|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не знам какво да правя с живота си и как да продължа
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 3797 пъти
Ще се опитам да съм кратка...
Тази година съм студентка 1-ви курс. По принцип големите промени много ми влияят и трудно се климатизирам, но да кажем, че вече свиквам. Най-големият ми проблем е... естествено, че приятелят ми. Ако не е любовта, то какво? ! Сега, когато заминах ни дели голямо разстояние. От почти година сме заедно и сме свикнали да прекарваме цялото си време заедно, а сега се виждаме 1-2 дни в седмицата. Да кажем, че и с това свиквам. Имаме си проблеми, караме се и смея да твърдя, че той изобщо не е човек за мен, но наистина го обичам и искам да съм с него. Обсъдихме варианта да живеем заедно там. За сега планът е след месец(тъй като преди това няма възможност, поради други причини) той да дойде при мен за 2-3 седмици, примерно, за да си потърси работа. Ако се получи, ще си намерим друга квартира и ще живеем заедно.
Звучи добре, но не съвсем... не и като се замислиш. Исках го, дори се наложи да го убедя, че може да стане, защото той, като че ли, не искаше да рискува и да си остави работата в родния ни град, колкото и малко пари да взима там. Все повтаряше "няма как да си намеря работа, ако не стане какво ще правя.. " Сега ще си вземе отпуска и ще дойде да пробва.
Тъй като много добре го познавам, се чудя дали е правилно. И ще обясня защо. Той е ревнив и не знам до къде ще стигнат нещата. Аз и сега не смея да излизам, за да не се скараме. Студентския си живот го прекарвам в квартирата. Не че ми е казал дане излизам, но знам, че ще се цупи(тук май причината е в мен, а не в него).. като се замисля не знам и аз защо го правя. Просто си съобразявам всичко с него. А какво ще стане ако живеем заедно?
Мога да развия много теории, но просто искам да чуя вашето мнение. Как мислите-дали ще е по-добре да живея с него и да пробваме какво ще стане, или да караме така. От първото изходите могат да са два-нещата да се получат и да се разбираме добре, или да се караме повече и да се разделим.
Не виждам обаче какво ще стане ако аз съм тук, а той там. Едно, че не знам как ще изкараме тези 4 години разделени и друго, че сме от малък град и надали ще се върна тук след като завърша... просто не знам какво ни е бъдещето
Искам да чуя мненията ви, моля :)
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 73cfc28e78 |
|
1. Бой му шута, сега ти е времето да си поживееш, колеги едно друго. А и си търси половинка на твоето ниво и от твоята среда, иначе не си е работа
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: db9de8a689 |
|
2. Според мен, почти си му била дузпата вече.
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: c82dec3843 |
|
3. Мила, според мен си си отговорила на въпроса още щом си написала тази тема. Не си сигурна в чувствата си, в желанията си, колебаеш се - значи няма смисъл.
Като студентка втора година, искам да ти кажа, че аз също уча в град, който е доста далеч от моя роден (но съм задочно) и на мен ми беше много трудно да се климатизирам. Даже мога да кажа, че все още съм в процес на климатизиране. Но разбрах едно - студентският живот е чудесен (дори с недостатъците си).
Ти си редовно, всеки ден си там, всеки ден прекарваш в новата си среда, с нови хора, млади и забавни като теб. Вашите не са наблизо да те ограничават, приятелят ти не е до теб да ти се цупи... Живей!!!
Моят приятел също е ревнив и се цупи за глупости като твоя. Знам за какво иде реч, затова като си отида в Свищов, си почивам. От него, от нашите, от всички. И не бих искала до мен да има човек, който само ще ми разваля настроението, наместо да ми го създава.
Възползвай се от това, което ти предлага животът в момента, не го пропилявай. Не се знае, може пък и да откриеш нова любов в лицето на някой колега.
Забавлявай се, излизай, общувай с колегите... Това са незабравими спомени, неща, които след като завършиш, няма кога да изживееш. А не си струва заради ревнивият ти приятел да пропилееш всичко това.
Приеми, че всяко нещо си има начало и край. Приключи с тази връзка, оттърси се от миналото и погледни с други очи на новото начало, което е пред теб и само от теб си зависи как ще го изживееш.
Успех! :)
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 28a2e0a41a |
|
4. Не живей с него. Използвай този повод малко по малко да се дистанцираш, накрая и да скъсаш с него. С такъв подтисник и страхливец нямаш работа.
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 421a338b6b |
|
5. Ти сама каза, че той изобщо не е за теб. Ревността е голямо нещо! Ако заживеете заедно, всеки ден ще си измисля за какво да се цупи, ще съчинява разни неща, ако закъснееш и т. н.. В този ред на мисли, идеята за съжителство на този етап хич не е добра. Излизай често, няма по-хубаво нещо от студентския живот, контактувай с с много и различни хора, и някъде там, когато най не очакваш, ще намериш човека за теб, с който ще можеш да си щастлива, да не те ревнува постоянно, и да бъдеш себе си, а най-вече да се чувстваш свободна и обичана!
|
...
преди: 13 години, 3 месеца hash: 09b2872e35 |
|
6. Мила авторке, НЕДЕЙ! Аз преди 2 години направих грешката да заживея с приятеля си като бях първи курс - е беше чист пенсионерски живот. Не е казано, че като си студентка живота винаги ще е купон до зори и безкрайно скитане, но пък когато имаш настроение и приятна компания- защо да не се позабавляваш? И какво - после се прибираш вкъщи и ти се цупят, и ти се мръщят, и те питат къде е вечерята... Да, стига се до момента с битовизмите. Истината за мен беше такава - с моя приятел бяхме 3 години знаедно, но откакто заживяхме заедно всичко се промени - и той, и аз. Връзката ни бавно започна да се разпада, а преди това смея да твърдя, че се разбирахме. И той е доста ревнив, но някак се опитвахме да намерим баланса. И го открихме -когато бях втори курс той замина да учи в друг град и аз тогава разбрах какво всъщност е да си студент.
Мисля, че щом го познаваш и имаш колебания (защото ако нямаше, нямаше и да я има тази тема тук) - изчакай, дайте си време. Ако имате силна връзка тя ще устои на малко раздяла, че даже може да и да ви е полезна. Но помисли добре - да живееш с някого дори съквартирант е доста голяма предизвикателсто, да не говорим за мъж!
Успех ти желая във всичко и не забравяй, че преди всичко си малка още, за да се съобразяваш с някой, който дори не е от семейството ти...
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 5305043091 |
|
7. Мисля, че първо трябва да си изясниш какво искаш, а после ще вземаш решение как да го постигнеш. Сега си много неориентирана.
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 2fb3c9420f |
|
8. Миличка, аз също бях в подобна ситуация като теб, но с разликата, че аз все още не съм студент! Живях с гаджето си 3 месеца като само аз работех! Май ме скъсаха на матурата и цяло лято си съдрах дупето от учене за да я взема! Когато септември разбрах, че съм я взела с 5. 56 (ГЕОГРАФИЯ) той каза само едно: Ми браво! Аз правих всичко за него! Отказах се да уча в друг град заради него, забравих приятелите си заради него, промених живота си заради него и за какво за да разбера накрая, че той не ме цени! НЕ си заслужава! Да не говорим, че мъжете НЕ ЧАКАТ!! Винаги идва друга, по-удачна и по-удобна! Бий му шута и не се занимавай! Ще ти бъде трудно, но си помисли заслужава ли си твоето нещастие и твоята мъка? Все пак нали се сещаш, че щом той не оценява какво има ще дойде човек в живота ти, който ще те оцени!!!
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 56053aefb6 |
|
9. Иаз се присъеденявам към единното мнение на всички писали досега
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 35d7888753 |
|
10. Зарежи го и си изживей студентския живот. Не ти трябва този начин на съжителство - ревност и стойки. Да не си му жена, да не си на 40? Сега ти е времето да си на върха на купона.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|