Споделена история от Любов и изневяра |
Университетът беше моето бягство и вратичка към големия град... Ами сега накъде?!
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1230 пъти
Здравейте, скъпи читатели!
Аз съм може би една от малкото, които желаят присъствена, редовна форма на обучение в университета. Истината е, че всички се разглезихме с лекции в леглото, с телефон в ръка и кафе в другата, или на крак, вършейки нещо, докато упражнението тече на заден фон. Наистина е удобно, мързеливо, лесно, признавам го.
Но лично аз се записах в университета главно за да бъда заобиколена от нови, млади хора. Родом съм от малък град и моят набор сме точно 19 човека, с които изобщо не си допадаме, затова в университета се радвах на нова компания, нови интересни занимания и нова среда, която както може би се досещате беше унищожена от пандемията, тъй като всеки се прибра в родния си град. И това нещо се очаква да продължи до поне 30 април.
Как да намеря стимул да остана в столицата сама, търсейки себе си, търсейки работа? Да ви призная, изпитвам ужас само от мисълта да го направя. Нуждая се от приятелка, нуждая се от съмишленик в това начинание. Нуждая се да имам при кого да се прибера вечер, да има с кого да вечерям, да има с кого да разменя две приказки и.... самотата ме плаши.... много! Затова и не искам да отида там сама...
Трудно е човек да излезе от зоната си на комфорт. Знам, че всичко, което ме спира е едно голямо оправдание, безпочвен страх, липса на мотив. Но въпреки това изпитвам ужас от идеята да предприема нещо... и затова си стоя вкъщи, учейки се и развивайки се мисловно, но не и практически, мразейки пандемията и паузата, която сложи тя на живота и развитието ми. Съдете ме, кажете ми, че съм лигла, че хората имат далеч по-големи проблеми... няма проблем :)
Лека вечер!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 80cf1628a1 |
|
1. Боже, и аз се чувствам по абсолютно същия начин. Не знам дали ще има скоро спасение.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: ce34413383 |
|
2. Това може би е урок от живота да се научиш да си бъдеш самодостатъчна. Нямаш нужда от приятелка, която да те тика да си търсиш работа. Обичай се и се уважавай се сама. Прави сама нещата, търси си работа. Там ще намериш нови приятели или компания. Не търси опора в други хора, защото винаги ще бъдеш разочарована. Хората си гледат своя интерес, не твоя. И това е нормално.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 25b350d5ed |
|
3. Ами не ти е мястото в София.
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: a438dacf9e |
|
4. Намери си мечти, да, множествено число, коИто да са толкова извишени, че да си мислиш, че няма да можеш да ги стигнеш и 200 години да живееш. Никога не позволявай да ти свършат мечтите.
Прочети и #2. Истина ти казва.
|
|
