Споделена история от Любов и изневяра |
Най-добър приятел мъж
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 483 пъти
Здравейте имам един колега който също така е и най-добрият ми приятел. Споделяме ме си всичко и си помагаме във всичко може да разчитаме един на друг. Споделих му за чувствата ми,тъй като аз се влюбих но той ми каза да си останем приятели и не,че не ме иска просто няма чувства... От както му споделих ме гледа странно той и преди това ме гледаше но сега... В момента ми каза,че не е влюбен и е сам попринцип. Казахме си,че въпреки моите споделени чувства ще си останем приятели и няма да спираме комуникацията ни. Просто докато работим заедно от време на време ме гледа странно,но продължаваме да си споделяме и всичко което си говорим си остава между нас. Мислех да се дистанцирам от него но той иска да поддържаме контакт. Даже си пишем всяка вечер,понеже имам проблеми и му споделих че не ми върви с мъжете и съм имала приятел който ме е тормозел той ми препоръча неговият психолог. Даже като си тръгваме от работа си тръгваме понякога в една посока,но понякога съм в различна и като му кажа,че съм на другата усещам,че се ядосва. Понеже на работа има една колежка която изобщо не го харесва и той ми каза,че тя може да настрои всички и да остана само аз единствената му опора и ми прати сърца една вечер тогава бях много щастлива. Някак ми е странно след моето признание,но изобщо не се срамувам и не мога да бягам от чувствата си. Тази тема сме казали,че изобщо няма да я коментираме. Една колежка ме тормози на работа и с нея имаме конфликт попринцип и аз съм по чувствителна и се разтворих и той искаше да ходим на кафе за да се успокоя и да ме успокоява но аз разбира се отказах. Кажете ми какво да предприема или да правия в тази ситуация или да си остане всичко както си е сега.
|