Разделихме се, но май още го обичам. Да му простя ли?
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1220 пъти
Здравейте!

Имам нужда от съвет и затова реших да пиша тук.

Аз съм момиче на 20 г. Имах гадже с две години по-голямо от мен, с което бяхме заедно около 3 години. В началото на връзката ни всичко между нас беше прекрасно. Разбрахме се, помагахме си, излизахме, караше ме да се чувствам специална и единствена, бяхме много щастливи. Всъщност той започна връзката ни. Дълго време се опитваше да ме спечели, а аз бях малко недостъпна. Бяхме много добри приятели и аз не исках да превръща хубавото ни приятелство във връзка. Харесвах го, но много късно си признах. Беше много красиво началото на връзката ни, много специално. Имаше период, в който всеки ден ми подаряваше по една роза. Когато имаше повод - рожден ден, Коледа и т.н., той измисляше много хубави изненади и подаръци за мен.

Проблемът за връзката ни обаче тогава бяха родителите ни. И от двете страни се опитваха да ни разделят или да ни скарат. Моите родители ме го харесаха особено. И двамата много страдахме и се борихме, за да запазим връзката си. Беше дълъг и труден период докато я приемат. Мама обаче по-бързо свикна и даже ми помагаше за доста неща.

Няколко месеца по-късно той завърши гимназия и замина в друг град на работа, а след това започна и следване в университет. Започнаха командировки и ние все по-рядко се виждахме.

Аз му имах доверие, но той постоянно се съмняваше в мен. Започнахме да се караме за дребни неща, да не си говорим с дни, да се сърдим един на друг. Може би причината беше, че нямахме достатъчно време, което да прекараме заедно. Когато се връщаше в родния град, той се опитваше да балансира между работата вкъщи, родителите си и мен. Естествено за 2-3 дни няма как да се компенсират няколко седмици (а понякога и месеци). Беше много труден период. Може би това допълнително ни отдалечаваше един от друг и беше в основата на нашите караници.

Аз, разбира се, също допуска грешки понякога. Бях и по-малка, нашите се опитваха да поставят ограничения (в излизанията) и това много го нервираше. След това започнаха да приемат връзката ни и нещата се подобриха. Но както казах, той винаги ме е разбирал, подкрепял ме е, много ми прощаваше, даваше ми правилни съвети, беше моята опора, обичах го много, той мен също. Направи толкова много специални неща за мен, виждах нещо различно в него, което ме караше да го обичам още повече.

Разстоянието и постоянните караници последните месеци от нашата връзка бяха много тежки. Почти нямаше ден, в който да сме в добро настроение и да сме наистина щастливи заедно. Той започваше да се сърди от нищото, понякога и без причина. Аз си казвах, че това е нормално и след време, когато започнем да прекарваме повече време заедно, нещата ще се нормализират и подобрят. Затова и му прощавах и давах нови и нови шансове.

Аз по принцип съм по-емоционална и доста често се случва да си поплача, ако нещо ми тежи. Затова и почти винаги след като сме се скарали аз се затварях в стаята си и се отдавах на мъките. Не винаги успявах да се скрия от родителите ми и те често ме виждаха обляна в сълзи и че нещо ме тормози. Опитваха се да ми покажат, че това не е нормално и трябва да прекратим връзката си, за да не страдаме. Аз обаче твърде много се бях привързала към него и го обичах и затова и продължавах да му прощавам.

Миналата година (малко преди края на връзката ни) толкова много се караме и с някои свои постъпки той толкова много премина границата, че аз не издържах и скъсах с него. Просто някои неща ми идваха в повече.

Минаха 9 месеца откакто сме разделени. Отначало аз бях супер силна, държах се и не отстъпвах. Имаше многократни опити от него да се свърже с мен, звънеше ми и от други номера с надеждата, че ще се чуем, молеше негови приятели да се свържат с мен и да ми предадат неговите думи, защото го игнорирах, обиналяше покрай вкъщи само за да може да ме види. Няколко седмици по-късно реших подробно да му обясня причината за раздялата ни и че това ще е добре и за двамата, но той не се отказа и продължи всеки ден да ми пише и да ми звъни, да ми се моли да му простя, всеки път обещаваше промяна и че ако се съберем отново всички тези неща няма да ги има, ще ме обгрижва и ще ме кара отново да се чувствам специална и щастлива. Аз обаче съм инат и не отстъпих.

Преди един месец той реши да ми направи изненада като ми купи букет с любимите рози. Беше го оставил пред вратата на къщата ни. Това беше първото различно нещо, което направи освен позвънявания и съобщения. Взех букета. Миналата седмица също е идвал до нас и ме е чакал отвън поне 1 час. Отново е бил подготвил изненада за мен. Този път обаче не излязох. Не можах.

В момента се чувствам много объркана. Може би приключих връзката си, защото ми омръзна да страдам и го преживях доста бързо. Не ми липсваше, не исках да му простя. Сега обаче като се замисля колко дълго време той не се отказва от мен и връзката ни, колко време се бори и се опитва да си ме върне, започвам да се двоумя. Мисля си как ако му простя, всичко може да бъде наистина различно, тъй като и аз започнах да следвам в същия град където е и той. Така ще имаме повече време, което да прекараваме заедно и ще намалим дистанцията. Имахме толкова много мечти и планове за бъдещето. А той притежава толкова много от нещата, които бих искала да притежава човекът до мен - борбен, грижовен, мил, добър, романтичен, забавен и още много. Фактът, че не се отказва с месеци от мен и постоянно прави нови опити за сдобряване, ме кара да се замисля дали ще намеря друг човек, който да ме обича толкова и на който ще имам такова доверие.

Това, което ме спира обаче са родителите ми. Те не ме накараха да се разделя с него, взех това решение сама, а те ме подкрепиха. Наистина не го харесваха и искаха нещо по-добро за мен. Затова и не искам да ги разочаровам, ако отново сгреша с избора си и същата история се повтори. Не искам да се карам с тях.

В момента усещам липсата му и че любовта ми към него не е изчезнала. Наистина съм много объркана и не знам как да постъпя.

Ще ви бъда много благодарна, ако ми дадете някакви съвети как да постъпя или как бихте постъпили вие в такава ситуация. Имали ли сте подобни преживявания?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 1 месец hash: a4a7cdbf2a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Причината за раздялата не са родителите ти, а това че сте били разделени и връзката ви е буксувала и това ви е изнервяло. Сега, когато можете да сте заедно, връзката ви може да е пълноценна. Обаче, ако знаете какво искате. Вашите защо не го харесват? Ако няма някаква изразителна причина, не се отказвайте.

 

...

преди: 2 години, 1 месец hash: d093ab924c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Така и не разбрах какво точно имаш да му прощаваш. Не става ясно от написаното. Имало е караници, това го разбрахме, но какво точно направи той, за да се стигне до край на връзката? Няма как да дам мнение, без да знам за какво става дума. Иначе, извън това, личи си, че той е с по-силните чувства във връзката, поне четейки до този извод стигам. Съдя най-вече по това: "Фактът, че не се отказва с месеци от мен и постоянно прави нови опити за сдобряване, ме кара да се замисля дали ще намеря друг човек, който да ме обича толкова и на който ще имам такова доверие." Както и да е, ако считаш, че имате бъдеще заедно, не виждам защо да не пробвате отново. Само да не стане същата песен на нов глас - караници, сълзи... Нали идеята е да градите нещо заедно, а не да се тормозите взаимно. Родители тук не би следвало да имат думата, ако и те, и ти сте достатъчно разумни.

 

...

преди: 2 години, 1 месец hash: e49818c626

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Върни се към него, но се виждайте по-често. Какво ти пречи ти да отидеш при него през уикенда? Нали е някъде в България, а тя не е голяма. Не е нужно да угаждаш на родителите си, нито да им искаш разрешение с кого да ходиш. Ти си пълнолетна и животът си е твой. Ти ще живееш с избраника си, не те. Така че гледай себе си и да ти е добре, а не да угаждаш на някого. Разберете се с гаджето един уикенд той да идва, един ти да ходиш при него. Това е полезно за теб, защото ще ти даде информация за средата му и пр.

 

...

горе^

преди: 2 години, 1 месец hash: 553be4e5f2

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Не се е променил, опитва се да те спечели обратно и когато това стане, той ще запее старата песен на нов глас;)

 

...

преди: 2 години, 1 месец hash: 7ba61da662

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Аз в момента съм в ситуацията на момчето и силно се надявам моето момиче да се замисли както и ти си направила. Аз също и оставих цветя пред тях, тя ги е взела и стоят в стаята и, което според мен е знак че не е приключило всичко, ти прие ли цветята? Според мен ми дай още един шанс. Ако моята приятелка ми даде съм си казал че наистина ще се променя и ще дам всичко за нея, а мисля че той също би го направил.

 

...