Споделена история от Любов и изневяра |
Глупаци ли сме мъжете или просто не умеем да женим?
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1291 пъти
Здравейте!
Искам да ви разкажа една от онези истории с лошия край, в която няма щастлив завършек и вечна любов, но такъв е живота и трябва да приемаме всичко точно както си е, нито повече, нито по-малко. Нека преминем към историята.
Всичко започва преди осем години, когато се запознах с едно доста очарователно момиче. Тейкато съм от “модерното” поколение, доста често прекарвах в интернет и играех различни игри. Няма смисъл да назовавам играта, а момичето ще го кръстим с фалшиво име. Ще я наречен - Катрин. Спомням си, че в тази игра нямаше много смислени хора с които може да си контактуваш, дори през екрана, но въпросното момиче ( Катрин ) доста честно ми влизаше в порезрението и я смятах за доста интилигента ( каквато всъщност тя беше ). Не след дълго си разменихме Skype ( по онова време бяха доста модерни ) и си контактуваме през него, докато и двамата не бяхме по домовете си. Пишехме си доста и ни беше много приятно. Не след дълго аз започнах да я харесвам ( искам да отворя скоба, че аз дотогава не съм имал приятелка и не съм отделял внимание на тези неща ). Та да се върнем към историята. Аз я харесах по някакво чудо и тя мен … Разбрхаме, че и двамата сме от един и същи град и след няколко седмици си уговорихме среща да се видим. И така и стана, още като ме видя, ме гушна толкова силно, че все още даже не мога да забравя. Спомням си, че тогава се почувствах доста странно, но ми хареса много. Не се мина много време и започнахме да излизаме все повече, вече бяхме заедно, но поради причината, че бяхме доста малки връзката ни не продължи дълго време. С течение на годините винаги съм се сещал за нея и винаги съм ѝ писал, макар и да не бяхме вече заедно, я обичах като приятел и ме интересуваше как върви живота ѝ. В доста голяма част и на двама ни от животите, сме се търсили, но винаги нещо ставаше и не се стигаше до събиране във връзката. Аз бях прекарал две години с една моя бивша приятелка, нещата бяха много сериозни, но уви се разделихме и след тази раздяла, аз отново се сетих за Катрин. Реших да ѝ пиша една вечер, като си мислех, че няма да ми върне отговор, уви стана точно обратното. Тя ми отговори и си бяхме писали цяла нощ. След няколко дена продължихме да си пишем, докато не си уредихме среща, за да се видим. Спомням си, че тогава бях много развълнуван да я видя…. Излязохме заедно на вечеря и си спомням, че тя беше много красива, говорехме си няколко часа без да спираме. Вечерта мина добре и аз останах с доста добри чувства. Мислех си колко е пораснала и как и ка двама ни животите са протекли по различен начин. Не след дълго и двамата разбрахме, че имаме чувства един към друг и отново тръгнахме, само че вече като големи хора, а не като деца. Връзката ни беше прекрасна - имаше любов, разбирателство между нас, винаги се чувствахме добре един пред друг и всичко вървеше прекрасно.
НО дойде един прекрасен ден в който тя имаше рожден ден. Аз няколко дена преди това имах тъмни мисли, как не мога да я задоволявам нито финансово, нито карах хубава кола, нито имах собствени жилище, както се казва - тепърва прохождащ в живота. Тя винаги ми повтаряше, че не е такава и че това не я интересува, как аз и тя ще постигнем всичко заедно. Аз исках да ѝ обясня, че тя не заслужава да се бори с всички тези трудности, а трябва да си намери някой, който ще задовли нейните нужди, макар и да твърдеше, че материалните блага не я интересуват…. И нея наистина не я, но живота ни прави материалисти. Както и да е, водехме този спор почти всяка вечер и аз се ядосвах на себе си, че не мога да ѝ предоставя нищо, въпреки това тя беше щастлива с мен. Идва въпросния рожден ден и аз, като пълен глупак се държах ужасно на него. След края на рождения ден аз не спрях да се обвинявам какъв глупак съм и как не заслужавам това прекрасно момиче….
На следващата сутрин реших, че е време да сложа край на тази връзка, защото вече я бях толкова наранил, че не заслужавах дори прошка, не можех да я погледна в очите. Тя не заслужаваше това което и причиних, защото тя беше уникална. Написах ѝ едно дълго съобщение в което ѝ се извинявам и че не исках да стават така нещата, но това беше последното нещо, което аз казах и не я виня, че не ми отговори. Вече бях прелял чашата.
Искам да завърша историята със следните мисли.
Никога не се дръжте гадно с хората, които обичате, никога не ги наранявайте, защото те не го заслужават. Бъдете хора и се обичайте. Надявам се тази история да повлиае на някой, докато е време, а не когато стане твърде късно!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 1c35f5f60e |
|
1. Не казваш на колко години си, но ми прича да си под 25.
Като цяло, основния ти проблем е ниското самочувствие. Малко са мъжете под 30 с големи финансови възможности. Просто си оставил да бъдеш заблуден от това което виждаш около себе си. Така или иначе е добре че си останал сам. Така ще можеш да помислиш над доста неща. Не бързай, щото следващата ти връзка ще завърши по същия начин.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: aecee23524 |
|
4. Добре, едно нещо не мога да разбера - за някакво страхотно благородство ли става дума, когато оставиш човек, въпреки че го обичаш и то толкова много, че да го пуснеш да си търси щастието с друг или така удобно се прикрива изветряването на чувствата? Как толкова обичаш някого и не искаш да си с него? Съвсем сериозно питам.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: a3abd1820a |
|
5. Оставяш я, защото не я искаш, а се оправдаваш, че нямаш какво да и предложиш.. Ако я искаше нямаше да я оставиш...
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: a50674d36a |
|
6. Мерси за съвета, брат, ама повечето не сме толкова малоумни, че да се чудим за каква тъпотия да се комплексираме.
А приказките ти за това как "трябва да й задоволяваш финансовите нужди" звучат все едно говориш за някакво дете, а не за пълнолетна жена. И не, не е твоя работа да ги "задоволяваш". Тя е голям човек и трябва сама да се развива и да допринася.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 7861f845b8 |
|
7. Това което човек сам си го направи, друг не може да му го стори. Като цяло вместо да се комплексираш и да си го изкарваш на нея, е трябвало да се фокусираш как да решиш проблемите които виждаш. Това е.
Порастни малко, пък може и да пробваш пак. Връзките по принцип са за да се борите заедно с живота. Не еднолично да поемаш отговорности, и да вгорчаваш живота на другия заради това.
|
|
