Споделена история от Любов и изневяра |
Влюбена съм в момиче, което е доста по-малко от мен - дали имаме бъдеще?
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1075 пъти
Здравейте, от много време чета историите тук, но за първи път пиша. Досега не бях изпадала в ситуация, да искам да споделя и да чуя мнения, но да са безпристрастни и на непознати хора. Започвам направо. Жена на 40г съм. До 28-годишна имах връзки и излизах само с мъже, след това започнах да осъзнавам, че ме привличат и жени то започнаха да надделяват над мъжете. Имах 4г връзка с жена и това бяха най-прекрасните години от живота ми. Въпреки че вече не сме заедно, все още сме в приятелски отношения и винаги ще съм и благодарна за всички прекрасни моненти, които ми даде. След нея имах още 2-3 кратки връзки с жени, но бързо се разпадаха, тъй като просто не бяхме подходящи партньори. Мислех, че повече никога няма да бъда щастлива така, както бях с първата жена в живота ми. Съвсем скоро обаче се случи нещо изключително неочаквано за мен. Запознах се с едно момиче, на 21 години. Работихме заедно, тя беше току що наета и аз я обучавах. Видимо си допаднахме много още от първия ден, приказката ни тръгна идеално, работата вървеше адски леко. Веднага ми направи впечатление, че е много умно и схватливо момиче, учеше се изключително бързо. Беше изключително лъчезарна и позитивна и сякаш обичаше целия свят. Бях като пленена от нейната чистота и добронамереност към всичко и изключително заинтригувана от нея като личност и неусетно започнах да не мога да мисля за нищо друго. Чаках с нетърпение да отида на работа и да я видя. Скоро обаче свършваше обучителния и период и минавахме в различни смени. Последния ден, в който работихме заедно и споделих, че съм много щастлива че съм я срещнала и че ще се радвам да си запазим контакта и за вбъдеще. При което тя ми отговори: “Ама разбира се, как ще живея без да те виждам? ” и ме прегърна. Излетях в облаците. Бях изключително щастлива, че и тя не ме приема просто като колежка, но ми беше ясно, че шанса да ме харесва като повече от приятел клони към 0. Не съм си и въобразявала да искам нещо повече от приятелство от нея, стигаше ми просто да мога да я виждам понякога и да прекарваме малко време заедно. Дните си минаваха и вече не работехме отделно. Бях си наумила, че ще и пиша да се видим, просто исках да не е веднага и да мине малко време. Тя обаче съвсем неочаквано ме изпревари. Една вечер ми писа и ме пита как съм и кога почивам, дали ще можем да се засечем да почиваме заедно. Проверих и се оказа че имаме един общ почивен ден около седмица след това. Попитах я за какво става въпрос. Тя ми отговори, че първо ще се радва да се видим, и второ иска да ми поиска съвет за нещо, тъй като съм била единствената и по-голяма приятелка. Чаках с нетърпение денят в който ще я видя. Предложих и да дойде у нас, тъй като навън беше много студено, а заведенията вече бяха затворени. Сподели ми нещо лично от живота си, което не бих споделила тук разбира се, изслушах я и се опитах да и дам адекватен съвет. Бях направила кафе и мислех, че ще го изпие, ще си каже каквото и тежи и ще си тръгне. Обаче за кратко се умълча, и после ме попита: “Ти какво ще правиш днес? Имаш ли работа? Ако ти преча да си ходя, ама ми е много хубаво да сме заедно”. Казах и, че съм свободна цял ден и че бих се радвала да остане. Хапнахме, говорихме си и си изкарахме страхотно. Тъкмо се отчаях, че свечерява и ще си тръгва, и навън заваля ужасен дъжд. Можеше да се прибере с такси, но бях длъжна да и предложа да остане вкъщи ако иска. Тя ми беше много благодарна и се съгласи. Пихме вино, вечеряхме и си говорихме до сред нощите. Стана време да лягаме и тръгнах да и оправям дивана в дневната. Тя обаче ме прекъсна с думите: “Е хубава работа, на дивана ли ще ме пратиш? Толкова ли ще ти преча ако легна при теб? ”. Легнахме и двете на леглото. Тя ме гушна и ми каза: “Много ми е хубаво и спокойно с теб. Трябва да прекарваме повече време заедно”. Отвърнах и, че когато иска съм на среща. Заспахме, не съм си позволила да прибегна до някакви действия. Вече бях убедена, че и допадам много, но чисто приятелски. От този ден започнахме да си пишем всеки ден, виждахме се отвреме навреме, макар и не твърде често, тъй като всеки си имаше ангажименти. Въпреки, че аз бях готова да пренебрегна всичко заради нея, но не знаех дали и тя го иска. Все пак се сближихме доста. Една вечер бях пийнала повече и ми дойде смелостта, писах и, че ми трябва спешно компания за филм и че много ще се радвам да дойде. Очаквах да ми откаже. Първоначално така и стана, каза че тъкмо ще си ляга и не и се излиза никъде и да оставим за друг път. След няколко минути обаче ми писа отново: “Ааа ти нали вече имаш кола (тъкмо си я бях взела от ремонт), ако ти се идва да ме вземеш ще дойда”. Обясних и, че съм пила и не мога. Отговори ми: “Е тогава няма да идвам, страх ме е да не направим някоя глупост”. Попитах я какво има предвид. Отговори ми: “Не знам, ти като ме видиш какво искаш да направиш? ”. Казах и, че не искам да правя нищо нередно. Продължихме да си пишем и се разбрахме да се дойде у нас на следващата вечер. Така и стана, минах през тях да я взема и отидохме вкъщи. Продължихме си разговора от предната вечер, който вече беше станал много напечен. Попитах я какво е имала предвид и притеснява ли я наистина нещо при срещите и с мен. Отговаряше ми доста многозначно, каза че сме големи хора и няма от какво да се притесняваме. Не знаех какво точно има предвид, но се съгласих с нея и прекратихме темата. Исках да пусна филм да гледаме, питах я какво и се гледа. Отговори ми: “Стига де, така клиширано ли ще започваме? Всички започват с гледане на филм, дай да сме малко по-различни”. Не знаех какво да отговоря, дали ме беше усетила, дали ми се подиграваше, или и тя искаше това което и аз, хиляда въпроса ми минаха през главата за няколко секунди. Не знаех как да реагирам. Просто седях и я гледах. Тя ме целуна. Бях прекалено объркана и реагирах като пълна идиотка. Дръпнах се и я питах какво беше това и защо го направи. Видимо и стана много неприятно от реакцията ми. Каза ми, че явно е разчела поведението ми грешно и ми се извини. Сдухах се много. Прегърнах я и и казах, че я искам от първия ден, в който я видях, но никога не съм очаквала, че и тя може да изпитва нещо към мен. Тя ми сподели, че и е за първи път, но е разбрала че е влюбена в мен когато вече не работихме заедно и е мислила само за мен. Прекарахме невероятна нощ. Сутринта я закарах на работа, аз почивах. От тогава се виждаме винаги, когато сме свободни. Все още не сме в задълбочени отношения, на нея и е за първи път, а аз също от много време не съм имала връзка. Много я обичам, тя е прекрасна, не мога да си представя да съм без нея. Но не знам дали не е прекалено малка, дали ще мога да и дам това от което има нужда. Аз съм на такава възраст, че предпочитам да си прекарвам вечерите вкъщи с питие и книга или филм, а на нея все още и се живее. Не искам да я спирам. Казва, че и е много хубаво с мен, че не и трябва нищо друго, в дните когато не се виждаме си излиза с приятели и се забавлява с тях. Не знам дали може да се постигне компромисен вариант. Искам да имаме дълготрайни отношения, но никога не съм била с момиче на нейните години и не знам дали връзката ни може да просъществува. Замислям се, ако нямаме бъдеще дали да не прекратим нещата навреме, докато не сме се заобичали прекалено. Но за мен май вече е късно, не мисля че бих могла да сложа край. Дали е обречена връзка според вас? Били ли сте в подобни отношения, независимо дали със същия или противоположния пол и как се развиха те? Ще съм благодарна на всякакви мнения, стига да не са хомофобски. Стана доста дълго, вкарах може би и малко излишни подробности, но се опитах да представя нещата точно така, както са в главата ми. Благодаря предварително на всички за коментарите и за вниманието. :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: 90e68e7b21 |
|
1. Здравей,
Ще ви е трудно, знаеш го и е добре за теб да не се заблуждаваш. Времето ви ще е ограничено, но ако сте разумни може да вземете най-доброто една от друга. Била съм в нейната позиция, с много колебания си забраних каквото и да било.
За мен въпроса беше какво съм способна да дам на една зряла жена с опит, която има и известни материални придобивки и собствен социален кръг. На мен все ми още е време да градя, да пътувам, да се провалям, да успявам. Много се чудех как да й обясня, че искам да се преместя за пореден път в друга държава, защото съм нещастна в държавата в която се срещнахме. Тя никога не била извън своята освен за почивка. Как ще я подложа на такъв стрес без никаква гаранция за благополучие. След като момента на силна влюбеност премине, как ще продължим заедно напред.
Остана ми хубав спомен за нея, неизживяна възможност, но и непровалена.
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: b46101e1ec |
|
3. Историята ти ме трогна. Направо не исках да свършва. :)
Понякога така се случва, двама души да се срещнат и просто да си кликнат, необяснимо привличане, но и обясненията стават излишни. Понякога не е случайно, когато е взаимно.
Моето мнение е просто да говорите за това. Без да искам да те натъжавам излишно според мен тази връзка дълго бъдеще няма, но това не пречи да си я изживеете все пак. Кажи й за това, което те притеснява. Излей си душата, както се казва. И вземете решение както тя казва - като големи хора.
Трябва заедно да го обсъдите, въпреки че щом има намесени чувства няма да прекратите току-така.
Истинска сила се изисква от човека, за да действа в разрез със собствените си силни чувства и емоции.
Трябва да говорите, да комуникирате и да сте си просто наясно. Докога ще продължи това. Защото е нещо красиво, но тя е по-малка и има време да се сблъсква с различни неща, но прецени ти самата дали си склонна да загубиш това свое време за нещо, което вероятно няма да продължи вечно.
Сега никой няма как да знае, защото всичко на този свят е възможно. Аз не обичам да поставям ситуациите и хората в рамка и да казвам "това са обречени отношения"... няма как да знаем. Случвало се е да продължат вечно при хетеросексуалните двойки, защо не и при вас.
Аз разлика не правя, просто двама души се обичат. Затова... от вас зависи.
Чувствата ви са все още силни и може би не бързайте с крайни действия. Но трябва да сте наясно за намеренията си, плановете си още от сега.
Каквото и да се случва, не допускайте да става грозно, бъдете над нещата и дори и да се стигне до раздяла, направете го с благодарност в сърцето си.
Това, че нещата са стигнали до край не означава, че приказката не е била красива. Нека благодарим за нея. Емоциите са тези, които ни карат да се чувстваме живи.
Моят съвет е да изживеете тази любов, без очаквания просто. Премислянето прекалено много не е полезно. Човек се обърква и се товари, а реално до никъде не стига така.
Тези емоции на първоначална влюбеност в повечето случаи поутихват след известно време. И когато това стане може би ще ви е по-лесно да вземете трезво решение за бъдещето си. Ще сте взели от връзката си достатъчно. Ще сте дори по-подготвени. Както когато сте се разделили с първата ви приятелка... до ден днешен сте в добри отношения. Ето че не всяка раздяла завършва трагично.
Дръж ни в течение какво се случва. Наистина историята ти е много красива. Аз бих я посещавала, за да следя развитието.
Успехи ви пожелавам.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 40210ea87a |
|
4. Хей! Авторката, какво стана? Заедно ли сте все още? Искрено се интересувам. :)
|
|
