Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Това, дето казваш, че си расистка всъщност е доста типично за хора, излезли по един или друг начин от средата, от която произлизат.
Съдиш биологичната ти майка от позицията на разглезено дете. Всъщност типично за бедните е да имат повече деца - това не е защото са тъпи, а е начин за оцеляване. Българите едно време като са били бедни също са имали по 7-8 деца (оцелели, защото тогава и детската смъртност е била висока).
Според мен - след като си я намерила - не спирай връзката с нея. Ще минат години, когато нея няма да я има вече, а ти ще си по-улегнала и ще мислиш по друг начин. Не е нужно да имате някаква супер връзка, но и не е нормално да нямате съвсем никаква.

7.   Пак съм номер 3: надявам се да съм ти помогнала поне малко. Не обръщай внимание на хейтърските коментари - през едното око влязло, през другото излязло. Ще се радвам да пишеш, ако има развитие, защото историята ти наистина ме впечатли. Бъди великодушна и не гледай биологичното ти семейство отвисоко. Може някой ден дори да се запознаеш и с братята и сестрите ти, но ако забележиш наченки да искат да те използват, прекрати контакт. Същото се отнася и за майка ти. Според мен обаче първо дай шанс. Каквото и да решиш, бъди горда със себе си, че въпреки произхода си, ти доказваш, че той изобщо не е от значение за възпитанието и моралните качества на един човек.

8.   Сърцето ти трепва, защото между вас има една връзка, за която няма значение нито годините, нито произхода, нито образованието. Това духовната връзка между родител и дете.
Разбирам те. Аз също научих, че мой роднина е от ромски произход, но понеже знам, че да деля хората е грях, съдя не по образование, а по дела. Виждам се с тези роднини от дъжд на вятър, чуваме се по телефона. Те са хора със сърца и чувства като всички нас.
На твое място бих си разкрила самоличността, но не бих давала пари, ако ми искат. Колкото и да не ти харесва истината, тя е твоя майка, а децата й твои братя и сестри. За грешката й не я съди - има кой да я съди.
Трябвало е да предвидиш и такава вероятност. Сега връщане назад би било погрешна стъпка.

9.   Защо си си го причинила, бе дете? Имала си шанса да отраснеш в семейство, представи си твоите осиновители да не те бяха взели и да те лашкат от дом в дом? Твоите истински родители са твоите осиновители-не е родител тоя, който се размножава заради нагона си, а тоя който се грижи, който те гледа болна. Не пропусна да обидиш истинската си майка, осиновителката си, че пиела алкохол и се държала зле с теб. Знаеш ли колко често и при семействата с техни си деца се случват точно такива неща? Аз на моята майка не съм и споделяла нищо-нито за първия си цикъл, нито за първата си любов, нито когато забременях. Студен човек е, или ще ме подиграе някак, или ще ми изсъска да млъквам, или ще докладва на баща ми. Какво да правя, такъв ми е бил късмета за родители, а познавам много осиновени деца за които треперят, за които се грижат много по-добре. Не се занимавай повече с тая, която те е родила-и не защото е циганка, това е най-малкото зло. А защото те е откъснала от сърцето ти и те е захвърлила на произвола на съдбата. Чак след години се сеща, че в отбора който е народила се губи някой. Обичай и уважавай твоите истинси родители-осиновителите ти, които са те изградили като човек и личност.

10.   Недей така с лошо, циганите също са различни. Освен това, ако подходиш с добро, какво губиш? Срещни се, общувай с тях. Кръвта вода не става. Вече си ги пуснала в твоя живот - какво пречи да общувате отвреме-навреме, да шокиращо е, но такъв е животът. Гледай напред.

11.   Авторке, може би знаеш следната сентенция: да не посягаш към на турчина жената, на циганина детето и на българина- имота. Казвам ти го, защото БМ няма да се спре пред нищо, за да те върне обратно или поне да те приобщи максимално към кръвните ти роднини. Пък кой знае и какви магии може да забърка. На твое място не бих я търсила повече, разбрала си каквото си искала, наистина спри дотук. Не разбирам стремежът ти да я търсиш пак, може би защото кръвта вода не става, знам ли. Даже като е станало ясно коя е БМ, не би трябвало да ѝ се разкриваш, но това вече е сторено.
И накрая един съвет- посмегчи малко тона, наистина е грозно така да се изразяваш за етноса, част от който си и ти, и двама негови представители са те довели на белия свят. Намери сили да живееш с истината и в мир със себе си и близките си. Успех!

12.   Авторката
N: 5 Не можеш да се изразяваш правилно!
До N:7Когато разговарям с нея виждам нещо, което не е лошо, усещам доброта и точно за това се съгласих да се видя с нея. Днес ще се видим. Не се вълнувам. Точно мен няма как да ме метне, просто имам акъл. Не спира да се извинява и да моли за прошка, да благодари, че й давам шанс да обясни всичко отново. И аз не знам защо го правя, просто искам да знам, че в нея има нещо човешко въпреки това, което е направила. Давам й шанс да обясни и да погледне в очите на детето, което изостави преди 20 години. Но тя въобще не ме познава, не знае какъв човек съм и че при мен номера не минават. Усетя ли, че играе игри се махам. Благодаря за коментара ти N:7

До: 8 Колкото и странно да звучи в мен има страх от тях все пак нито ги познавам, нито съм общувала с хора от ромски произход. Знам какви са. Благодаря за коментара ти, но не бих разкрила самоличността си. Страхувам се, че може да ме намерят въпреки, че БМ непрекъснато повтаря, че не би притеснявала осиновителите ми. Аз се страхувам, защото живея с тези хора. В момента трябва да пазя тях и себе си. Но аз не се притеснявам толкова за мен, колкото за тях. Точно за това крия самоличността си, мястото на което живея и т. н Точно за това след всеки разговор чупя ваучер-картата и я хвърлям. Каквото и да се случи не бих позволила осиновителите ми да пострадат за това крия самоличността си.

До N:9
Благодаря за коментара ти, но и ти както номер 5 нищо не си разбрала. Първо помолих подобни коментари от сорта на "Осиновителите са твоето семейство". Наистина, стига. Повтаряте едно и също нещо като развален касетофон, защото не се случва на вас. Друго е, когато се случва на друг, нали? Опитай се поне за малко да си представиш, че си на 21 години и когато си била на 18 години твоята майка (която те е малтретирала с колани, пръчки и всякакви подобни, която е пиела големи количества алкохол и е крещяла, че не ставаш за нищо) ти признае, че през цялото това време тези 18 години си била лъгана. Айде, постави се за малко на мое място. Въпреки всичко това АЗ НЕ Я НАМРАЗИХ напротив аз й простих. Но не можах да простя факта, че ме е удрял човек, който не е моя кръв и че не съм отвръщала, а съм се криела от ударите само защото знам, че е моя майка. Как да ударя майка си? Написах книга благодарение на ада, в който живях и насилието, което претърпях. В нея описвам себе си като чудовище, което се родило точно от насилието. В края на книгата обаче доказвам, че аз не съм чудовище и избирам да простя най-вече на себе си, че се подлагах сама на този тормоз. Избрах да не съм озлобена, а да съм щастлива. Никога не говори, без да знаеш историята на един човек. Аз не съм неблагодарница! Може да съм всякаква, но не и неблагодарница. Никой на мое място не би простил това, което простих аз. Говорих открито с осиновителите си, като им обясних, че каквото и да намеря аз ще се справя с него и че няма да съжалявам, че съм го направила. Така че отново и отново аз не съжалявам, не изпитвам вина и това че ви го разказвам не означава, че аз съжалявам. Напротив, аз живея в мир със себе си откакто намерих коя съм. А представяш ли си, ако седна и разкажа на БМ какво преживя нейната плът и кръв? Не мога да й кажа нито имената си, нито нищо за себе си защото ще намери книгата и ще разбере всичко, а аз отказвам да знае какво са ми причинили осиновителите, защото неблагодарницата АЗ избирам да ги защитя. Можех просто с грубо отношение да си взема делото и да не им давам никакво обяснение, но аз не го направих, аз говорих с тях обясних им, че каквото и да стане и българи и богаташи и бедни всякакви аз избирам само тях.

Защото съм неблагодарница :))

13.   Към номер 10 и 11

Може би отново ще се повторя. Аз не харесвам цигани, защото израснах в българско семейство, което мрази цигани. Още от съвсем малка виждах по улиците разни цигани, които ровят в кофите, карат каруци и оглеждат всяка жена, която мине. Баща ми винаги ми е казвал да стоя далеч от подобен тип хора. И самата аз още от малка се страхувах от цигани. Знаех, че те крадат и псуват. Знаех, че манипулират и лъжат. Знаех и къде живеят. Знаех дори, че изоставят децата си, че раждат по много деца. Израснах с нагласата и мисълта, че трябва да стоя далеч от този народ, защото те са опасни. Винаги съм била изключително предпазлива още от 14-15 годишна. И не само към цигани ами към всички. Преди няколко години пред очите ми се разигра сцена, в която пребиха почти до смърт едно момче група цигани. Естествено, ме повикаха за свидетел и когато им казах, че бяха цигани, те казаха "ОБИЧАЙНОТО".
Още тогава предупредих, че не искам да знае името ми. Винаги съм изпитала страх от ромите. Аз никога не съм имала техният манталитет. Аз имам лична хигиена, чета книги и съм образована. Аз не бих изоставила детето си ако трябва и буболечки ще ям. Аз не бих направила 1000 деца. Аз говоря изключително правилно и точно. Не знам цигански и не желая да го знам. Наречете ме расистка, окей - нека съм такава. В мен живее страх да не стана като тях или да не ми навредят. Не мога да си представя да съм част от подобна общност. Да псувам по улиците и да слушам на колонка в автобусите поп-фолк. Да не правя място на възрастите, а да ги псувам и да смърди целият автобус от мен.... НЕ. Очевидно е, че съм циганка по произход, но очевидно съм различна циганка. В мен няма този манталитет и тези мисли за кражби. Ето за това не харесвам ромите! Ако бяха чистоплътни и раждаха по най-много 3 деца, които обичат и искат да изучат - да. Ако си изкарваха парите с честен труд - да. И черни като катран бих приела тази общност, но те са мързеливи и гнусни, те нямат морални ценности, което аз не го разбирам.

14.   Отхвърляш всеки коментар, който не е на твоето мнение ;) Как все тези, които ти казват да не се занимаваш, все не са те разбрали, а на другите им благодариш?

15.   Не си задавай въпроси, следвай сърцето си. Добрата майка, като види, че детето ѝ ще мизерства, ако изобщо оцелее..., с най-голямата болка го дава на по-добри условия. Егоистично щеше да е да те задържи. Може би теб е обичала най-много, дала ти е невероятен шанс. Който другите ѝ деца не са имали. А е можела и аборт да направи...

16.   Номер 8
Честно казано, разбирам защо не би разкрила самоличността си - не толкова заради осиновителите ти (какво да им направят на тях, освен да са им благодарни, че са те отгледали и изучили), колкото че се срамуваш. Срамуваш се да не разберат съседите, колегите, приятелите.
Аз имам престижна професия. Уважавана съм и никой от моите колеги не знае (или поне аз така си мисля), но ако някой някога ме види с тези роднини или ме попита, няма да скрия, защото ще е грешно да се срамувам от себе си. Грешно е да се отрека от кръвта си. Пък който иска, да се подиграва. Господ вижда всичко.
Хубавото в моя случай е, че въпросните роднини идват в града рядко, съседите може и да са ги виждали, но не ме интересува тяхното мнение. Животът си е мой и аз искам да съм честна пред съвестта си. Възпитана съм в българско семейство, омъжена съм за българин. Неотдавна казах на сина ми тийнейджър, който тежко прие новината първоначално, но след това погледна философски над ситуацията. Не е важно какви са ти роднините, а какъв си ти.
На твое място бих помогнала на братята и сестрите да се изучат, защото това е първата стъпка към излизане от гетото.
Желая ти успех.

17.   Абе моме, извинявай, ти правиш точно като циганите - увърташ - хем така, хем онака. Като мразиш циганите, слагаш една черта на миналото и продължаваш. Ако искаш - общуваш с това семейство, пускаш ги в живота си с всичките пюсове и минуси, което е неизбежно. Няма среден път. Ние какво да ти помогнем? !

18.   Авторката:

Не отхвърлям никакви съвети!!! Чета на всеки коментара и правя заключения дали ме е разбрал или не. Моля всеки, който ми казва "осиновителите са хората, които те отгледаха" ДА НЕ ГО ПИШАТ !!! Написала съм го още в историята, а не да не си казвате мненията. Както виждате чета на всеки коментара, но се ядосвам на тези, които пишат едно и също нещо, сякаш изобщо не са разбрали какво искам да кажа. Благодаря на всеки за отделеното време, аз взех решение и то е че ще общувам с тях, защото искам да помогна в изучаването на поне 1 или 2 деца. Също така се видях с БМ и с малката си сестричка, която е 5 клас. Детето е красиво и мисля, че има голям шанс. Каза, че обича да пише (като мен) и обича да чете (като мен). Въпреки всичко тя иска да ги изучи, но аз говорих с нея, че не може да ги бута до 6-7 клас, ще трябва да избутат до 12 клас и дори ще помогна за това. С каквото мога, разбира се. Малката ми сестричка с какво е виновна? Дори тези дни ще поискам от БМ да ми позволи някой път да изляза със сестра си, за да я заведа насам натам, за да прекарам малко време с нея и ще я подтикна към правият път, а именно развитието. Никога не бих я насилила да направи нещо, което не иска, но виждам, че в нея има бъдеще. Ще я заведа в книжарница ще й покажа разни книги. Естествено на нейната възраст аз обичах да чета детски книжки. Ще опитам да уча с нея когато й е трудно и ще я уча да пише и смята правилно. Надявам се БМ да се съгласи да ми я остави за 1 ден например да прекарам малко време с нея да я заведа да хапне където поиска, каквото поиска и така постепенно ще се опознаем. За другите ... не знам все още не съм готова, аз говорих с БМ че ще бъде много трудно и ще трябва да влизат 1 по 1. Баща ми мисли, че го мразя. Казах й да му каже, че не го мразя. На него мисля, че че му е най-трудно и дори не знам защо, просто така го чувствам. Говорих открито с нея, че моите осиновители не трябва да знаят на този етап, че се виждам с нея. Казах й, че ще го разберат погрешно. Директно й казах, че аз ИМАМ семейство и тя каза, че ме разбира напълно. "Въпреки, че съм неграмотна не означава, че съм глупава" и бяха думите. Обясних й, че не желая да притесняват семейството ми по никакъв начин. Каза, че никога не биха го направили и че дори баща ми е казал, че трябва да са благодарни на тези хора, че са ме отгледали и изучили. Също така й казах, че няма да ги изоставя НИКОГА. И тя каза напълно те разбирам, аз не искам нищо друго от теб, освен да позволиш да знаем как си, какво правиш и дали живееш добре. Поиска да се срещаме и да се опознаваме. Отначало мислех, че е възможно да ме тормозят за пари дори, но тя не спря да повтаря дори когато бяхме навън да ми била купила нещо за ядене или пиене. Казвам й "аз не съм дете". После вика поне да ти направя някакъв подарък. Не искам подаръци. И финала - попита дали някога бих й простила и аз й казах, че ако ги изучи до 12 клас ще й простя. И когато си тръгнаха малката ме прегърна.....и каза "Не приемаш нищо от мама, но аз ще ти направя подарък и ще ти напиша писмо ... Нали обичаме да пишем" е хора, очите ми се напълниха със сълзи .... И й казах, че този подарък го приемам.
И не към N 16 не се срамувам. Отначало естествено че ми беше шок и да, срамувах се, но вече не ... Още същият ден споделих с най-близките си приятели, които ми казаха, че ме обожават още повече. Но не мисля да го раздувам насам натам изобщо даже. Ще знаят най-близките ми хора и толкова ... Не знам дали постъпих правилно, но въпреки всичко аз запазих самоличността си в тайна и мисля завинаги да остане така. БМ ме попита как се казвам, но аз й казах "За теб съм...(името което ми е дала)" и мисля, че много добре й го казах! Нея въобще не я вълнува моя друг живот, нито другият ми живот го вълнува този живот. Вярно, единственото кофти нещо в момента (от което не знам как да се измъкна) е, че ще трябва да играя някакъв двойнствен живот.

19.   Някой си прави ташаци с чувствата на хората и това е авторът на написаното.

Преди време писах, че има едно руско предаване ДНК се казва, там истории от до.
Явно авторът се е впечатлив и е написал тая история, която извинявай, ама бялата кожа не може да прикрие циганските черти.

Освен жената да не е циганка.
изобщо, много ме е яд на самозвани писатели

И не ме убеждавайте в обратното.
В цялото писание няма грам чувство, ама грам!

20.   Номер 19

Ти не си добре. Ще седя и ще пиша че съм циганка, прегледай се честно .... И на мен не ми се вярва но е истина бяла съм вероятно повече от вас българите, но съм циганка това е положението и ще трябва както аз да го приема, така и вие.
Въобще не разбрах за какъв автор говориш честно казано.
Половината от думите ти не ги разбрах. И жената си е циганка Бъди сигурен в това направо си е черна!

21.   От номер 3 и 7: много се радвам за развоя на събитията. Надявам се намеренията на тази жена да са чисти, а ти да успееш да помогнеш на братята и сестрите си да получат образование и да се стремят към по-добър живот. Ти си умно момиче и ще откриеш правилния път да ги мотивираш. По-натам може да споделиш и с осиновителите си, че понякога се виждаш с тях и опитваш да им помогнеш някак. Дори само на това момиченце да подадеш ръка, пак е много благородно. Казваш, че приятелите ти са оценили постъпката ти, родителите ти също ще го направят, ако наистина те обичат. И не казвай повече, че си циганка, защото ти нямаш нищо общо с този манталитет. България има нужда от повече достойни българи като теб - интелигентни, великодушни и целеустремени.

22.   На прав път си - желая ти успех. Ще направиш благородно село, ако помогнеш на децата да се изучат.
Колкото до осиновителите - в много семейства биологичните родители също се държат отвратително с децата си. Бият ги, тормозят ги, унижават ги. Просто не всеки е роден да бъде добър родител. И биологично дете да им беше, пак щяха да се държат така с теб.
Желая ти много любов около и в теб.

23.   Благодаря N22 чувствам се много добре и общувам с биологичните си родители, които се оказаха може би добри хора. Запознах се със сестрите си и се чувствам добре. Благодаря за подкрепата!

25.   Доста правилно написана история от авторката, включително и коментарите ѝ. Щом можеш така да разсъждаваш и да се изразяваш, значи си на прав път да осъзнаваш какво става около теб, с миналото ти, с родителите ти, с приятелите ти и на практика нямаш нужда от много съвети. Изглеждаш, като честен и чист човек, а вътрешното изграждане е резултат от начина по който ти сама си изживяла детството и настоящето си и си използвала възможностите, които са ти дали близките ти - родители, приятели, учители и достиженията на човешкият напредък в широк смисъл. Историята е интересна за самоопределянето на човека, за мястото на биологичния произход и на родителските грижи. За начина по който гледаме на себе си и това което сме ние. Критиката за циганията не е към хората, а към манталитета. И аз съм ги питал и съм им казвал като нямате пари хора, цигани или роми защо раждате по толкова много деца. Вчера говорих е една от Айтоските села с пет деца, а безработна, чакала на помощите за детските. Друга една Мета от Поморийските села безработна а с 14 деца. Всичките ѝ ги взели социалните, защото едното изчезнало и имали съмнения за трафик на хора или за продажба за органи, но не се откри и не се доказа. Българките пък масово раждат по едно, по две деца, а някои и по едно нямат. Забързан живот, работа, очакване на подходящият момент... Много причини за отлагане, но за генофонда това е е добре. Ако ти си толкова бяла и чистоплътна, колкото казваш, значи и биологично си имаш такива светли гени. Разбира се по-важно е как човек постъпва и какво е изградил от себе си. Споделям мнението ти и възгледите ти за нещата и начина по който си ги описала и те подкрепям.

26.   Само не разбрах как откри биологичните си родители, защото в България това е тайна и няма как при искане от осиновения или от осиновителите да се разкрие тайната и да се види кой кой е?