 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да продължа напред
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1049 пъти
Ние даже нямахме връзка. Просто се влюбих.
Това, което мога да кажа, че имахме, бе някакъв романс. Всичко остана на платонично ниво. Действието се развиваше около година, в която моите чувства само и само нарасваха. Неговите уж също. Но той си има приятелка. В даден момент тя проима здравословно проблеми, които го завърнаха към нея в пълна степен и аз останах на заден план. Всъщност, извън всякакъв план.
Той не ме е лъгал, че ще бъдем заедно. Не ми е обещавал света. И винаги е казвал, че трябва да потърся щастието си с някой друг.
Което е чудесно... Но аз не го приемам за възможно. Не съм НАЙ-жена, но като цяло не страдам от липса на мъжко внимание. Не може да се сравнявам с някои мои приятелки, които едва ли не не могат да изплуват от комплименти, покани и флиртове, докато на мен ми се случва няколко пъти годишно да бъда забелязана от някой. Все пак смятам че това е достатъчно.
Преди да се влюбя нямах приятел от две години. Сега не намирам никакви предпоставки да имам следващ. Причината да бъда сама преди него беше, че просто исках да намеря точния човек за мен. Не го търсех отчаяно. Даже не го търсех изобщо, всъщност. Но просто исках да чувствам нещо повече от симпатия към човека до себе си. Бях имала трима партньори в миналото си и в нито един от тях не се бях влюбвала, затова исках следващия път да е различно. И беше. Само че не бяхме заедно.
Моят възлюбен е с партньорката си и не се интересува от мен. Не му прави впечатление нито липсата ми в социалните мрежи, нито се чуваме. Не се и виждаме, разбира се. Аз понякога го виждам, но скрита в сенките, защото няма нужда да паля фитила. На него уж му беше трудно без мен. Сега навярно вече не е така, не дава признаци да е така, но не искам да рискувам и да го боли. Той няма да изостави момичето си.
Аз го разбирам това. Че или ме е разлюбил, или дори да не е, че няма да бъдем заедно. Навярно никога. Или, ако се случи, ще бъде след много време. Разбирам, че трябва да продължа напред. Разбирам и че не е задължително това "напред" да включва партньор. Може пък да си остана сама до края на дните си, което не значи че животът ми трябва да спре.
Но животът ми спря след неговата "загуба". Под "спря" не визирам, че не правя нищо. Напротив, развивам си се кариерно. Но работата вече не ми е интересна и просто се движа по течението. Правя каквото е необходимо, каквото мога и толкова. Развивам хобито си, което е планинарство и къмпингуване. Вече имам оборудване и за зимни условия, така че не съм спряла да обикалям за разлика от минали години. Изкарах и шофьорски курсове, вече имам книжка, кола и някакъв опит зад волана. Купих си и два имота - единият в едно прекрасно селце, а другият в много любим ми град. Чета много книги. Разширявам музикалния си хоризонт. Обогатявам се по всевъзможни начини.
Тогава защо смятам, че животът ми е спрял? Ами, защото на чисто емоционално и душевно равнище аз още живея в онези дни, в които този човек ме обичаше, в които мечтаеше за Нас, в които бях богата, защото той ме обожаваше. Моите чувства не утихват. Времето минава, тишината между нас става все по-плътна, надеждата все по-тънка. Но тази шибана надежда си е все още в мен. И аз го чакам да дойде.
Всеки ден се събуждам с обич към него. Казвам му "Добро утро" всяка сутрин. Вие разбирате ли какво е това години наред да пожелаваш всяка сутрин нещо на човек, който навярно не се е сещал за вас от месеци? Като си изпия кафето вече съм на етап, в който искам да се самоубия. Всеки ден. Дори да ме очаква най-готиното пътешествие, дори да ми предстои нещо хубаво, тази мисъл идва отново и отново при мен.
Ходих на психолози. И на психотерапевти. Разказвах. Уморих се да разказвам. То няма какво толкова... Тяхната оценка е, че аз съм в много стабилно и адекватно психично състояние. Предлагат ми да се насоча към успокоителни, но не са убедени, че ще ми помогнат, защото аз реално не съм нито в депресия, нито в стрес, нито нищо.
Чисто и просто за мен живот без моя любим не е живот. Специалистите ме съветваха да правя това, което и приятелите ми ми казваха. Да се обкръжа от хора, които ме обичат, и които да ми правят компания. Да споделям чувствата и емоциите си с тях. Да правя любими за мен неща, да добавям нови изживявания, да разкрасявам живота си. Препоръчаха ми да сменя и обстановката, ако е възможно, за някакво време. Да му пиша ми препоръчваха. Да пиша позитивни неща ми казваха. Да не знам си какво... Всичко направих, но не успявам да продължа напред.
Срещах се с други мъже. Но го няма онова чувство, което аз търся. Една свързаност, която усетих с моя любим и която не ми позволява да го изтръгна от сърцето си.
На планина гледам да не ходя сама, защото има много места, от които мога да се метна и напълно успешно да се лиша от живота. Там се запознавам с нови хора, включително и мъже, някои от които свободни. По къмпингите също се запознавам със свободни мъже, с някои от които сме изкарвали дни наред във взаимната си компания. Не ми е неприятно да общувам с други мъже. Но не мога да възприема някой друг като любовен обект, дори и да е супер интересен, забавен, да има хубав характер и каквото друго може да си пожелае човек.
Моят любим не е идеален. В никакъв случай. Не бих могла да кажа това е НАЙ-мъжът. Има си своите множество плюсове, но този, който го направи ВИП, е онова чувство, което създаде в мен. Сякаш се познаваме от столетия. Сякаш сме били едно някога. Познато ли ви е чувството за принадлежност към някой?
ТОЙ е моят свят. Моят живот. И аз не знам как да се измъкна от това. Писва ми всеки ден на инат да продължавам да живея. Причини да остана сред живите много, но е много неприятно всеки ден да се самоубеждавам, че има смисъл.
А смисъл реално няма без той да е част от живота ми. Надали ще ме разберете. Никой не ме разбира реално, дори и да казват, че е така. И да ми оказват подкрепа. Никой реално не успява да разбере защо го чакам, защо толкова много го искам, защо не го заместя с друг. Какво ме кара да го виждам като Единствен. Аз просто го усещам така. Не си представям, че бихме имали идеален живот, не го идеализирам и него, не идеализирам Нас. Което не прави желанието ми да бъдем заедно по-малко. Даже ме бяха посъветвали да пиша всеки ден и да препрочитам написаното на глас - какви са неговите човешки отрицателни черти, какви проблеми бихме имали при сблъсъка на двата ни характера в реалния живот. И го правех не знам колко време. Това не ме отдръпна от него. Нормално е всеки човек да има минуси, и всяка връзка да си има своите проблеми. Но щом има любов и желание да бъдете заедно, все ще се намери вариант да преодолеете проблема.
Споделям тук не защото няма на кой да споделя. Вече съм го споделяла. Но не мога да срещна човек, който да знае реално аз какво изпитвам. Към него, към ситуацията. Според всички, които познавам, "това ще мине" и "трябва да си дам време", "на прав път" съм. Само че... те годините минават, а любовта ми не минава. Животът продължава, а аз - не.
Не ме тормози мисълта, че мога да остана сама до края на дните си. Не ме тормози това, че той може би е успял да ме преодолее. Не ме мъчи и това, че може би няма да имам деца, че хората около мен имат семейства. Не се страхувам, че ако се хвана с някой, ще спра да обичам Него, че той не би ме потърсил дори да е свободен, ако разбере, че си имам някой или пък че би ми се сърдил за това, че някога в тези дни без него съм била с друг. Проблемите ми са два: това, че не мога да бъда с моя любим и това, че всеки ден искам да прекратя живота си. За първият няма какво да направя - той е наясно с чувствата ми към него, както и с това, че го чакам. Направила съм каквото е било нужно, за да няма грам колебание. Но втората ми драма си е сериозна. Писва ми от нея. Има хора с къде-къде по-тежки съдби, с какви ли не супер по-сериозни проблеми... а накрая човек в прилично здраве, със стабилност в живота, успешен доколкото му е по силите... да се самоубие, защото не е с човека, който обича. Тъпо е. Просто е малоумно. Но как, как да изтръгна тази мисъл от себе си?
Не й позволявам да ме обсеби. Не позволявам да стане реалност. Мъча се да я отхвърля всячески.
Но тя е пак тук. И всеки ден се завръща. И всеки ден отказвам да изпълня действието. Но борбата е безмилостно жестока, борбата, както казват, е епична...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: e9b7dabf6d |
|
1. Какъв ще да е тоя принц, че да породи такива трагични мисли?! Поредният женкар, дето спал с друг зад гърба на приятелката си и ти вече го издигаш в култ?!
Българката иска да живее лошо и в сапунка.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 5572a5b4db |
|
2. По принцип всичко, което се случва в главата било хубаво или лошо е тясно свързано с химическия баланс в нашия мозък.Това е доказано напълно от науката. С други думи казано ако си весел или си тъжен или обсебен от някакви мисли, това може да се промени, когато се промени и този химически баланс в нашия мозък. Преди три години го закъсах яката и бях доста зле, както физически така и психически (емоционално). Не искам да изпадам в подробности защото чак ме е страх да се сещам.Потърсих помощ. Обърнах се към лекарите. Обясниха ми какво се случва в мозъка ми и ми предложиха съответното лечение с медикаменти. Аз се съгласих защото не исках да бъда в това положение. Предписаха ми съответните лекарства и аз почнах да ги вземам. Отне ми няколко месеца, но нещата се оправиха. Дори не можех да повярвам, че съм се чувствал така и че съм имал такива мисли. Искам да ти кажа, че това което чувстваш може да бъде променено. Просто потърси помощ и съответното лечение. Не забравяй че всички ние сме сме биологични единици и нашето състояние е пряко свързано с балансът в нашия организъм. Химическия баланс в нашия мозък е част от него и именно той предопределя, както физическото ни, така и психическото ни здраве.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 6255f15f73 |
|
3. С времето ще ти мине. Не ви е било писано да сте заедно. Не живей в илюзорен свят. Ако не ти се занимава с мъже започни нещо, което ти е интересно - разходки сред природата, пиши книга, рисувай или пътувай по екскурзии и опознавай нови места.. Живей си живота.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 3cf583b2bc |
|
4. Много тъжна история. Ако има надежда бих те посъветвал да опиташ въпреки всичко да си с този човек напред във времето. Никога не знаеш какво ще се случи.
Търси го отвреме навреме по някакъв повод или случайно.
Напомняй му за себе си.
Ако е писано от съдбата ще бъдете заедно един ден. Всичко може да стане неочаквано.
Не влагай прекалени емоции или надежди и копнежи, защото това отблъсква магията.
Моли се на господ да ти дава сила и той ще ти помогне.
М32
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 36ea120eaa |
|
5. Принципно не пиша чета от години в сайта разни истори, само чета но ти ме докосна... бил съм в твоето положение бил съм и в положението на момчето тоест и от двете страни на монетата. Напълно те разбирам, страданието ти е огромно и трябва да си го изстрадаш това е единственият начин. И само ти имаш силата да излезеш от този кръг. На мен ми помогна времето и нещо което ме накара да заобичам живота и живота си повече от тъгата по неосъществената любов, неизживяна по-точно несподелена. Не знам дали ще го прочетеш. :) Дано го прочетеш, ти си човек със дълбока духовност и страст, вярност и СИЛА. Жалко е да ти е така нужен този човек знам :) но се свиква и без него. Има и други хора, да те са компромис но ще разбереш, че друг начин няма. Знаеш ли понякога компромиса е по-добрият вариянт. Защото само според теб ще е компромис, а реално ще е по-добър човек от този за когото страдаш и си готова да дадеш най-скъпото си. Не унивай той е там и те чака и е въпрос на време да го срещнеш ДА не ти се вярва но е така и Да няма да забравиш сегащният и няма да скъсаш връската емоционално но ще си щастлива отново, до голяма степен. Аз след години пак си пиша с това момиче за което страдах години. Какво да се прави живот.... Някой неща не зависят не нас. Успех.
|
...
| преди: 3 години, 1 месец hash: 7faf194a1a |
|
6. Разбирам те напълно ! В същото положение съм вече 8 години разбирам как искаш просто да си поговорите , да го видиш , да споделиш. Разликата е че аз чувствам това към момиче , което отведнъж ме сряза заради един дрисльо с пари. Истината е че аз опитах с цел да забравя и с други жени ,ожених се даже , казвайки моето ДА мислех за друга и така все си мечтая за нея. Мисля че това е момента в който човек е обича истински и както пее Лили Иванова "любов една"
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 3140d479e4 |
|
7. Така става като поставяш друг човек в центъра на живота си и го превръщаш в смисъла на съществуването ти.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: e206019d57 |
|
8. не се занимавай с обвъразни момчета! Толкова ли малко мъже има на тоя свят, че се заглеждаш по чужди? Как мислиш, че би се почуствало това момиче? Не че и тоя е цвете за мирисане щом изобщо ти е дал повод изобщо!
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: bc7af0759b |
|
9. Съчувствам ти за начина, по който се чувстваш.
Моят съвет е следният:
Направи усилие да оставиш този човек назад в психически аспект. Спри да му казваш "добро утро". Спри да го чакаш.
Вие реално никога не сте били заедно. Това означава, че може би не самият човек ти липсва, а наситените емоции, които си изпитала с него. Сега, когато ги няма, всичко ти е сиво и безинтересно.
Опитвай да излизаш с други мъже, но не ги сравнявай с този. Възможно е да изпиташ различни чувства с тях, но пак да бъде много хубаво. Не ги отрязвай само, защото "не е същото".
Новите емоции ще ти помогнат да продължиш напред и да излезеш от мястото, на което си "зациклила".
Понякога ни е най-трудно да оставим назад неизживяното, защото от него имаме само тръпката и ентусиазма, без скуката на ежедневния живот.
Повечето хора имаме такива изживявания, но ти си се хванала за миналото. Хем искаш да продължиш, хем не пускаш. Единственият начин да дойде бъдещето, е да оставиш миналато да си иде. Сбогувай се с него в мислите си, кажи му всичко, което ти тежи. И затвори вратата.
Знам, че е трудно, но понякога това е единственият избор, който има човек.
Ж32
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: b7485fd3b2 |
|
10. вглъбяваш се в негативните мисли и този човек не спира да ти е в главата, не заради друго, а защото ти харесва начинът, по който се чувстваш, просто щракаш ключа на лампата и спираш
|
...
| преди: 3 години, 1 месец hash: 591d605ab3 |
|
11. Аман от психолози и това вглъбяване в чувствата! Как здрава и права жена, която може и търси да има връзка с мъж - не с жена или коте например - ще говори за самоубийство? Какво да кажа аз, като искам да имам връзки с жени, но не мога? Да се самоубивам ли, че реалността не ми играе по свирката? Че по всяка вероятност няма да имам много хора, които да ме разберат защо не се впусна, аджеба във връзки с мъже? И защо пък е тая вяра в Бог, този мазохизъм да не бягаш от страданието си, който обаче ти дава една вътрешна светлина и смисъл, който не може да се опише с нищо? Като те чета, си е цяло чудо наистина, че още не съм се самоубил! Завидно е, че мислиш че реалността ти дължи идеално съществуване, и ако не го получиш - ами, ще й го върнеш. Прости ми, но ти се ядосвам, къде игриво, къде не... Толкова ли едничкият ти смисъл е този човек и тази утопия, която си допуснала да отвлече битието ти? Как така един пикльо ще му се молиш всяка сутрин, пожелаваш добро утро? Та неговата гордост да си угоди на идеята за “праведност”, повече ли струва от целия ти свят? И да мислиш че струва повече, ами повече ли струва от света на майка ти и баща ти, които са си дали от живота, за да те има? Да, аз също съм имал нещастна любив, когато обичаш момче, а сам се бориш с тази си обич, е може би по-безнадеждно - все пак, ланса да намериш някой друг като него наистина е малък, а пък ти и сам си правиш проблема един вид... Гледаедин филм, момчета сираци от Африка, гонени от Судан, им дават да мигрират за Америка, като научават английски след 10 години изгнание на границата със Судан. След като отиват там, Америка им се вижда същински рай, и не могат да се нарадват на неща като течащата вода... Като гледам това, моите проблеми ми се виждат детска игра...
Спри с този култ към личността му, признай че дори и теб може да застигне страданието, впрегни тъгата и разочарованието си в нещо. Дори - радвай се, че току-що си станала по-ценен човек, понеже си пострадала малко повече от някой друг в даден момент.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: c2ea640b0b |
|
12. Авторке, твоят възлюбен е изневерил на приятелката си с теб. Постави се на нейно място и прочети отново историята, която си написала тук. Само си представи, че тя също го обича много, а той е потърсил друга жена в лицето на твоя милост, т.е. той е предал жената до себе си. Струва ли си такъв човек? Хлътнала си яко, докато за него си била просто едно развлечение. Успокой се, гледай на него като не неподходящ за теб партньор. Имали сте някакви взаимоотношения и толкова, приключило е. Следващият мъж гледай да не е женен, обвързан и т.н. с друга жена, защото пак ще страдаш, и то за нищо.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 591d605ab3 |
|
13. Като прочетох втори път. Извинявай. Не си глезен човек. Тази обсебваща мисъл приеми като някакво изпитание, ключ... Защо те избива натам, никой не знае... Пробвай с вяра, наистина.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
