нарцисист ли съм?
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1202 пъти
Здравейте, зада ме разберете малко ще бъде дълга побликация та. Омъжих се на бързо. Почти не познавах мъжа си. Не сме живял и заедно преди брака. Мислех, че си допадаме и ще се разбираме. Когато излизахме му споменах какво искам за напред, но не сме сядали да обсъждаме много за бъдещето си.
Оставих всичко и заминах с него в чужбина.
Обещаваше ми, че ще започна курсове, зада науча езика. Това така и не се случи. Обеща, че ще си оправя зъбите. Там здравната каса поемала всичко. Това също не се случи.
В началото ми говореше, че много часове работел и искал повече време да прекарва с мен. Чувствах, че найстина е така. Излизахме с негови приятели. Опитах се да се приспособя към тяхната компания. Неговият най добър приятел вече беше семеен с деца, ай по голям от него. Пушихме трева (марихуана) заедно. Казвах ме си (и двамата) сега нека го караме по децки след време, когато решим да имаме деца, ще се стягаме. Не можах да се спиятеля с жената на неговият приятел, също и със сестрата на мъжа ми(по-голяма с деца) Просто сме от различни планети. Аз спрях да пуша (марихуана) още месец след брака. Сестра му знае, не знае ме наричаше наркоманка. Как и да е.. Той започна да ме оставя в дома на приятеля му,уж по женски да си при казваме със жената (Мария),а той и неговия приятел, когото наричат Рамбо излизаха. Веднъж се случи цял ден да седя у тях. Понеже на мен лично ми е дисконфортно да си пойскам храна или да се чувствам като у дома си, не хапнах нищо. Самата мисъл, че той ме заряза там беше ужасна. Имахме работа сутринта и от 10 до 20:0 киснах там. Аз пари в себеси нямах. Всичките пари бяха в него. Той си ги носеше винаги в портфейла. Говорих с него. Не получих разбиране. После му пойска да излезем само двамата в някой парк на разходка. Да разгледам, да привикан. Не исках да ходя пак на гости и да кисна там. Сякаш дом нямам. Пак не получих разбиране, стана взе си якето и излезе. Цял ден си мислех, защо ми го причинява. Каде бъркам? Пак почнах да ходя на гости. Мислех, че като му огаждам ще сме добре. Не бях щастлива и му казвах. Той уж ме заведе на разходка само двамата. Започна да ми говори за дете. Аз в началото не се съгласява. Но той почна да ме обеждава постоянно "никога няма да има подходящ момент" "докато сме млади да го изгледаме",. Тапанарката се върза. Прибрахме се в България, зада изкара книжка. Помислих, че почва да става сериозен. Още на първия ден ме остави при наще и си отиде в неговия град. 3 дена остана там. Не ме предопреди дори. Опитвах се да не показвам гнева си пред наще. Обаче мама ми четеше мислите. Тя ми казваше, че той ми няма никакво уважение, винаги мога да се прибера вкъщи(вече я няма) Аз не я послушах.Реших да изляза и аз да се видя с приятелка в мола. Мама ми даде пари. Първия ден не ги приех, но на следващия реших да ги приема и малко да се разсея, като изляза. Видяхме се в автобуса (какво съвпадение само). Човека се при сетил за жена си. Искаше да дойде с мен. Аз му казах, че ще излизам по женски. Той се фръцна и каза, че пак ще отиде в Елин Пелин. Прекарах добре, не спрях да лъжа, колко съм щастлива. Дойде при мен моят мъж и почна да ме обижда "в мола си била да гледаш пе**си, ти си к***а". Отново говорих с него нормално и му казах, че аз също искам да имам мой личен живот. Не се прие Връчих му халката и казах че съм до тук. Цяла нощ не ме остави да спя. Едно молене, обяснения, обещания, щъкане насам натам.Дадох му шанс и отново за минахме за чужбина.
Разбра, че съм бременна.Той усети и ми купи тест. Оказа се положителен. Не ме прегърна, нищо. Само каза, че си знаел. На мен ми беше зле и бременността ми беше цветна. Веднъж говорих по месинджер с мама а той искаше секс. Корема ме болеше, дори само да си сложи рамката върху корема ми ме болеше. Избутва му ръката, но той пак си я слагаше и леко ме одари. Затворих на мама и го питах защо? "Там ми беше удобно" Бях сасипана. Влязох в банята и плачех а той си излезе. Не се и извини до ден днешен. Минаха 5 години.
Минахме и през много други изпитания за тези 5 години
Ето ме днес много лабилна, изнервена и изцедена.
Говорих с него, че имам проблем с гнева и ако иска да имаме взаимоотношения да се старае да се чувствам добре. Пак удрям на камък. Аз първа отивам да говорим. Комуникацията за мен е важна и мисля, че трябва да си изясняваме нещата.
Когато съм опитвала да говоря с него той пак с неговите оправдания, че бил човек. Аз трябвало да съм по смиррна. Вчера ми купил цветя (много рядко се случва. Мога да ги преброя на пръсти) опитал се е да се оправим ама аз не съм ги приела. После се почва *Това са глупост, който ми говориш"*смири се малко*аз съм човек ядосвам се и аз,, ти пък все едно си перфектна,, аз ако казвам, когато грешиш, ще се сърдиш" Казах му, че когато има забележки аз искам да го чуя. Питам го какво искаш за напред с мен а той:"какво да ти кажа"," не знам""кажи ти какво искаш да е "" сега не мога да ти отговоря, трябва да помисля малко"" (дни има в предвид, защото съм го чакала). Само веднъж се случи да прояви той сам ениецятива за разговор за 6 години заедно.
Та мисля си, че съм нарцисист, защото не спирам да му напомням за миналото и искам сега той едва ли не да ми огажда и да ми се обяснява, че ме обича и да приви мили жестове. Да започне да зачита чувствата ми.
Днес пак аз започнах разговор с него той започна да ми се оправдава, че вчера се е опитал да се оправим и аз му казах какво е това опитах. Докато не се оправим няма да лягаш да спиш ударих го и той ме почна с тупаници и ритници. През деня ми беше много зле. Не можах да се грижа за детето . С риск да получа доста хейт ще си призная дори не можех да приготвя храна за детето и да излезем навън. Цял ден на кроасани и готова храна. Себеси изоставих. Честно казано не се поддържам започнах пак да пуша цигари. Днес само кафета и цигари. Даже често си позволявам да съм само на кефета и цигари. Самонаказвам се. Казвам му, че неговото сържание ми влиае зле, но човека мисли че съм лигла. Има и други фактори на който дължа мойте крайни действия. Имам травми от малка и тук не излизам с никого. Нямам приятелки. Чувствам се не на място сред хора(като цяло). Някакъв собствен леден дворец съм си постройла. До някаде си мисля, че може и аз да греша, защото той вече не ме оставя сама. Излизаме семейно. Има някаква промяна. Пак си има трески за дялане. Като това че само ми говори за работа и нервничи, не ми показва нежност, секса куца(гледа той да е доволен) . Някак пак ме има за даденост. На мен търпение не ми остана.
Моля ви придържайте се към темата. Знам, че правописът ми е под всякаква критика. Вижте душата ми и коментирайте нея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 2 месеца hash: bc2449a149

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Прочети в нета значението на думата нарцисизъм. И си отговори сама.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: c880a68e33

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Правописът Ви е ужасен и темата трудно се чете. Според мен сте в някаква криза на отношенията си. В тази връзка, няма уважение, нито любов, има само насилие, скандали, дори споменавате за побой. Обърнете се към телефон на доверието или към най- близките си хора. Посетете терапевт. Мисля, че съпругът Ви ви малтретира емоционално и физически, а Вие не го осъзнавате. За мен не сте нарцис. Имате друг проблем - търпите насилие и неуважение. Но фактът, че и Вие сте му посегнала, съвсем не говори добре. Изглежда, че нищо между вас не е наред.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 783426c55c

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Дано ти помогне и за българския

 

...

горе^

преди: 3 години, 2 месеца hash: 351c651b12

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

4.   Истината, е че ти не се грижиш за себе си и не знаеш как. Това те кара да се грижиш за другите, с очакване да ти отвърнат със същото - да се погрижат за теб, да знаят как. Само, че когато ти не го правиш, те няма как да разберат точно каква нужда имаш и това те разочарова. Разбираш ли ме? Ето пример : Моят мъж си идва от командировка с подарък за мен - скъпи хубави маратонки за тичане. Моя приятелка, виждайки това казва " Попадна на мъж, моят никога няма да се сети да ми купи. ", аз я питах, а с какво тичаш, а тя каза- не тичам, имам в предвид самия жест. Ако аз не тичах, дали мъжът ми ще се сети, че искам маратонки? Ако не си купувам скъпи шоколади да се глезя понякога, той как ще се сети, виждайки хубавия шоколад" Мале, жена ми ще умре от кеф, ако и го купя" тя скача от радост като види шоколад. Ти като не си скъсаш дупето от желание да учиш език, как някой да предположи, че ти е супер важно? Ти като не се уважаваш, как някой да разбере, че ти е важно уважение, изобщо? Ти като приемаш неприемливо отношение, как някой да осъзнае, че то е такова за теб? Ти като не правиш нищо за себе си, как някой да разбере, че искаш нещо за себе си? С мрънкане, неподкрепено с действие ли? Ти какво мислиш за хората, които само говорят, а нищо не правят по някой въпрос? Аз мисля, че не им е важен този въпрос достатъчно. Следователно няма как да ми стане важен и на мен. Започни да си даваш първо сама грижата, разбери точно какво искаш, бъди откровена със себе си. До кога ще чакаш мъжа ти да стане Ванга и да познае как ти ще си щастлива? Това няма да се случи. И ако вече те ядосвам и си викаш " Стига бе Душа, от къде на къде моят мъж няма да знае какво искам и ме прави щастлива, аз как знам него какво го прави щастлив? Значи, аз мога да мисля за това и да го откривам, а той не може... Ее, ми не е честно! " Те съветвам хубаво да му наблюдаваш поведението. Аз го намирам за малко тип хедонизъм. Тоест от разказа ти, аз стигам до заключение, че мъжът ти нон ясно заявява и прави за себе си нещата, които иска. Съответно не е много трудно да ги отгатваш. Виж, ти правиш обратното. Криеш дори от себе си какво искаш да правиш и какво ще те прави щастлива и е абсолютно невъзможно някой да отгатне. Дори и аз не мога да предположа какво изобщо може да те направи щастлива, а се имам за интуитивен човек. Просто не можах да разбера имаш ли лични потребности и какви са. Тоест има ли нещо, което желаеш и реално го искаш толкова, че предприемаш физически, истински действия да си го осигуряваш? Не си нарцисист, по скоро емоционално зависим човек, с травми от изоставяне и отхвърляне. Сигурно си кожа и кокал и обичаш да стоиш свита, пригърбена, да спиш на кълбо, да взимаш малко пространство, да не пречиш. Някой нарцис ще мине от тука и като прочете, че чувстваш вина, че детето ти е яло един ден готова храна, ще се напика от смях, колко не се обичаш.

 

...