Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Брат, не си само ти така. Разбирам как се чувстваш и съм в подобно положение. Само дето съм с 10г. по-възрастен от теб и не правя 70хил на година :) Нямам деца и бракове зад себе си. Малко дръпнат, но все пак веселяга и добре сложен. Сам съм от 3г. след една дълга и една кратка връзка, които ми оставиха каши и махмурлук. Повечето авери вече са с някой и не се движим както преди. Събота вечер (Бургас) - няма с кого да излезеш почти за една бира, а лятото ако е така, направо не знам. Самочувствието ми е сринато и въртя на празни обороти - за самотата ти го написа, важи и при мен. Не знам какъв друг съвет да ти дам, аз съм сядал със себе си да го мъдря също. Ходя и на терапевт макар, че освен да ти олекне като го изхленчиш, не съм видял някакъв кяр. Една схема си измислих, която не знам дали ще хване декиш, но - гледай да правиш неща, които харесваш (хобита, а ако нямаш, хвани някакво - мотори примерно), научи нови неща - чужд език, танци някакви (знам, банално), практикувай някакъв спорт (боксове, каратета разни) - на такива места можеш да срещнеш съмишленици ако ли не и половинка. Концентрирай се над студения контакт на живо с жени дори и на безобидни места. Имаш империя зад себе си, недей да скромничиш ;) Пожелавам ти успех.

8.   Проблемът на повечето хора е, че твърде много са се фокусирали върху себе си и собствените си проблеми. Това им пречи да видят голямата картинка и да осъзнаят, че не всичко се върти около тях. Конкретно на автора проблемът му е, че вместо да си прекарва времето с "бира в ръка заспивайки пред филми", може да си оползотвори времето като потърси адекватна информация по редица актуални обществени феномени които наглед не го касаят, но това е само защото повечето хора не виждат по далеч от носа си.

Ето например вече има предостатъчно доказателства как социалните мрежи афектират обществото, и жените, в частност. Постави се на техно место - отвсякъде ти се натяква, че "заслужаваш повече", "ти си уникална", "всичко е вдъхновено от теб". Колкото и да си здраво стъпил на земята човек ( а жените поначало не могат да се похвалят с големи успехи по тази дисциплина), започваш да се поддаваш на това поголовно промиване на мозъка. И започваш да си вярваш, че наистина си принцеса, достойна за топ 10 (В този ред на мисли вече и това е доказано - 90 % от жените избират 10% от мъжете. От тук следват много изводи които ще оставя на вас). Разбира се, те не изпозлват този термин а доста модерният сега - "зная си цената". или "търся преспективна връзка". Надявам се, че е излишно е да ви обеснявам до какво се свежда това. От чисто практична гледна точка, нашата лирична героиня сутринта като си отвори очичките и по навик посегне към телефона да си види фейсбука и тиндърчето, съвсем закономорено има около 50 чакащи съобщения в червено, горе в дясно. И мозъчето и вече пуска първата дозичка допамин само като го види това. То затова е и там (Между другото, точно този малък ефект е вече доказен и дискутиран - давам само за пример как такива елементарни и наглед малки детайлчета са измислени от доста по умнички хора от нас, и вече работят перфектно). Високомерно суайпваме през очевидните тираджийски съобщения стил "Мацка, ще те накарам да докоснеш звездите от удоволствие", вяло прочитаме малко по нормалните събщения стил "Здравей, впечатлен съм твоята визия и начин на мислене", защото са "твърде скучни". Смеем се на откровените кретени стил "Виждаш ли корема и колата отзад? ". Така откарваме известно време четейки всичките онези отчаяни нерези които просто искат да ни го сложат отзад и маскират това свое желание и първичен инстинкт със всевъзможни захаросани думички. С чувство на изпълнен дълг блокираме по наглите, и с приповдигнато настроение и самочувствие отиваме в банята за един чудесен старт на един ползотворен за обществото и останалите ден.

Иначе казано - жените от край време търсят чуждо внимание. То се превръща в един от животоподържащите фактори за тях, наред с храна, вода и въздух. Просто защото е толкова важно за тях. Това им покачва самочувствието и те започват да си мислят, че са повече от това което са.

И въвсем закономерно, си построявят собсветн замък в който спят и чакат достойния принц да дойде и да ги отнесе на бял кон към щастлив живот на фона на залеза. Символиката в този прочит на тази стара приказка, е много забавна в моите очи, като я съпоставиш с поведенито на "модерната жена".

Така, сега вече след като съм заклеймен като "женомразец" заради горното, нека кажа, че и автора е прав когато казва -

"Срам ме е от себе си това, което написах дотук. Връщам се и го чета и ми звучи все по-хленчещо и банално. "

И на нас ни звучи така отстрани, споко. Причината да седна и да напиша всичко това, е че явно ти самия поне си наясно как изглеждаш отстрани. Което е едно добро начало защото всяко едно решение на тези сложни човешки проблеми започва с признанието за тяхното съществуване. Хората които са си заровили главата в пясъка са загубена кауза и не си заслужават времето. Те си живеят приказката докато един ден не се събудят от нея. Често събуждането е рязко и сравнително грубичко.

Ако все още не си зацепил за какво ти говоря, нека ти напомня как ти самият казваш, "че навремето ти самият си сватосал много хора", но сега си се превърнал в развалина защото вече дори и себе си не можеш да сватосаш. Та вместо да се вайкаш, че нямаш истински приятели които да ти тръснат пред вратата някоя с която да си поркаш биричка пред тв-то, се хвани в ръце и вдигни този поглед малко по наделеч. Тогава ще осъзнаеш, че историята просто се преповтаря.

"Разделяй и владей". Хората са по лесни за манипулиране когато са разделени. А ние никога не сме били по разделени и изолирани, в много аспекти. Дори в буквален смисъл, на фона на тази пандемия. Започваш да си мислиш дали и това е случайност. Докато не осъзнаеш, че този термин - "случайност", се използва от хората които не разбират, че всичко си има причина. И всичко може да е "пластелин" в ръцете ти, стига да знаеш къде да натиснеш. Факторите "пластелин" и "натиск" в този случай са единствено ограничени от твоето въображение и възможности.

Същият принцип се прилага успешно когато искаш да изклатиш мадамата на бара и отиваш до нея да си изиграеш неустоимото репертоарче. Ако си добър значи точно този "натиск" е успешен и "пластеличнето е омекнало в ръцете ти".

Същият принцип се прилага и в много по голям мащаб, засягащ цели държави. Тук очаквам да имаш по добри наблюдения затова само ще дам насока - аутсорсинг и ефектът от него. Ходил си в чужбина, знаеш какво точно правиш там, как живееш и как гледат на теб. Върнал си се, и си видял обезлюдяването на твоя малък град и паническото бягане на младите в чужбина как се е отразило на деликатната икономична и социална еко-система на малките провинциални градчето като твоето.

Ето и още едно клише за размисъл - "Съединението прави силата". Още едно клише което съм сигурен, че ти се струва нерелеватно, нали? Да де, ама ако си позволиш малко по нестандартен прочит, ще осъзнаеш, че имаме неоспорими вече факти, които сочат, че манталитета на хората вече е изключително егоцентричен. Различен в много аспекти измежду хората и техните персонални истории, но общата черта е, че рядко надхвърля собствените им желания и проблеми. Което им пречи да видят "голямата картинка". Тва се припокрива с първото клише.

Та ако имаш човек до себе, някой който наистина му пука за теб, шанса той да ти помогне да се отърсиш от такива фобии и те друсне малко докато не си стъпиш на краката, е много по голям. Понякога имаме нужда от някой до себе си просто за "реалити чек". Имаше един стар филм - "Реквием за една мечта". Та се сетих за един от персонажите там - Сара.

Иронията е, че този толкова древен стаден инстикт който наблюдаваме практически при болшинството животни които се движат на стада, изведнъж се оказва счупен за нас, хората. По една или друга причина вече все повече хора живеят сами. Дали в буквален смисъл, или заобиколени от лъжливото усещане, че имат някой до себе, докато този сапунен мехур не се спука, е съвсем отделна тема.

Спирам до тук. Конкретни съвети не мога да ти дам. Отчасти защото не те познавам, но най вече защото си мисля, че чуждата мъдрост не струва и половината от лично извоюваната и осъзната такава. Отговорът на всички онези въпроси които се надявам да съм посял в главата ти, ще си ги откриеш сам.

9.   Всяко вдишване също убива пич... Такъв е живота. Фокусирал си е много, че си сам, и смяташ, че това е проблемът. Ако не беше сам, щеше да се разправяш с далеч по-големи просотии...

Иначе е така, обществото се разпада, хората стават все по-атомизирани и мислят само за себе си... Цивилизациите съществуват на цикли, тоя линеен "прогрес" който се втълпява на хората е измислица. Технологиченият прогрес е много по-лесен от цивилизационният. Даже напротив, двете понякога вървят в обратни посоки. Като си ИТ, ти е ясно, че компютрите взеха да изместват хората. Не само на работините места, но и социално. Хората предпочитат да си цъкат телефоните, вместо да общуват реално. Предпочитат да си изграждат фалшиви социални мрежи, вместо да имат приятели. Вярват на телевизора, не на тези до тях. Хората ставаме ненужни - не само икономически, но и един на друг. Това да се "сватосаш" с някой няма да ги риши тези проблеми. Напротив, ще ги виждаш по-директно. Проблемът ти, е че си се хванал на лъжата, че животът е много повече от това което виждаш. И че все си "пропуснал" нещо... Прочети "The Conspiracy against the Human Race: A Contrivance of Horror", или даже по-добре - по-старите книги на които е базирана тази.

Ако искаш секс, имаш пари за компаньонка. Ако търсиш любов, търсиш я на грешната планета и в още по-грешното време... Животът може да задоволи само най-първобитните ни нужди - да имаш покрив над главата, какво да ядеш, секс... толкоз. Търсенето на по-високи ценности, носи само разочарование. Идеите за патиотизъм, религия, семейство, са все социални (но нужни) измислици, които бяха разрушени чрез технологичният прогрес. В крайна сметка човек трябва да живее в света който го има, не с идеята за миналото или някакво бъдеще.

10.   Първо - стига изтъква колко пари имаш! Най-лесния начин в твоята ситуация е да се преместиш в София, в младежки квартал като Студентски, да речем. Щом имаш добра заплата и не ти е проблем, взимаш една квартира и си изжививяваш наново студентските години. В студентски е пълно с момичета. Има големи боклуци, факт, но има и много свестни хора, с които можеш да завържеш комуникация. За улеснение, може да тръгнеш на фитнес там, да запишеш някакъв спорт, езиков курс или нещо друго, което може да ти помогне да се запознаеш с нови, млади хора. Дори някоя лека магистратура би ти помогнала за това.
Относно приятелите ти. Те не са ти длъжни. Казваш, че те е нямало от 6 години. Това е доста време и често годините поставят бариери във взаимоотношенията. Освен това, всички си имат семейства. Семейството вече им е приоритет, както и ти сам спомена, т. е ситуацията е различна. Казваш, че някога си сватосвал приятели, но тогава не си бил семеен когато си ги сватосвал, тоест не можеш да се поставиш в "обувките" на твойте приятели. Тези 6 години са те отдалечили от тях и ти вече не си в техния личен, доверен кръг. Ти си просто един познат от миналото и нищо повече. Изпитал съм подобни взаимоотношения и говоря от опит. Знам за какво става въпрос.
В заключение: махай се от малкия град, поне временно, докато си намериш момиче. После сами ще решите къде да живеете - в София, в малък град, в село, в чужбина.... Но не се закотвай на едно място, защото виждаш, че това не работи в твоя полза.

12.   Виж сега пич. И аз съм колкото тебе. Нито взимам 70 000 годишно ( в чужбина нали е модерно да ги смятате годишно) нито имам гадже, нито приятели имам. Обаче не съм седнал да рева как никой видиш ли не иска да ме сватоса, как всички били със семейства. Еми нормално е. Години те е нямало. Ти какво очакваш всичко да е статично и само ти да си живял, другите нищо да не правят?
И това с приятелите и компаниите по-добре си го избий от главата. Аз видях, че приятелства реално не съшествуват. Всеки си гледа интереса и да е добре. Никой реално не ти е виновен за нищо. Никой не те кара да гледаш филми по цял ден. Мотивацията трябва да дойде от теб самия. Аз ще празнувам за 4 път нова година сам, обаче вече не ми дреме съвсем серииозно. Рожденните дни пък не ги и коментирам. И въпреки това не съм се оплакал на абсолютно никой.
Това е живота пич, шибан и гаден понякога, но всичко си зависи от теб.

13.   Разбирам те. Бих искала да ти помогна, ако е възможно и желаеш остави някакъв контакт.

14.   Все едно, че аз съм писал изповедта. Прочети "Проницателят"

16.   Глупости на търкалета си написал. Това, че хората са женени и с деца, ни значи, че нямат контакти и не канят гости, не излизат. Пржблемът си ти, ти и само Ти. Никой не ти е виновен, че виждаш как ВСИЧКИ са във връзка, със семейство и деца. Не ме убеждавай, защото не е вярно. Вместо да се държиш, като разплут чичка, жертва на живота се стегни, започни да четеш, гледаш видеа свързани с духовно израстване и излез от апартамента и компютъра си. Отиди на спорт, танци, виж във вашия град, какви инициативи има, в съседни градове и живей. Пътевай, дори и сам какъв е проблема? Седни в някое кафе, ресторант сам, все ще срещнеш някой познат. Само от начина ти на писане, личи, че си някак с ограничен светоглед и естествено всичко е черно. Това ти е енергията, разбиранията, вижданията и ЕСТЕСТВЕНО това ти се случва. Обърни внимание на вида си, никоя жена не иска пропаднал алкохолик с торбички под очите, който бяга от живота потопен в алкохол. Твоята песен я слушам и от жени и от мъже. Живея в чужбина и имам толкова контакти с всякакви, срещам се със всякакви хора, а българите които познавам пеят същата песен, като теб. И това е така, защото българина е първо расист тоя е такъв, оня инакъв, следващия проблем разбирането за приятелство, хората не осъзнават, че всеки си има свой живот, срещи се с хора, не мрънка, не се оплакваш, не клюкарстваш а просто се радваш на събирането. Приятелство в България означава да знаеш всичко за другия, да си навлизате брутално в личното пространство и накрая чисто да се скарате и после да му разнасяте личните истории.

17.   Разбирам ситуацията ти. Начинът е да излезеш навън и да се запознаваш с хора. Например си вземи куче и го разхождай сутрин и вечер. Заговарвай се с другите разхождащи, имате тема за разговор. Свестни хора са примерно планинарите - ако тръгнеш в планината, ще намериш компания и свестни хора, вкл жени. Или отиди на някакво събитие, където има жени, но не бар или клуб. Така стават нещата. Излез от вкъщи.

18.   Здравей! Бих ти препоръчала да потърсиш литература на тема личностно развитие и духовно израстване и по-специално да започнеш от книгата "Да прецакаш Дявола" на Наполеон Хил, тъй като си влезнал в доста кофти серия ще ти е добра за начало. Бих ти препоръчала и "Монахът, който продаде свпетп ферари". За някои може да е клише, за други - не, но какво ти пука, с този начин на живот нямаш много за губене, освен парите и работата си, но както е тръгнало и тях ще загубиш по този начин. Първо трябва да се научиш да бъдеш благодарен за това, което имаш, когато се съсредоточиш върху благодарността и всичките си хубави черти светът става по-хубав и излъчваш позитивна енергия, която привлича такива хора. Другото, което бих те посъветвала е да си намериш хоби, където да се запознаеш с хора със сходни интереси. Споко, всичко ще бъде наред - стига да го искаш достатъчно, но за да получиш - трябва да дадеш! Замени бирата и самосъжалението и хващай книгите и използвай интернет разумно. Успех! Стискам палци!

19.   Номер 5, как не те е срам от безчувствения ти и нечовешки коментар? Нямам думи как може да съществуват хора като теб. "Хора". Излизай от сайта и си отивай при детенцето, като си такъв страхотен родител. Авторът не обвинява никого за ситуацията, а чисто и просто търси съвет, замисли се, ако ти беше на негово място.. Много ли щеше да ти е яко някой да те соли онлайн? Ясно ми е, че не знаеш какво са депресията и самотата, какво е да имаш желание за промяна, но да не знаеш откъде да тръгнеш и почнеш.. Не си се сблъскал/а с нищо от гореизброените и затова сега хейтиш така безпардонно. Или пък просто си поредния киселяк-родител, на който живота му се върти около това да сменя памперси. Да, мисля че ми е ясно откъде идва злобата ти...

20.   здравей, в подобна ситуация съм, разбирам те добре и в голяма част от историята ти откривам себе си. Тъкмо завършвам университет и усещам как всичките ми колеги се ориентират нанякъде, само аз оставам сама, приключих и дълга връзка преди около година и оттогава имам чувството, че няма никой, който да ме разбира. Наистина това което би помогнало е да се съсреодоточиш върху работата си, да учиш нови неща, да започнеш някакъв курс-танци, спорт, но знам и че в подобна ситуация човек няма желание за нищо от това. Та в мое лице можеш да намериш приятел, събеседник, ако имаш нужда. Пиши ми, ако иксаш -vvv_v@abv.bg ми е мейла, ще се раздвам, ако мога да помогна с разговор, съвет и взаимна подкрепа.

21.   Хей, приятелю! Напомням те, че светът не се изгражда от факти, а от това как гледаме на онова, което сме преживели. В този си пост ти си малко по-тъжен вероятно, гледаш на нещата от друг ъгъл. Много хубаво посочваш, че изведнъж режимът на живот който си имал, започва да се разпада. Това какво подчертава? Че нещо друго е преди него. Друго е, което изгражда нашият живот. Промяната на която ставаш свидетел е закономерна - значи трябва да преосмислиш кое наистина е ценно за теб, кое е градивната му колона. Ако го сториш, то не ще изпълни мечтите ти по някакъв магичен начин. Ами ще ти даде едно спокойствие, че може би така е както трябва да бъде. Или както се казва в молитвата - “Да бъде Твоята воля”...
Така е, когато човек живее в чужбина - известно време не е нито местен за хората там, нито българин за хората тук. Това е тежко, но имаш късмет, че си могъл да вземеш познание оттам поне!
Иначе, светът явно се е променил, и всички които пишем тук го усещаме. Не се самосъжалявай, приеми съдбата която имаш, радвай се че толкова рано осъзнаваш безмислието на това да трупаш пари и богатство като няма с кого да го споделиш. Често пъти нешата които мислим, че са много голяма трагедия в дадения момент, по-късно се оказват че са най-доброто което е можело да ни се случи. Имай вяра, не предавай ценностите си, това е нещото, което ще ти остане независимо от онова, което ти се случи! А когато дойде време, и жена и деца ще имаш, ще видиш! Радвай се че си здрав, и че имаш влечение към жени. ( ;

facetious

22.   Впрочем, разпитай за добри психотерапевти. Считам, че това което може да постигнеш с вяра и в нашата си църква няма как нищо друго на света да ти го даде, но въпреки това съм ходил и при психотерапевт. Оказа се доста добър професионалист. Първоначално с недоверие подхождах, но разбрах много неща за себе си. Само да говориш с някой по-опитен и да вървите заедно по този път помага много. Поне да не се чувстваш объркан. Друго, би се учудил колко от твоите познати ходят на терапевт, дори и извън големите градове.

23.   Авторе, понеже съм живял 7 години в чужбина и от миналата година съм отново в България, мога да разбера до голяма степен какво е да усетиш как предишните приятели вече са се променили като отношение. А част от тези пък, които все още се пишат приятели, имат съвсем различен ритъм на живот - кой женен, кой разведен (ако е бил женен преди), кой отишъл в чужбина, кой посегнал към дрогата и т. н.. Това е съвсем естествено и очаквано; вероятно би се случило дори и да бях тук през цялото време, просто защото толкова години не са малко време и всеки в даден момент решава да прави нещо с живота си като промени.
Ти обаче си още сравнително млад и е жалко, че така си се отчаял поради самотата и неоправданите очаквания да намериш тук предишната ти среда на общуване и забавление. А не бива, защото животът е пред теб и ти трябва просто малко повече вяра в крайния успех. Много е важно човек да съумява сам да си създава тон в живота и наред с това да има голяма цел, която желае да постигне. Някое хоби или ново начинание успоредно с работата ти е чудесен начин да си зает с нещо ползотворно за теб самия, тъй като обогатява ежедневието ти с нещо приятно за теб, а може дори и да донесе някакви ползи за твоето бъдещо израстване.

Непременното вторачване над това да се обвържеш сериозно с жена възможно най-бързо, например, може по-скоро да те разочарова и потисне, тъй като тези неща (когато са с цел семейство, а не просто свалка) не се случват от днес за утре и често се касае до това да имаш капчица късмет. Все пак и стойностните жени не се срещат често в наши дни, така че това е допълнително предизвикателство, с което всеки мъж, търсещ точно такава жена, е наясно още от самото начало.

Няма да се опитвам да те успокоявам с крайни примери, но само се замисли колко щастлив си всъщност, щом можеш да ходиш, тичаш, виждаш, говориш, чуваш, пишеш, работиш и още 1000 други неща, за които мнозина биха дали мило и драго да притежават, но за съжаление дори тези основни човешки дейности за тях ще си останат мечти. А ти ги имаш, защото здравето е най-важно в нашия живот и то ти дава необятен простор за велики постижения. Сега ще ти разкажа защо здравето често не го оценяваме, докато го имаме, но загубим ли го, осъзнаваме, че всъщност във всичкото останало време сме били безкрайно богати!
В последната година на два пъти имах трудности със здравето. Единият път беше поради внезапно спадане на кръвното налягане след 2 км тичане в студа и "каскади" надолу по едни стълбища, където си разбих брадата и някои зъби, а се оказах и с двойна бронхопневмония тогава, заради което бях в болница и цял месец бях на легло без никакви сили дори да ходя поради трудното дишане и пълните в вода дробове. Цялото това време минаваше крайно бавно и тягостно, особено ако знаеш какво е да си в държавна болница и свързаните с това "условия". Всеки час ти се струва дълъг като ден, а денят - като седмица. Имаш цялото време на света да мислиш. Но тази тягостност всъщност ми беше много полезна в един друг смисъл, защото имах предостатъчно време да мисля за различни неща, както и да установя колко от приятелите ми са истински загрижени за мен и кои са само някакъв случен изкуствен фон. Също разбрах и как жената до мен тогава е престорена в чувствата си и точно временното ми заболяване се оказа причината тя да покаже истинската си същност буквално за два дни. Когато се окажеш болен и сам, осъзнаваш, че най-вече трябва да разчиташ на себе си и от теб зависи как ще продължиш напред.
Вторият път около месец и нещо не можех да ходя изправен поради прищипан нерв в кръста, което се получи при рязко ставане сутрин от леглото. Усещах непосилни болки дори и при най-лекото движение, независимо дали при ходене като маймуна на 4 крака, стоене на стол или лежане в леглото. За щастие, това също отшумя, но отново се оказа добър повод "да си сверя часовника" относно някои хора около мен и за същински важните неща в живота.

Какво искам да кажа с всичко това? Ти в момента си БОГАТ, защото си ЗДРАВ! От теб зависи какво ще сториш със себе си като личностно развитие и как ще протекат годините ти занапред. Ти сам си наясно какво следва да промениш на първо време, и то без никакво бавене (цитирам те):

"Пропих се, не тренирам и губя форма, изоставих се от към лице и подстрижки. Спя по 5-6 часа. Ходя със зверски торби под очите и са кървясали като на наркоман. Ям боклуци и гледам филми по цяла вечер след работа, докато не заспя с бира в ръка като 47 годишен, уморен от живота мъж с две деца. Това изобщо не съм аз, и никога не съм бил. "

Промениш ли дори само това горе, ще си решил от раз 95% от всичките си проблеми! В началото може би ще ти е трудно да промениш тези си навици, но веднъж щом усетиш колко е готино да се храниш и спиш целевъобразно, да влезеш във форма отново и да се чувстваш ЖИВ и доволен от себе си, няма и да си помислиш да посегнеш отново към пороците, които те тикат надолу в живота. Иска се единствено желание и постоянство. И никакво "Ще започна още утре"! Започваш точно в този миг и след месец те искам отново тук да напишеш как си съвсем различен човек! Човек, от когото другите да вземат пример!

- Кифлоприземител

24.   Според мен живота просто вече не е същия. А и младините и студентските години нинога не се връщат. Повечето хора се задомяват след това, а семейният живот е доста по-различен. Ковид пандемията също промени и затвори хората.

Аз също живея в чужбина и имам подобен проблем на моменти, въпреки че работя и се срещам с много хора. Но живота извън работа е малко скучен. Но честно казано приятелите ми в Бг не живеят много по-различно.

26.   Здравей! Много добре те разбирам, защото и аз съм в абсолютно същото положение. Факт. Самотата убива.
Но за съжаление в такова време живеем, че всеки гледа собствения си интерес.
Между другото май с теб си бяхме писали наскоро в инстаграм, дано не се бъркам разбира се. ))

27.   Да, самотата убива. И нещастната любов убива. И фалшивите приятелства. Бори се, момче! Стани и се бори! Не бива да позволяваш на нищо и никой да те убива... И аз се боря. Всеки се бори... със своите болки (демони).

"...
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам! ... "
"Вяра", Н. Й. Вапцаров