Споделена история от Любов и изневяра |
Струва ли си?
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 811 пъти
Преди близо 10 години, в началото на 20-те си, се влюбих в един мъж. Обучаваше ме на работното място, супер стойностен човек е, имаше период, в който изкарвахме много (работно) време заедно, а като започнахме да се засичаме на извънработни фирмени мероприятия, ми стана съвсем симпатичен. Той си е и джентълмен, много пъти ме е прибирал до вкъщи, примерно, защото вали, а аз нямах кола тогава. Много, много бях влюбена в него. В продължение на години любех и исках само него. Той го знаеше може би, както и другите колеги. Някои от тях си мислеха даже, че сме заедно в някои моменти. Но в крайна сметка той почти постоянно беше зает с други жени или пък преодоляваше някоя раздяла. В общи линии аз не успях да се вредя. С течение на годините работните ти длъжности се разграничиха много една от друга, когато се засичахме имаше винаги "с приятелката ми" в някой разказ и лека полека аз успях да спра това си влечение към него.
Малко след това се появи нова изгора в живота ми. Но, разбира се, за по-интересно, беше зает. Ние все пак си изкарахме един достоен за книга романс в продължение на две години, след което той намери сили в себе си да ме изостави и да продължи с приятелката си. Но! Каза че продължава да ме обича и ако нещата между тях не се оправят, ще се върне при мен. Много хубаво, но вече минаха две години, пише ми на 3 месеца веднъж да пита как съм. Как да съм... без него е тъжно и гадно. Колкото и да боли избора му, в крайна сметка аз съм влюбена много силно в него. Обичам го. И ако имам мечта, то тя е да сме заедно.
Десет години по-късно обаче колегата споменат горе по някакви непонятни причини, не знам при какви обстоятелства изобщо, прояви интерес към мен. Никаква идея какво се случи с него, защото ние наистина в момента се виждаме за 2 минути сутрин, примерно. Нямаме време за нищо особено като разговор. До скоро знам че си имаше приятелка, явно са се разделили. Започна да ми пише първо от време на време някакви празни приказки във вайбър, после започна да ми звъни в края на работния ден и отклоняваше темата към личния ни живот, към нашите отношения. В крайна сметка ми предложи да се видим една вечер, при което аз се съгласих. Разделихме се с особено желана от него целувка, но и моя реакция, че ми трябва малко време да осмисля интереса му преди да му кажа дали да се надява на нещо.
Целувката ми хареса. Хареса ми и изражението му, когато се дръпнах. Натъжи се от отговора ми, от реакцията ми. Не мисля че беше чисто разочарование, че няма да прави секс тази вечер. А по-скоро сякаш имаше някакъв страх, че вече е за мен това, което беше едно време. Има много възможни причини да се е обърнал към мен. Може и да не е безкрайна любов, а просто очакване, че поне аз го обичам. Пак казвам - чувствата ми прозираха във времето, в което го исках в живота си.
По повод вниманието му имам две драми:
1. Ако възлюбеният ми се появи в живота ми, а той ще се появи, ако се обвържа с някого, аз ще хукна към него. Колкото и да е тъпо, да не заслужава, да си играе с мен и не знам си какво... Аз просто го обичам и той е моята мечта. Любовта ни ме научи на много. Едно от нещата, които изгубих по нейно време, е самоуважението. Зная, че това не е ок. Зная, че това не е идеалната любов. Но тя ме влече и нея искам да изживея.
2. Бях много дълго време влюбена в колегата си, той е един несбъднат блян за мен и ми е интересно и на този етап как бихме се чувствали заедно. Дали ще се разбираме в битов план, дали ще ме гледа с желанието, с което съм виждала да гледа негови бивши, дали ще бъде красиво, както някога си го представях. И ми се иска да пробвам с него, няма какво да губя в момента, не е като да трябва да избирам между него и някой друг. Но междувременно съм почти сигурна, че от моите чувства към него не е останала и следа. Не го мечтая. Просто ми е интересно дали ще се получи, но не мисля че мога да възобновя любовния си интерес към него. Някога исках да му дам най-доброто от себе си, но в момента без чувства всичко ще е посредствено както навярно ако опитам с който и да било друг.
Усещам, че няма шанс нещата да станат между нас. Но ми се иска да опитам просто за да не остане неизживяно. От друга страна... то ще си остане неизживяно, защото любовта ми я няма и реално ще опитам нещо друго, но не и нея.
Има го и момента, че вече съм на 30 години и нямам отношения, които да са предпоставка за създаване на семейство. Съответно, колкото и налудничаво да ми се струва, може би все пак е вариант да пробвам с колегата си. Кой знае, може пък и без любов нещата да се получат. Някога съм го обичала, продължавам да го харесвам като човек, уважавам го много. Защо пък да не стане?
Какво мислите? Реално нямам какво да губя от проба с него. Единствено ме е страх този, на който бях любовница, да не се върне към мен, защото уважението ми към колегата е реално и не бих искала да го изоставям заради друг. Заради проблеми в нашите отношения, да. Но не и заради друг. А просто не мога да устоя на любовта, такъв човек съм, слушам повече сърцето отколкото разума си.
|
