си път.
Успех и щастие! :)
Ж32
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
