В безизходица съм
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 438 пъти
Здравейте. Студентка съм, уча ветеринарна медицина последна година. Имам приятел, който е 10 години по-голям от мен. От две години сме заедно почти, като цяло е добър човек, грижовен е, но на моменти е страшен егоист. Живеем в къща, главният проблем е, че в къщата нямаме баня, въобще няма прекарана вода в къщата, една мивка няма, където да си измиеш ръцете. Тя реално се състои от две стаи. Ужасно ми е трудно, преди това няколко години бях под наем в апартамент, ме беше луксозен, но си имах абсолютно всичко и не съм го делила със съквартиранти, не беше мизерия. Къпем се в каравана, която е в двора. Но и това си има у сами минуси. Неведнъж сме оставали без вода за по 1-2 дни, защото водата към караваната замръзва. В двора има още една къща, на която в момента правим ремонт - разширяваме с една стая плюс малка баня с тоалетна, за да може майка му да е отделно от баща му, съответно тогава ще имаме къде да се къпем като нормални хора. В момента сме болни от коронавирус и съответно не можем да влезнем в караваната, понеже родителите му са възрастни и има доста голям шанс да ги заразим. Днес е петият ден, откакто не съм се къпала. Разбира се, измислих вариант - днес, понеже се чувствам по-добре, ще си напълня легенче вода и ще се поливам - пак е нещо. Каза ми, че в никакъв случай няма да се изкъпем в караваната, докато сме болни, защото го е много страх за родителите му. Аз го разбирам, на негово място щях да направя същото. Просто ми е трудно да живея меко казано като клошар без баня в този момент. Най-малкото съм жена. Забравих да спомена - след като завършим със строенето на другата стая, ще започнем да правим ремонт на нашата къща, ще се разшири и ще бъде на два етажа, т. е. имаме планове за развитие.
Секс също не правим, максимум по 2 пъти за месец/месец и половина. Мрънка, че няма никакво желание за такива неща, работи по 16-17 часа... Но реално може и аз да го потискам с това, че сравнително често му обяснявам, че не ми се живее така и че дори и секс не правим. Като влезна в тази фаза ставам ужасно груба и непоносима.

Това като цяло е грозната част. Сега добрата - момчето ми е много добро. Грижовен е. Оставала съм без работа, дава ми пари, дава ми колата си, казва ми "Няма да работиш за 500лв. на месец, като аз мога да ги изкарам частно, по-добре си стой вкъщи". Колата ми се чупи - той я оправя. Няма време да я оправи - дава ми веднага да карам неговата. Наистина имам нужда от нещо, но нямам пари - купува ми го. Не мога да се оплача от тези неща. Има и много други плюсове, които в момента просто не мога да изброя, най-вероятно защото съм афектирана.

Искам вашето мнение, каквото и да е то. Според мен истинската любов съществува, защото реално минем ли през това двамата - няма да има какво да ни бутне в този живот. Сега живеем така, но ако съм до него, ако заедно се изградим, според мен ще е една истинска връзка. Някой би ли се подложил на този "тормоз", защото обича?