Закъсняля любов - част първа
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 405 пъти
Всеизвестно правило е, че за любовта няма възраст. Никога не съм допускал, че това правило ще се реализира и при мен. Сега съм на 79 г. Това, което ще разкажа започна преди 15 г, когато бях на 64.
Тя е пролетният вятър нахлуващ през прозореца ми.
Тя е звънът на камбанариите.
Тя е мирисът на безкрайните житни поля.
Тя е степният път, на който не се вижда края.
Тя е светът, в който искам да се загубя.
Тя е всичко, което обичам.
Тя е моя изгрев.
Тя е единствената истинска жена, която срещнах, макар и в края на живота си, уви……
Тя стана и моя залез……….
Някъде 2006 или 2007
Обвинявам се и ще се обвинявам докато съм жив, защо не записах тази дата и този час.
Идвам си от някъде и чух в хола разговор между жени. Отворих вратата и видях една жена седнала до масата с лице към вратата. Държеше цигара в едната ръка, а в другата кибрит и се готвеше да запали. Казах „Добър ден“. Тя ме погледна. Магнетичен, пронизващ поглед. Сякаш нещо прободе сърцето ми. Затворих вратата и първата мисъл, която премина през главата ми беше: „Каква хубава жена, а захапала цигарата“. Оказа се, че тя отскоро живее в нашия вход с родителите си. Разведена. Дали усетих, че тоя миг ще се окаже съдбовен за мен, не си спомням. Много по-късно, в деня на прошката през 2017 г, част от посланието, което и писах гласеше: „Благословена да е минутата случайна, в която ти нахлу във моята съдба“. И още не мога да си простя, че не записах датата и часът на този миг. Как са възникнали и узрявали чувствата ми към тази жена, в дълбините на подсъзнанието ми няма следи. От 2004 г. си водя дневник. Имам записани няколко интересни случки със случайни запознанства с други жени. Защо за тази жена не съм записвал нищо – не знам.
Още отначало на запознанството ни ми направи впечатление, че се държи много свенливо, когато се подхвърлят шеги със сексуална насоченост. Това, разбира се, ме провокираше да подхвърлям закачки като се забавлявах като я виждах как се притеснява. Някъде през 2015/16 г. прочетох няколко книги на Марио Пузо. В една от тях, мисля че беше „Кръстникът“, авторът казва, че някой жени притежават смъртоносна, за мъжете, комбинация. „Свенливо поведение и хубав бюст“. /Аз предпочитам да го кажа „Хубави цици“/. Тогава осъзнах, защо толкова неспасяемо съм се влюбил в нея. При нея тая комбинация е изразена в най-висша форма. Веднъж, като гостува на жената, имах наглостта да и направя забележка, че се покрива до шията. Това наистина е така, никога няма деколте, колкото и плитко да е то. На тръгване със жест и посочих колко дълбоко трябва да и бъде деколтето като добавих „Тия хубави цици не трябва да се крият“. Най-голямата ми мечта са тия цици. В сексуалните си фантазии я виждам легнала, с оголени цици на леглото, а аз приседнал до нея да им се наслаждавам, като ги милвам и целувам.
Споменах вече, че си водя дневник. Макар, че нея никъде не съм я споменавал, аз съм записал някой случки, в които тя е участвала. Ето една от тях:

30,09,2008 г.
Мой колега отиваше в един областен град по служба. Отидох с него за компания. След това минахме през моето родно село, където набрахме круши от нашата градина. На връщане ме докара до нашия вход за да свалим крушите. Носех и голям букет цветя. Заварихме я пред входа. Не можеше да си намери ключовете. Казах й че аз ще отключа, но тя каза че няма да може да влезе в апартамента си. Подарих й част от цветята. Тогава колегата се обърна към мен и каза да я поканя в къщи на кафе. Аз отговорих „За моята любима комшийка място в моя дом винаги ще се намери“. Това, което не казах на глас, беше: „А мястото й, в сърцето ми, е запазено още от момента, в който я видях“. От тая дата са изминали вече 10 г, а любовта ми към нея e все така силна. Да, потвърждава се народната поговорка, че стар боклук като се запали, дълго пуши.
СЛЕДВА