Споделена история от Любов и изневяра |
Човека
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 1003 пъти
Привет, непознати! Няма да мрънкам или да си разказвам живота, не мисля, че има нужда или, че тук е мястото. Искам съвет, мразя излишните дрънканици, така че давам по същество. Мислех да не пиша история, а само да прочета някои, но ето, че реших да попитам. Много теми са на тема хора, които са сами или ги е страх, че ще са сами. Клиширано и изтъркано става вече, а съм чела само няколко истории, представям си всъщност колко повече хора се чувстват сами. Искам съвети и примери за това как и къде сте срещнали човека за вас. Не търся на всяка цена, просто съм малка, но доста зряла за годините си и искам от чисто любопитство да видя как е ситуацията. Как да подхождам? Къде бъркам? Какво да направя? Събирам идеи. Писах коментар на една история, по стила на писане може някой да ме усети, но накратко - уча, бачкам, тренирам, имам хобита и интереси, НО виждам зор с хората. Имах много комплекси, преживях някои гадости, но реших, че трябва да съм оптимист. Мислех, че като съм студена и дръпната, ще ми се получат нещата, после пък бях вечно мила и на линия, като куче търчах. После се спрях и започнах да работя върху себе си, да съм много време сама, да следя какво мисля и чувствам, защото Вселената работила на принципа на привличането, не на отблъскването, аз не го знаех, затова реших от депресивна и реалистка, да стана луда оптимистка. Е, пак си гледам злобно, ама гледам да се смея, да се радвам на себе си, търся нови контакти. Търся приятелки, приятел. Изобщо нормалните неща. Проблемът е, че искам сериозна връзка, просто не мога иначе, опитът ми е много много скромен, но от него научих, че трябва да внимаваш на кого се доверяваш, особено за половинка. Имам критерии, не съм повърхностна, искам качества като доброта, интелект, грижа, амбициозност , отдаденост, разбиране демек съвсем адекватни неща, но и химията, тя ми куца. А и да отбележа качествата, които търся са огледални на моите. Давам много като отношение и искам много. Изглеждам прилично, съответно сещате се и след какво се обръщам. Тъ, химията във всеки смисъл, не ми се получава. Уж има хубави момчета, ала бала, ама нещо не ми харесват душевно. Имам предвид душата и излъчването ми влияят на привличането. А явно съм много капризна и избираща. Преди заговарях, пишех, сега обаче не ми се прави много много първата крачка. Писнало ми да се гледаме като котараци, да си правим намеци и толкова, не ми се губи време, хора, не съм по срещите, не съм търпелива, или става от начало, или се отказвам и чакам друга възможност. Искам съвет как да подхождам? Защото явно нещо куца. Понякога да си призная ме е срам или страх да ида при човека, и чакам, и си оставам с чакането, ама имам и моменти на смелост, макар и не много. Просто приемам идеи, не искам хейт, или глупости, или съвети от хора, гонещи бройки. Благодаря!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 7 месеца hash: 5f6a6a7685 |
|
1. Тези неща със "Вселената" ги остави... Според мен за зрял човек (над 18) не подхожда.
Но наистина човек може да се привлече от две неща - подобен или противоположен. Повечето се привличат от противоположното, защото то е залегнало и в биологията ни. Примерно мъже - жени. Но също и беден - богат. Емоционален - рационален. Обикновено ни прилича това което не познаваме или чувстваме, че не ни достига. Т.е. до голяма степен това е незряло привличане и обикновено свършва зле, защото след някой друг месец (най-много година) хората установяват, че са несъвместими, нямат общи виждания за живота, не могат да се разберат дори за основни неща (като примерно дали са ок с изневяра, дали искат деца, и подобни).
За да те привлича "подобно", трябва да харесваш сам себе си. Което малцина го правят. Повечето не се харесват и искат да избягат от себе си, играйки роли. Така че и нещата които ти описваш намирисват на такива. Дори идеята - как да се харесам на някой друг, значи, че не се харесваш достатъчно, и си склонен да играеш роля, просто за да се харесаш. Но тук както виждаш идва и противоречието. Като повечето са незрели и ги привличат някакви модели на поведение (а не ти самия) как да създадеш взаимоотношения. Т.е. зрял човек го привлича зрял човек, човек с ясно мнение за живота, го привлича човек с ясно мнение за живота... и поне в днешно време такива са малцинсво. Така че с това "къде да ги срещнеш" тия хора, под форма на приятели/партньор, аз не мога да ги оговоря.
Ако търсиш някой да ти завърти главата, направи бебе и изостави, лесна работа. Както и за мъже е лесно да намерят женският аналог. Но ако търсиш човек на който можеш да се довериш, който ще е с теб да си помагате, който ще сподели житейските ти виждания... Това в днешно време е много трудно, и е още по-трудно ако имаш качества , и съответно търсиш такива и в партньор/приятели. Защото това значи "подобен" - ако изискваш от себе си, да изискваш и от другия. И тук удряш на камът, защото повечето не изискват от себе си, търдят някой от който да изискват... И тук се провалят много от нещата които пише из тия книжки за "самопомощ" и развитие. Обикновено няма с кого да го споделиш, така че се подготви и за този вариант...
|
| преди: 2 години, 7 месеца hash: bd17452bcd |
|
2. Бях чел една статия на скоро-"ако не ти върви любовта ,то ,"твоят тип"вероятно не е твоят тип. Тоест може би търсиш грешните хора,било то по външност или идеали. Ти пишеш ,че търсиш качества огледални на твоите,Еми това е супер глупаво хд. Замисли се ,какви хора си търсила до сега и пробвай с тяхната противоположност.
|
|
