Споделена история от Любов и изневяра |
Любовта ли ми бяга, или аз от нея
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 777 пъти
Здравейте! Започвам с това, че съм момиче на 19 години. Не съм във връзка от около 2 години, но ми се иска отново да изпитам онова приятно, топло чувство в корема, когато започне да ти пука за някого. Това чувство, когато някой там също го е грижа за теб. Проблемът е, че се случва нещо много странно, когато общувам с другия пол. Хем страшно бързо решавам, че някой ме привлича по определен начин (не ме разбирайте погрешно, не винаги става въпрос за външния вид), хем винаги има нещо, което ме спира да се интересувам от съответния човек (било то защото си мисля, че може би трябва да чакам за “тази специална, истинска любовна история”, или от предразсъдъци, че не съм достатъчно добра, или че може да е обвързан и тн и тн.). Страшно бързо хлътвам по разни персонажи, примерно днес, в магазина, едвам откъснах очи от къдравелкото пред мен, но колкото и да ми се искаше, никога нямаше да се осмеля да го заговоря или нещо подобно. В ума ми се разлиства цял сюжет как му правя комплимент, той се усмихва, след това ми се отваря възможността да го опозная може би. Но след това бивам залята от собствените си мисли - ами ако е обвързан, ами ако изглеждам групаво, ами ако, ами ако... Но тъй като това се повтаря за не знам кой път, осъзнавам, че така ще си остана самичка (не ми се иска да търся запознанства в интернет, а покрай извънредното положение почти не излизам с разнообразни хора, с които мога да се запозная и опознавам, да си допаднем, и знаете приказката нататък хахах). Ще съм много щастлива, ако без да ме съдите, споделите нещо по темата с мен... Много, много ще се радвам.
Бъдете здрави!
|
