Супер умряла работа писна ми!
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1367 пъти
Здравейте, след много мислене и доста тежки моменти реших да драсна. Мъж съм в студентски години, но все едно.


Миналата година бях направил прогрес и откъм общуване и откъм работене и изкарване на пари и контактност имах, тази година уви. ,
Тотално се затворих в себе си, имам тази склонност нали съм интроверт какво да се прави. Проблема е, че след последната си връзка не съм същия. Гледам повечето по еднакъв начин, очаквайки поредната доза разочарование. Нямам желание за нови контакти с хората именно за да не си помислят че съм много зле и да ме оставят отново и нещата да са от ясни на по-ясни.
Искам момиче до себе си, но единственото което откривам е лигави пикли онлайн които да им вадиш думите с ченгел или търсят тялото и господин перко наумов. Преди да се затворя в себе си не бях така, бях в серия, общуването беше с лекота с хумор, майтап, поздравявахме се и с нетърпение чаках да вкарвам още емоции в разговорите с ВСИЧКИ хора които не бяха поредния темерут или поредната която те гледа накриво.

След няколко месеца се задава място на което мога да стартирам наново, поне така си мисля за момента. Откъм момиче до себе си не мога да кажа че на база на всички тия перковци аз ще съм нещо кой знае кво, може би просто си бяхме омръзнали с предишната, уви моя живот не се промени както се надявах и исках силно.
Депресията е лошо нещо, затваря те в себе си и ти самия се чудиш "Ами сега какво"?
Бях разговарял с най различни приятели, някои от тях ми обърнаха внимание, казахме си добри неща, но само до типичните клиширани съвети и дотам.
"Стегни се" и всякакви подобни които сме се наслушали, аз искам да се стегна но как? Нямам конкретен план и идеи. Иска ми се няколко нови човека в живота ми да задържа, но не да съм гола вода пред тях а обратното! На база на опита който имам досега да успея да направя нещо дори и да ми е кофти в началото, доста ми е трудно да се отворя пред нови хора и затова и толкова време се проточи да си намеря нова компания/било то и няколко човека на живо, имам няколко приятели но чат пат се виждаме, това е всичко. Те са на мнение че трябва да се оправя сам, аз искам да се науча и да си върна желание най-вече за работа, но проблема е че нямам никакво щастие и радост което преди имах, изпитвам голяма трудност да започна(дето се вика едно интервю да си издействам пък после ще го измисля) но ще трябва и ПЛАН в случай и когато бъда нает какво да правя? Отдавна не съм бил в екип и не искам да се набия на очи с мълчанието си.
Колкото до другите наглеци които може и да се държат лошо (не се знае какви помии може да има в екипа, винаги ги има! )
Трябва ми мотивация, желание и хъс, многократно говорих с мои хора най вече най добрия приятел, но той се е отдръпнал в момента. Казва ми да имам цел пред себе си и дотам, после го няма никакъв.
Искам само да попитам вие в такива ситуации какво правите? Как се уреждате в нови среди, анализирате ли постоянно себе си или само аз го правя, което ми пречи да се отпусна докато съм в главата си и се притеснявам за има няма НИЩО буквално... Не е трудно да отидеш и да работиш, трудно е да запазиш концентрация, да си силен и да си нахъсан след всичко станало, връща ми се самочувствието понякога но е моментно! Нищо не тренирам в момента но отново трябва да започна + да се социализирам, в момента седя в нас и разглеждам обяви но дотам. Иска ми се живота да ми е различен и да си отворя нещата за повече неща, един по един да си решавам проблемите както всички други хора. От друга страна парите трябва да са ми мотивация за да мога да изляза на квартира и всичко да е по-различно от досега, във вкъщи наще само ми мрънкат и ме подтискат, аз реално планирам какво ще правя но нямам смелоста, и се страхувам да не бъда съден и лошо отношение/издънка. Може би просто мозъка и емоциите си правят лоша шега с мен, и преди съм го усещал но не съм позволявал да ме спира да бъда весел радостен и щастлив с хората, и да печеля финанси и да успявам. Благодаря за отделеното време, ще очаквам съветите ви и много се надявам да ми помогнете и съдействате с каквото може, все пак навсякъде нови среди не е лесно нещо!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 9 месеца hash: 4ebfe3a885

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Според мен целия проблем е, че се мъчиш да се правиш на нещо, което не си. Сам казваш, че си интровертен. Защо се зориш толкова да си другата крайност? От там пък се подтискаш още повече, чувстваш го като провал. Ами хората не сме еднакви, не може всички да сме душата на компанията. То или ти идва отвътре или не. Аз също съм по-затворен човек. Имам малко приятели, но не ми се налага да умувам как се държа с тях, дали съм на ниво и т. н. С тях съм себе си, мога да се отпусна. С повечето хора не мога, по същата причина, която изтъкваш и ти. С хора, които не ми допадат, общуването повече ме натоварва, отколкото да има някаква полза от него. В екип съм работила откак се помня, ами да, мълчалива съм, но не съм конфликтна. Върша си работата и толкова. Парите ми трябват. Нали и на теб ти трябват? Не се вглъбявай толкова, бъди какъвто си. Идеята е да не пречим на околните, да не вредим. С това се изчерпва всичко, за което се чувствам длъжна лично аз. Със сигурност не се чувствам длъжна да ме харесват и да съм весела и общителна. Просто свали очакванията към себе си в това отношение и ще видиш какъв товар ще падне.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 263d74ee80

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Бъди себе си и не се пъни за някакви велики случки, защото истината е, че повечето хора живеят обикновен живот. Все пак, не забравяй, когато си млад, е времето да постигнеш нещо. Прави ми впечатление, колко много хора са депресирани, че нямат компании, партньори/ секс, прекрасни родители с пари и т.н.,добре платена работа и всичките хубавинки на куп. Ами, в живота , обикновено е така. Аз съм си изработила стратегия да се радвам на това, което имам, а не да страдам за това, което нямам. Ето, на теб бих ти казала да се радваш за това, че си млад, здрав, имаш мечти и надежда, че ще ги постигнеш. Сигурна съм, че имаш и други хубави неща, които приемаш за даденост и не ги оценяваш като предимство. За това, което искаш да имаш и постигнеш, трябва да действаш. Но не да се пренавиваш и след това да се отчайваш. Животът не права линия, има и възходи, и падения, и застой.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: fd0df1a826

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Впрягаш каруцата пред коня- още не си започнал работа, вече мислиш какви гадняри щяло да има и пр. Като започнеш, ще видиш как е и ще се държиш съобразно обстановката, колкото и да го мислиш отсега, винаги нещо няма да си предвидил. Относно приятелите- те също имат своите проблеми и своя живот, не са длъжни да се занимават с твоите. Същото е и с родителите ти, не си доволен от тях, трябвало е да излезеш на квартира още преди. Въобще преди да упрекваш другите, че не ти обръщат достатъчно внимание, замисляш ли се какво ти пък си направил за тях? По същия начин чакаш и анонимните тук да ти помагат и съдействат. Готови универсални рецепти за това как да успееш, да привличаш приятели и гаджета няма. Ако имаше нямаше да има самотни и депресирани хора. Не се ли мотивираш и мобилизираш самият ти, няма как да постигнеш каквото искаш. Колкото и клиширано да ти звучи.

 

...

горе^

преди: 2 години, 9 месеца hash: be5036a2c1

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Пич, трябва да се изнесеш от вкъщи ВЕДНАГА! Половината депрес идва от това, че вече си мъж, а още живееш в детската.

 

...