Нередно ли е?
преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 320 пъти
Здравейте, аз съм 18 годишен, навършвам 19 тази година. Принципно съм по-особен човек, осъзнавам го напълно, за годините си в гимназията не съм имал гаджета, не съм ходил на дискотеки и тн, не бях от най-социализираните хора, поне през по-голямата част от времето. Както и да е, това го загърбвам, този период за мен е вече част от миналото. На една екскурзия по случай завършването, се запознах с едно момиче от работещите в тур. агенцията, тя беше с нас по време на целия престой, беше с нас да пием заедно, на нашите партита, помагаше ни с всичко, ако не беше тя, щеше да ни е доста по-трудно, обикаляхме по пазарите и т. н. За тези няколко дни аз силно се привързах към нея, гледах все да съм около нея, когато сме някъде заедно, това разбира се не остана незабелязано от другите, в което няма нищо лошо, разбира се. Успяхме да се поопознаем с нея поне малко от малко. Някак си времето, прекарано с нея, за мен беше много по-пълноценно и приятно, отколкото с другите от нашата група. Тя е една наистина красива, добра, мила, всеотдайна и много приятна жена, според мен с наистина благ характер. Обаче, тя е по-голяма от мен с 12 години, доколкото разбрахме от нея, не е семейна, и често пътува. Възрастовата разлика е проблемът. Аз наистина я харесвам, може и да съм влюбен даже. Винаги съм харесвал по-големи от мен момичета, като че ли в повечето случаи са по-улегнали и поне една идея по-зрели от моята възраст. Напълно осъзнавам, че чувствата ми към нея са нещо нередно, аз не мога да предложа нищо на една зряла жена, още не съм хванал изцяло в ръце дори своя собствен живот. Аз не съм от хората с голямо самочувствие, даже бих казал, че съм с ниско такова. Защо ми е това самочувствие, ако ще бъде без покритие? Оттогава тя наистина ми липсва, много искам да я видя. Бих дал какво ли не, само и само да я видя за десет минути поне. Ако зависеше само от мен, бих дал много, за да бъде тя добре, да е щастлива...
Не мисля, че е правилно, а и най-малкото не е морално и не е редно да ѝ кажа какво изпитвам към нея, било то и виртуално. Това момиче не може да ми излезе от ума. Търся си работа, завърших добра и доходна специалност. Живот и здраве ще започна работа. Бих искал да я направя щастлива, тя е човек, който го заслужава, мога да го кажа с ръка на сърце. Но наистина ми е кофти, защото знам, че мечтая за невъзможни неща. Тя ще иска до себе си човек, с когото ще може да създаде здраво семейство, човек, който да ѝ дава сигурност и стабилност. Аз не мога да преценя, че съм точно такъв човек на този етап, има още много житейски път пред мен. За мен тя е моят идеал за жена, аз никога няма да я забравя. Много бих искал да я видя, да си поговорим с нея, но тя живее и работи в друг град, далеч от моя. Много ще се радвам, ако някой ми е прочел писанията. Ако имате някакви съвети, казвайте.