Той излага здравето ми на риск !
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1943 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 21 години. Още в началото се извинявам, ако историята ми стане малко дълга, но просто искам да споделя всичко и ще се опитам да бъда по-кратка. Преди 3 години се запознах с едно момче в социалните мрежи. Той е от моя град и е на моите години. Започнахме да си пишем, да си говорим и така... Още в началото го харесах, защото той беше точно това, което търсех... Няколко месеца по-късно се видяхме за пръв път и започнахме да излизаме, и всичко беше нормално. Аз се влюбих в него. Никога не сме имали връзка, а бих казала, че за него просто това явно е било някакво привличане, но аз го осъзнах късно. Дойде моментът, в който се стигна до секс и преспах с него, а тогава все още бях девствена и той ми беше първият.. След това той спря да ме търси и се чудих какво става и защо не ми се обажда. И тогава осъзнах, че просто явно е искал да ме използва само за секс. Бях много наранена.... Два месеца по-късно той отново се появи и пак започнахме да си пишем, само че тогава бях по-горделива и отказвах да се срещам с него, заради тази случка. Осъзнах, че той не иска нищо друго, освен секс, но аз вече бях влюбена в него. Пишехме си, говорихме си, но му отказвах да се видим, защото започна да ме търси само за секс ... Няколко месеца по-късно бях разбрала, че той има приятелка и тогава направо се сринах... Дни наред плаках, не ядох, не спах... Той много бързо се раздели с нея и отново ме потърси, а аз отново продължавах да се държа достойно и да му отказвам секс, докато не ме оцени... Дойде моментът, в който отново се срещнахме с него, отидох у тях и пак правихме секс.. сякаш бях забравила за случилото се и просто му се поддадох. След този момент той отново спря да ме търси и след няколко месеца разбрах, че пак се е събрал с бившата си (момичето, за което споменах по-горе).. тогава също много плаках и страдах, но отмина... Реших да се стегна и да започна начисто. Той отново беше започнал да ме търси, но аз го отбягвах с месеци... Много ме болеше, разкъсвах се отвътре, но не го показвах... Месеци наред го отбягвах, не отговарях на съобщенията и позваняванията, започнах да се занимавам с няколко момчета едновременно само за да го забравя... Излизах с други момчета, беше ми хубаво, говорих си с тях и сякаш малко по малко бях започнала да се съвземам... но всеки път, когато се стигнеше до секс с някой друг - аз му отказвах (това беше преди 1 година) ! Тогава осъзнах, че аз обичам този човек, защото нещо в мен не ми позволяваше да се отдам на друг.. Не исках да спя с никой друг, защото виждах него във всеки, не успях да се отдам на друг, а се опитах... Реших да спра да излизам с други мъже и да не се занимавам с никой, просто имах нужда от почивка и спокойствие... След това той отново ме търсеше, а аз пак го избягвах, но в един момент отново започнах да комуникирам с него... Той започна да се държи много студено... Сякаш не ми пишеше, за да види как съм, а просто се появяваше, за да провери дали не съм го забравила - точно така го чувствах.... Никога не съм го отбягвала, защото така исках, отбягвах го от гордост, за да не ме мисли за лесна... Просто исках да ме оцени и да бъда важна за него, колкото е той за мен.... Все тайно се надявах, че нещата ще се променят и той ще осъзнае, че не е трябвало да постъпва така с мен и ще оправи нещата, но до момента това така и не се случи .... Преди 2 седмици разбрах, че той отново има нова приятелка, но се оказа, че тя живее в друг град, който е на 60 км. от нас... Не знам как се е намерил с нея, но знам, че в момента са заедно. Тя е по-малка от нас може би с 2 или 3 години. Мигът, в който разбрах, че той отново е с друга просто сърцето ми сякаш спря да бие... Удари ме депресия, както никога до сега. Разбрах по ужасен начин. Една вечер бях сама вкъщи и тъкмо щях да вечерям, но преди това случайно реших да погледна телефона си и да вляза в неговия профил, и тогава разбрах, че той и въпросното момиче са се обвързали... Тогава просто изпаднах в най-големия ужас и както казах, че тогава тъкмо щях да вечерям и бях много гладна - изведнъж загубих апетит ! Не можах да повярвам какво се беше случило и как така има друга, като до преди 2 дни ме търсеше... Разплаках се, плаках цели дни и нощи, нямах апетит да се храня от стрес, треперех .... Смисълът за заглавието на историята ми е следният... От малка имам проблеми със стреса и винаги, когато съм под стрес това ми се отразява не само психически, но и физически. От стреса получавам стомашни неразположения - диария, повръщане, гадене ... и сега от 2 седмици съм така, откакто разбрах, че той вече има друга. Откакто разбрах, че той е с нея нямам апетит да се храня - едва успявам да хапна няколко залъка, стомахът ми къркори от глад, но аз нямам апетит да се храня, не мога да спя спокойно - спя най-много по 4-5 часа сън, което не е пълноценно... Много страдам, дори в съня си плача, събуждам се от кошмари и ми се гади, постоянно го сънувам с нея... Живея под стрес, главата ме боли, по цял ден съм само на кафета и цигари ... Едва ли в момента с въпросното момиче са заедно или може би не се виждат често, защото както казах тя живее в град, който е на 60 км. от нас ,но ако се премести да живее при него или ако той отиде при нея ? Ако заживеят заедно, ако си устроят живота.... просто какво ли не ми минава през главата. Вие бихте ли се преместили в друг град ,ако бяхте на негово/нейно място ? Дори видях в профила на майка му, че си е добавила момичето в приятели, т.е. вече се е запознала с него... Аз и той се познаваме от 3 години вече, ходила съм у тях, но не ме е запознавал с родителите си и не съм ги виждала, а как така нея за няколко дни вече я запозна с тях ? Съсипана съм, вече не ми останаха сълзи да плача, по цял ден стоя и гледам в една точка, мразя целият цвят, с мен не може да се говори вече, а стресът продължава да ме довършва - на ден сигурно по 5-6 пъти или повръщам, или съм с диария.. Ами ако се обезводня, ако нещо ми се случи, в болница ли да вляза ? Разбира се, че той е виновен за състоянието ми, защото ако той сега беше с мен, а не с нея - сега щях да съм добре. Никога до сега не съм била в такъв шок, никой друг не ми е причинявал такова нещо, никой друг не ме е карал да плача... Харесвала съм си много момчета преди него, който също рано или късно са ме зарязвали и са си намирали друга приятелка, но не ми е пукало, а сега не знам какво ми става... Може би е защото съм влюбена в него и защото той отне девствеността ми и така и ми е трудно да се отдам на друг в момента. Пазих девствеността си 19 години - тя беше много ценно нещо за мен и винаги съм вярвала, че ще я дам на човек, който обичам, а не на някой случаен. Дадох му най-ценното си, дадох му времето си, 3 години живях с мисълта да бъдем заедно, а сега плащам със здравето си - това ли заслужих ? А колкото до новата му приятелка - чудя се какво намира в нея. Аз съм много по-красива от нея, имам зелени очи, дълги кестяняви коси, хубаво тяло, чисто лице, също така добър стил ,а тя е пълна противоположност на мен. Тя е с една руса къса изгоряла коса, няма хубаво тяло - не е дебела, но е пълна, за разлика от мен.. с две думи - грозна е и в лицето ,и в тялото, и косата и е ужасна. Всеки би казал, че аз съм много по-красива от нея, със сигурност ако и вие можехте да видите щяхте да кажете, че аз съм по-красива... Това, че съм по-красива от нея не ме успокоява, защото все пак той е с нея, а не с мен и не мога да си го върна. Много ме боли от това, затворих се в стаята си нямам желание да говоря с никой, приятелките ми ме търсят да излизаме, а аз си намирам оправдания, защото нищо ми се прави..вече дори и родителите ми забелязват, че нещо ми има. Просто всичко лошо, което можете да си представите в момента е в мен. Никога до сега не съм била в такова състояние, дори когато съм била болна и никога не съм си представяла, че ще се чувствам така заради някой. Знам, че поне веднъж всеки е страдал от несподелена или неизживяна любов, но моето не е просто страдание, а риск за здравето... Организмът ми отслабва с всеки изминал ден, не мога да върна апетита си, дори и любимата ми храна вече ми е противна, не мога да заспя спокойно, знаейки, че той е с друга, имам позиви за повръщане и диария от целия този стрес, очите ми са подути от безсъние, а сълзи вече не ми останаха да плача и не знам какво още ще преживея. Кълна се, че всичко, което казвам е вярно... Чувствам се като някакво болно и пребито куче - толкова ми е зле. Не знам какво видях в него, но просто се влюбих в него, както никога до сега и започнах да живея с мисълта да бъда с него, а сега плащам със здравето си, за дето е с друга. Не ми казвайте, че може би има друга причина за състоянието ми, защото не е така и няма как да е възможно - всичко това се случва от депресията, в която той ме вкара, защото преди да разбера, че има нова приятелка нищо ми нямаше. Сигурно всички ще ми кажете, че трябва да продължа напред и аз също знам, че е така, знам, че той не ме заслужава... Още преди се опитах да го забравя, но не се получи, въпреки че направих каквото трябваше...просто не искам друг да ме докосва, не искам да си лягам с друг, не мога да си го позволя, просто всички други са ми противни. Не знам какво се случва с мен .... На никой не съм казала това, което в момента споделям тук, не искам да го споделям дори с приятелките ми, защото няма да ме разберат и не искам да ме съжаляват. Никога до сега не съм била толкова зле и не знам дали изобщо има някой, който се е чувствал по този начин... Намразих всичко, дори нямам желание да се грижа за себе си... Как да продължа напред, след като съм в това състояние животът ми не може да бъде нормален ... Не знам какво още да кажа... Всеки път като си кажа, че трябва да откажа от него - тогава сякаш започвам да го искам още по-силно...душата ми плаче, задушавам се от мисълта, че е с друга и не мога да го приема, не мога да приема, че друга открадна мечтите ми.. А най-много ме боли от загубеното време, защото загубих 3 години от живота си, мислейки само за него и надявайки се да бъдем заедно някой ден... Приемала съм факта, че може би няма да бъдем заедно и за мен това не е било кой знае какъв проблем, но когато го видя с друга направо полудявам и не мога да го приема, това ме убива бавно и мъчително... Аз се поболях и физически, и психически заради него и имам чувството, че единствения начин да се оправя е той да се върне при мен - той е виновен за състоянието ми, затова мисля, че само той може да ме изправи на крака и все още тайно се надявам да се върне при мен. Как да се преборя с това? Как ще мога да се доверя на друг? Питам се с какво заслужих това - никога не съм го обидила с нищо, стояла съм на телефона по цели нощи, за да си говорим, когато е бил тъжен съм го изслушвала и съм се опитвала да го успокоя... С какво заслужавам да страдам така сега ? Онази с какво е повече от мен? Надявам се това да е някакво недоразумение и да няма начин той да бъде с нея, защото ако е с нея на връзка от разстояние - тази връзка ще бъде обречена, както казах тя живее на 60 км. от нас, не знам за нея, но той има кола и може да ходи при нея да се виждат, но какво от това - всеки ден ли ще се разкарва и ще бие толкова път заради нея...а аз съм му на 2 крачки... Това не е ли безумно според вас ? Никой не може да го обича като мен и това вече е доказано... Чувствам се обидена, безразлична, забравена, сама на този свят.. За мен няма по-тъжен момент от този ... Идва ми да крещя, да викам, да чупя ... Не знам това докога ще продължава и какво още ще ми се случи, защото не мога да овладея това, което е в мен. Нямам сили да се правя на щастлива, нямам желание за живот, не мога да живея пълноценно по този начин, а той дори си няма на представа как се чувствам ... Гледам снимки на разни мъже и се чудя на кой от тях да изпратя покана, представям си, че уж може да ми се получи с някой от тях, но вътрешно се отвращавам и не мога да си се представя с никой друг. Имам чувството, че вече ще получа някаква паник атака от нерви и стрес, все едно за мен това е краят ... Не ме съветвайте да ходя на психолог или лекар да се лекувам, защото нямам възможност да плащам за консултации, тъй като в момента не работя. Тук съм, защото просто исках да излея мъката се пред някой и се надявам да получа поне малко разбиране... Дори един човек да ме разбере ще ми е достатъчно.. Благодаря !

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 9 месеца hash: f0d54cc702

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Миличка, разбирам те напълно! Направо, докато четох се стреснах колко прилича на моята история с един подобен мизерник.. Години наред се чувствах смазана и бях в депресия, направо мога да кажа, че го преболедувах, толкова беше зле положението. Как се оправих ли?! - Осъзнах, че е пълен боклук и аз съм много по-ценен човек от него. Що се отнася до това мекотело, което ти е отнело девствеността и е изфирясало - пише ти, за да проверява дали още имаш чувства и за да държи интереса ти към него жив, без да има сериозни намерения. Той те пази за резерва. Вижда, че си по-красива от скумриите, с които се хваща и иска да си му под ръка, ако остане на сухо. Чудиш се защо тръгва с грозотии, при положение, че може да е с теб? Защото е комплексар и знае , че за такава жена ще трябва да се старае и да покрива изисквания, а за някакви пачи, които са задръстени като него, те са доволни на всичко. Да, и на мен ми беше трудно да повярвам, че може да има толкова отвратителни и безсърдечни хора, но колкото по-бързо приемеш истината, толкова по-скоро ще се оправиш и ще продължиш напред с момче, което заслужава любовта ти. Съветът ми е: не прави като мен. Загубих най-хубавите години от живота си и пропилях шансовете си с прекрасни момчета, някои от които бяха влюбени в мен. Един от тях почти ми предложи. Всичко това го пуснах да си отиде с лека ръка, защото бях заслепена от любов по един пълен нещастник. Не прави същата грешка, осъзнай се, знам че е трудно, но ще се справиш, сигурна съм. А онзи просто го блокирай и не му отговаряй никога повече, защото иначе тази мъка няма да спре, докато не те изцеди. Тъкмо, когато надигнеш глава и започнеш да се отърсваш, той ще те подсеща за себе си, без да оправдава очакванията ти. Няма смисъл да страдаш, той знае , че го обичаш, но няма да се промени, защото е садистична гадина и това му служи единствено за четкане на егото. Блокирай го от всякъде, където може да се свърже с теб, а ако го видиш на живо се прави, че не го виждаш. Това е единственият правилен начин да се отнасяш с такава отрепка. Надявам се да съм ти помогнала. ж 27

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: bb1f3bfd04

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Вземи се осъзнай малко и се стегни. Чувстваш се съсипана ,защото за теб това е най - истинската ти връзка до момента. Намери си хоби или някаква работа ,така че да си заета през повечето време и да не го мислиш. С времето болката ще отмине и ти ще започнеш отначало. Със сигурност този човек не те обича и няма никакви чувства към теб. Просто си му лесно достъпна и затова те търси. Запази достойнството си и горе главата ! P&D

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: d86b0977c7

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Момиче, пише ти друго момиче на 31 той не те заслужава. Не гледай повече фейсбук, там всичко е фалшиво... аз изтрих моя отдавна. Чай от маточина вечер, валериян на капки във вода разтворен. Напиши му всичко което чувстваш към него и колко си зле, за да ти олекне и после го изгори. Ако имаш смелост му го прати, но не заради него, а за да освободиш емоционално себе си.. А как би се почувствала, ако разбереш че първият ти мъж, , голямата ти любов " е гей. При мен се случи така... Има много по тежки съдби, ами ако беше забременяла и те остави... Огледай се хубаво, може би сега някой страда за теб, толкова силно, колкото ти за този задник. Никога не знаеш какво носи човек в душата си.

 

...

горе^

преди: 1 година, 9 месеца hash: 2b29b8ec94

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Вземи се осъзнай. Чука друга. Блокира всичко около него. Телефони, социални и т. Н. Няма да е с теб. Приеми го. Огледа се. Сигурен съм, че някой друг иска да е с теб. Той не е твоят човек.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: c80dc1a7dc

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Здравей, изживява съм подобно нещо и разбирам. Когато бях на 18-19 се срещах с мъж 10 г. по-голям. Преживяла съм описаното от теб, той да не иска друго освен секс. А в нашия случай беше дори по-лошо, защото имам гин. заболяване. От това ме боли при секс, особено ако е по-груб секс и той бързо охладня към мен. И аз по същия начин редувах да се срещаме с това да не се, защото се чувствах обидена от отношението му. Накрая се отдръпнах окончателно от него, с надеждата да ме потърси, но естествено не се случи и той даже е женен за друга жена. Когато разбрах и аз бях на ръба на отчаянието. Подтисната, плачех, не спях и т.н. Пиех ксанакс вечер преди сън. Идеята ми да ти го пиша е, че когато човек страда му изглежда, че цял живот ще е така, но с времето минава. Сега около 1 г. и половина по-късно: Вече не мисля толкова за това разочарование, допада ми друг човек даже. Обърнах мислите си към себе си, към развитие в работата и т.н. Със сигурност ще се почувстваш по-добре и ще отшуми. Просто трябва да мине време.

 

...