Приятели с привилегии и перспективата след това
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 1338 пъти
Здравейте,

редовно следя историите тук и реших сега и аз да споделя и да чуя неутрално мнение. Ще опитам да напиша максимално кратка версия и благодаря за търпението да прочетете и да коментирате.

Аз съм жена на 25 и живея в чужбина от няколко години, преместих се заради следване. Преди около две години покрай университета ми попаднах на един състудент, латиноамериканец, 5 години по-голям от мен и учещ нещо съвсем разлчно от моята специалност. Трябваше ми да питам за нещо свързано с университета и просто той беше първият човек, когото видях. Още от първото му изречение разбрах, че няма да ми свърши работа, тъй като е от супер скоро в града ни и т. н. Не исках да бъда неучтива, а и бяхме в една посока, та продължихме разговора, запознахме се, кой откъде е и така. Понеже съм много контактна личност, а пък и останах с добро впечатление, реших да му предложа, ако иска да разменим контати и той се съгласи. Имам друг много близък приятел българин и с него много обичаме да купонясавме заедно отвреме-навреме. За тази цел и двамата обичаме да се органзираме по-голяма компания, та комуникацията с моя състудент първата година се състоя общо взето в това, аз да го викам да купонясва с нас и други приятели. Той винаги идваше, прекарвахме си добре и дотам. Аз не съм и очаквала повече. По това имах и дългогодишна връзка, която обаче прекратих преди около година. Горе-долу по същото време се бяхме засекли с моя състудент в сградата на университета и бяхме говорили в скоро време да се видим на обяд или нещо такова. Така и стана, видяхме се няколко пъти дажи, побъбрихме доста. Аз си признавам, че му бях лепнала етикета единствено “парти приятел“, но се оказа, че е доста приятен събеседник. В този момент взех да се усещам, че аз май започвам да го харесвам. Обаче не държах веднага да се развиват разни сериозни неща между нас, тъкмо бях се разделила с бившия си приятел, исках общо взето малко мир и спокойствие. А пък и не знаех на моя човек какво му е на сърце, та продължихме да се виждаме, я на парти, я на някое друго събитие. Реших все пак да му покажа, че от моя страна има нещо и да видя как ще реагира. Донякъде все пак подозирах, че може би ще отвърне и така и стана. Първият път просто се натискахме, без да стигаме до по-далеч. Това ни беше и последното виждане преди аз да замина за България, уж само за две седмици, но прекарах доста по-дълго заради историите с пандемията. Върнах се аз най-накрая и след няколко дни излязохме с моя човек и още двама приятели. Накрая останахме само двамата и... общо взето той си ме награби. Оттогава досега взаимоотношенията ни са тип “приятели с привилегии“. Коментирали сме въпроса за взаимоотношенията ни по моя инициатива и решихме нещата да си останат дискретни. За момента това ме устройва най-добре, тъй като аз определено имам нужда от доста повече време, за да преценя дали искам нещо повече от него. Той ми сподели за негови приятели, че са надушили, че има нещо между нас. Но той си държал на това, че сме само приятели. Аз му казах, че може би трябва да внимавам повече, ако с нещо съм демонстрирала, че не сме само приятели, а отговорът му беше: “Ама аз не ти го казвам, за да си променяш поведението, а просто, за да знаеш. “ Иначе може би е добре да споделя, че не съм имала приятел с привилегии до момента. А той между другото ми сподели, че доста се е изненадал на интереса от моя страна, не го очаквал.

И на това място се появяват въпросителните. Неговото поведение е някакси непостоянно. Ясно е, че пред приятелите ни сме само приятели. Обаче когато сме само двамата на мен често ми идва да го прегърна или да го целуна, а той все едно стои като дърво и е някъде съвсем другаде в мислите си, все едно му досаждам едва ли не. Дори съм му го казвала, той казва, че не е вярно. Друг път пък коментираме някаква тема и аз съм се разприказвала, той пък тогава примерно ще ме помилва по ръката, ще се заиграе с косата ми или нещо такова. Просто когато най-малко очаквам, а аз ако направя нещо такова и той е като дърво буквално. А иначе малко да се отдръпна, почва да ме пита добре ли съм, всичко наред ли е. Докато стигнем до секса, пак му трябват векове някой път. Ако имам търпение и оставя инициативата в негови ръце, пак си стават работите, ама не винаги има чак толкова време на разположение... Мога аз да поема иницативата и да ускоря нещата, но не искам (все) аз да го правя. От негова страна да дойдат бързо такива импулси е по-скоро рядкост и в най-изненадващ за мен момент. Най-често го прави, ако съм била мааалко по-дистанцирана или има някаква друга причина- веднъж се поскарахме малко, беше за глупост, но и двамата се засегнахме. Той не усети, че и аз съм се жегнала толкова, но като разбра... Идва при мен, прегръща ме, целува ме, обяснява ми как искал да съм добре, абе все едно сме в сериозно връзка... също да му казвам като има нещо, което ме тревожи. Доста притеснен беше честно казано. Обаче ето и контра пример: Наскоро се разстроих, понеже нещо ме провокира и се сетих за погребението на баба си, което беше наскоро. Натъжих се, насълзиха ми се очите. След известно време (! ) той забеляза, че има нещо, пита дали съм се изнервила и някакви други неща и чак накрая дали ми е тъжно и аз казах да. И това беше, той нищо повече не направи. Липсва ми морална подкрепа от него в такива моменти. Която бих я имала от други приятели (и приятелки) със сигурност. Той докато забележи, че нещо става, отнема векове... просто много често мислено все едно е някъде съвсем другаде. А друг път, когато няма нужда и видима причина, изведнъж почва да се притеснява и ме пита през две минути добре ли съм, да не ми е скучно, да не ми досаждал- ей такива... Ако имам нужда от нещо конкретно и му кажа, ще го направи, в някои случаи даже и без да му казвам- винаги мие чиниите, ако съм сготвила нещо. Ще ми благодари за храната. Ще ми помогне с багажа, ако пътуваме нанякъде.

Много често за съжаление имам чувството, че въобще не му пука, но пък и тъкмо да си го помисля и иведнъж той показва коренно различно поведение... Това доста ме обърква. Аз съм човек, който цени дълбоките и дълготрайни взаимоотношения, това, че с него сме приятели с привилегии си е доста голямо изключение и не мисля, че ще продължи още много дълго. Не искам да се поставям в ситуация, в която давам прекалено много, а не получавам. Но и имам опасения, че може би просто си е такъв, друг тип човек и не го разбирам напълно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 7 месеца hash: febcd558e1

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Малко far-fetched,... ноо близнаци или водолей :д

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 956109429d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   "Не искам да се поставям в ситуация, в която давам прекалено много, а не получавам". Ти вече си се поставила в тази ситуация. Виж, при мъжете всичко е уговорка. Вие сте "приятели с привилегии" и той няма ангажименти към теб. Проблемът е в твоите очаквания. Ти искаш той да прояви инициатива, загриженост и подкрепа като в сериозна връзка. Е няма да стане. Той ти пуска трохички или както казваш в някои моменти е внимателен и загрижен, но това е само от чисто уважение. Не си мисли, че той влага чувства. Ако един мъж те иска, той те гони до края и ясно и уверено заявява, че иска или връзка от теб или нищо. Ялюбеният мъж не се задоволява да е приятел с привилегии с обекта на чувствата си. А дори и да се съгласи той ще ти сподели какво изпитва. Това, което описва е далеч от един уверен и сериозен мъж, който иска връзка.... От теб. Може да ти звучат грубо, но ти го споделям след доста опит. Ж31

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 4f7e09773c

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Ами ти кво даваш за него? Не очаквай само мъжа да дава и да подкрепя, в една връзка се очаква и двете страни да дават от себе си, ти как го подкрепяш? Питаш ли го как е? Как му е минал деня? Как се чувства? Не само вие жените имате нужда от тези неща. Особено, че сега е 21ви век, ние мъжете не сме някакви роботи, имаме също нужда от любов и уважение, иначе всички хора си имаме такива моменти. И аз понякога забождам поглед в едно място докато гаджето ми говори и тя за разлика от теб ме пита как съм, нещо има ли ми, какво ми е, как може да ми помогне и като цяло се притеснява, както и аз правя същото за нея, ти това правиш ли го за това момче? Според мен той ти е просто някаква секс играчка и ти не, че не си сигурна дали искаш да си с него, ами не ти харесва достатъчно, че да се обвържете или даже да кажем да го покажеш пред приятелите ти. Ти просто искаш да си начешаш нагона и нищо повече, това момче ти е само някаква секс играчка, в такъв случай по-добре не си играй с него, просто се разберете да се чукате само и това да бъде, докато не си намериш някой, които да харесаш, пък нищо чудно да харесаш някакъв смешник който да е боклук сравнение с това момче. Проблема днешно време е, че повечето жени имат страшни изисквания спрямо мъжа, но нямат кой знае какво покритие, а проблема на нас мъжете е, че се връзваме на такива като теб. М25.

 

...

горе^

преди: 3 години, 7 месеца hash: d6ca8007a4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Откога жената вика на резервите си за ебане-приятели? Била много контактна и общителна. Не че нещо, ама всички най-контактни и общителни жени, които познавам са най-големите курви.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 324b927172

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   Тая глупост приятели с привилегии си е чист курвалък от страна на жената!

 

...