Неразрешим проблем
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 803 пъти
Цял живот съм била домакиня, грижи за дом, мъж, деца...Имам 3г стаж и толкова. Отгледах добри, ученолюбиви деца, за мъжа ми май си останах майката и домакинята. Който каквото си направи..., имаше една приказка...Отношенията ми с него никак не вървят.
Няма разбирателство, няма секс, непрекъснати натяквания, обиди, ще ме изяде с парцалите, че не работя. На моите години (40 и кусур), с никакъв стаж, никой не е ритнал за мен. Нямам пари и да си тръгна, паднах в клопка, която си заложих сама.
Взех да си мисля за изневяра, казвах си, че малко секс в тази задънена ситуация, ще ми се отрази добре.
Прости жени, нали?!
В къщи диалог отдавна няма, някаква непреодолима стена ни дели и се блъскаме в нея, и страдаме. Абсолютен ужас.
Разбрах обаче, че идеята за секса е една голяма глупост.
Не ми е само до едното начесване, колкото и да ми липсва в къщи...
Мъже за секс - бол, още повече - с омъжена, изтрещяла клявка като мен.
Не исках да си го причинявам, нито да го причинявам на мъжа си, чувствах се отвратително при самата идея да го направя. Може да ми вика и да ме прави на 2 стотинки, но не мога. Сама съм си виновна, сама се поставих в тази ситуация на тотална зависимост...да ме мачкат сега.
Чукането за задоволяване на нагона не е за мен.
Продължавах да се самоизяждам с парцалите, все на тоя хал и...
Какво се случи?!
Запознанство. В социалните мрежи.
Прости жени, казах го вече.
Съвсем случайно, коментирахме някаква тема и се закачихме...и не можем да се откачим.
Аз съм си съвсем обикновена жена, не виждам с какво може да ме забележи човек?!
Той, с нищо не отличаващ се мъж...
Но...така ни тръгна приказката, така ми допадна, мъжкото ми алтер-его, тотална, абсолютна симбиоза, каквато и тема да подхванем.
Не сме кой знае какво на снимките, но няма значение.
Той е с 10г по-млад, наскоро го уволнили и е безработен, свободен...Всъщност, не ми пука за тези неща. Запознали се двама безработни, ама готини, допаднали си.
Не сме от един град, но сме наблизо.
Искаме да се видим на живо и да се запознаем.
И ето, тук ми се явява проблем.
Искам го.
Не ми се пие кафе или питие по приятелски.
Така ме отвя, че ще умра, ако си останем само с приятелството.
Направо си представям...няма да кажа какво, че ще трябва да слагат червена точка :-))
Знам, че иска да се маха оттук и да си търси късмета на другия край на света, на гъза на георгафията.
И въпреки това, желанието ми си остава същото. Непреодолимо. Мисля, че и неговото също.
А е в течение на всичко и знае в какви конци съм се оплела.
Има вероятност скоро да се видим.
Иска ми се и малко ме е страх.
Не от мъжа ми, а от това, което ми се стовари върху главата.
Знам, че ако трябва да мръдна от дома си, то трябва да е, за да си тръгна, а не за да отивам при друг, но съм тотално объркана и изтрещяла...
Вие какво бихте направили?!