 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Егоист
преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 1282 пъти
Запознах се с Ж в началото на първи курс. И двамата прясно записали художници. Бяха хубави времена. Малко хора имаха интернет. Финансовата криза от 2008-ма тепърва предстоеше. Още се възстановявахме от предните.
По това време майка ми беше прекъснала всяка връзка с мен поради изборът ми за висше. Баща ми тайно идваше да ме види. Беше му мечта да рисува, но животът го бе притиснал от рано. Лека му пръст.
С Ж обичахме да пием малиново вино и да правим любов на покрива на блока, където живееше. Разбрах, че съм влюбен и реших да постъпя както вярвах всеки един мъж трябва - намерих си работа, с която да спестя пари и да се оженим.
По това време компютърната графика не беше много популярна. Учителите ми дори гледаха на компютрите като някаква временна мода, която не заслужава внимание и ще отмине всеки момент. Аз обаче виждах нещата другояче. С малко търпение се научих да работя с компютър и поръчките заваляха. Намерих си работа в една рекламна агенция и след година бях горд собственик на гарсониера. С Ж заживяхме там. Венчахме се веднага след завършване на четвърти курс. Една година по-късно се роди Я. Живеехме много добре. Събирахме се с приятели, пътувахме, готвехме и пиехме малиново вино. Купихме си апартамент с три спални, а старата гарсониера дадохме под наем на студенти.
Нещата продължиха така с години. Я. тръгна на училище, къщата ни се превърна в дом. И ние улегнахме. Надебеляхме и залиняхме. Връзката ми с Ж. стана даденост. Карахме за дреболии.
Една нощ след голяма свада за нещо незначително останах буден. Записах в една тетрадка какво ми липсва. Какво мисля, че трябва да променя за да въведа живота си в добра насока. На сутринта направих кафе и споделих с Ж. Тя се съгласи с повечето неща и добави нови. Също така реши да направи промени в себе си.
Започнах да планирам пътувания, да организирам срещи с приятели. Приятни вечери. Започнах да спортувам всеки ден. Намерих си хоби - готвене. Усетих как искрата в мен отново се превърна в пламък. Вълнувах се от неща, извеждах Ж. на бар, на танци. Някак си все се намираше нещо интересно да правим. След година-две успях не само да сваля всички натрупани килограми, но бях в най-добрата форма на живота си. Чувствах се по-добре от двадесет годишен.
Вечерта, в която празнувахме десетият рожден ден на Я. с Ж. излязохме на разходка под претекст, че имаме нужда от въздух, но всъщност се опитвах да си отдъхна от майка ми, която ни беше на гости вече три дена и беше успяла да изнерви всички. Седнахме на една пейка и се заприказвахме. Никога няма да забравя тая нощ. Ей така от нищото Ж. ми каза "Имам нужда от почивка". Засмях се. Беше ужасно дълъг ден и аз лично бях готов да заспя на пейката. "Почивка" беше слаба дума. Тогава тя ми обясни - "На 33 съм. Заедно сме от 19 годишни. Имам нужда от почивка. Не искам да се разделяме, само малко почивка за няколко месеца, след това всичко ще си дойде на мястото. " Това ме хвана много неподготвен. Всичко изглеждаше прекрасно. Нямах никаква представа, че тя се чувства зле. Обсъдихме го, поредните наематели тъкмо се бяха изнесли без предупреждение от старата ми гарсониера. Просто един ден ми се обадиха, че си тръгват и после не отговаряха на обажданията ми. При "изнасянето" бяха успяли да изнесат не само мебелите, но и вградените електроуреди и дори (нямам си идея защо) кранчетата на мивките. При нормални обстоятелства бих потърсил адвокат, тъй като не бяха плащали наем от три месеца. В тази ситуация, обаче си беше добра възможност. Аз отивам в гарсониерата и я стягам за нови наематели, през това време Ж. си почива малко и всичко ще се оправи! Нали? ! Така и на Я. няма нужда да се казва какво се случва. Гарсониерата е на минута пеш от дома. Той може и сам да идва насам-натам. Всичко е супер!
Още на другия ден стегнах две торби с най-необходимото и отидох в гарсониерата. Между работа и ремонт не ми оставаше много време да мисля. Първите дни Ж. ми се обаждаше почти всяка вечер, но след това започна по-малко и по-малко. Я. оставаше да спи при мен често, защото обичаше да си четем страшни истории. Бях притеснен.
Една сутрин Ж. ми се обади и предложи да излезем на обяд на ресторант. Отидох с камък на сърцето, но всичко беше наред. Каза ми, че се чувства много по-добре. Започнала отново да рисува, мислела че скоро ще мога да се прибера у дома. Излизахме така поне два пъти в седмицата. Разказваше ми какво се е случило с нея и имах усещането че нещата наистина се подобряват.
Една сутрин Я. дойде при мен сутринта преди училище. Между другото спомена, че мама била с П. и закусвали, ама на него му се идвало при мен. Не знаех кой е П. Питах го. Той каза "Приятел на мама. Той идва често и спи у дома. " Стана ми ясно каква е историята. Писах на Ж. да се видим за обяд. Тя дойде. Преди да успея да кажа каквото и да било - тя ми разказа, че има друг и иска да се разведем. Казвал се П. и Я. вече го познава. Не била сериозна връзка, но не искала да е женена вече. Искала да поживее. Даже ме посъветва и аз да си поживея.
Разводът мина леко. Най-вече, защото нямахме никакви спорове. Разделихме апартамента на половина, но я оставих да живее там. За мен остана гарсониерата. Тя си беше моя преди да се оженим. За Я. уговорката беше, че той ще е ту при мен, ту при нея. По негово усмотрение.
Няма да лъжа - понесох го доста тежко. Напуснах работа, една година живях на спестявания. В един момент, обаче видях че парите ми намаляват и се взех в ръце. Винаги съм искал да преподавам, но с преподаване трудно се изхранва семейство. Но сега съм сам. Намерих си преподавателска работа и се преродих. Въпреки че печелих една четвърт от парите на предната си работа - парите ми стигаха напълно. Не само за мен, но и за Я. Нямаше никакъв недостиг. До ден днешен не мога да разбера къде са отивали тия пари.
Социалният ми живот стана в пъти по-добър. През цялото време си говоря с млади хора. Обменяме идеи. Идват ми на гости, пием кафе. Чувствам се жив. Я. вече е на шестнайсете. Има интереси към изкуството и се присъединява към нас. Но пък вече е голям и през повечето време се шляе с неговите си приятели и сваля девойки.
С Ж. имам търкания. Около година след като се разведохме тя реши, че иска да се съберем отново. Аз обаче вече не исках. Тя твърди, че съм егоистичен и отмъстителен. Даже се е сдушила с майка ми и двете ми пилят на главата. "За детето! " повтаря майка ми. То.. детето е мъж. И си е много добре. А аз не мисля, че тая омраза.
Най-вероятно съм егоист, да. Но сега животът ми е прекрасен. Прекарах 13 години с Ж. Работех това, което дава най-много пари за да ѝ дам възможно най-добър живот. Организирах живот такъв, какъвто тя казва че иска. Пътувахме където на нея ѝ се ходи. Дори не осъзнаваше милионите малки, които правех всеки ден. Винаги гледах тя и Я. да имат всичко а себе си пренебрегвах. Мисля че заслужавам малко егоизъм.
Имам прекрасен син, обожавам да прекарвам време с него. Имам много умни студенти и обичам да си говоря с тях. Нямам си "половинка", но за сметка на това имам няколко приятелки, с които обожавам да правя секс. И няма никакви драми. Няма ревности, изисквания. Събираме се, говорим си, правим секс и се смеем. История от снощи - една приятелка ми дойде на гости и доведе нейна си приятелка. Сготвих вечерта, посмяхме се, говорихме си и накрая решихме че ще правим секс. Едната дама, обаче каза че има нужда от душ преди това. Аз и моята приятелка се гушнахме голи под завивките и я зачакахме. Неусетно обаче сме заспали. Сутринта се събудих с две прекрасни, голи дами в леглото. До секс не се стигна, но пък пихме кафе и се посмяхме отново. Може би друг път. Колко четиридесет годишни могат да се похвалят дори с това?
Тази история я пиша я след кафето с хубавите дами. Седем сутринта е и не мога да заспя отново. Не знам дали изобщо има причина да я споделям. Просто почувствах желание да споделя. Може би просто искам да се похваля за снощи, не знам.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: e471a29af6 |
|
1. Как малко хора имали интернет 2008-ма, аз имам от 2004 още.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 4de2f36f62 |
|
2. И как сте се запознали през 2008, кога бяхте гаджета, кога жена ти забременя, кога роди, кога детето стана на 16? И през 2008 година, нямаше дом в София без интернет! То и съчиненията не са лесна работа, да знаеш!
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 076f36dbcb |
|
3. Аз съм авторът на темата.
Около 2005та се развива действието. Прав си - имаше интернет, но не като сега. Нямаше умни телефони, мобилен интернет, фейсбук, инстаграм и подобни работи.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 9ededd79b3 |
|
4. Невероятна история.
Дай боже всекиму.
Авторе- супер си.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 0e84ec5e46 |
|
6. Първо - майка ти и бившата ти искат и се опитват да ти вменят чувство на вина! Не ти не си егоист! Това е човешката скапана психика - да прехвърля своите грешки на другите! Да се погледне себе си тази жена! Докато е била омъжена ти е изневерявала и смята ТЯ е поискала развода и свободата си! Смята тя е избрала да си " поживее " както и те е посъветвала да направиш и ти! А тези оправдания да се използва детето... Най ги мразя за каквото и да било! Че не му е мислила на времето какво причинява на това дете че сега ли? ! Когато вече е на път да навърши пълнолетие и да си изгражда собствен живот? ! Смешна е!
Добре те разбирам! Защото може би в момента у аз минавам по същия път... Раздаваш се за някого отваряш си сърцето и даваш всичко по силите си и когато не го оцени и пренебрегне всичко не го забележи... И постъпи несправедливо... Сякаш ти се къса нещо към този човек завинаги и ставаш безразличен... Така че с какви очи иска да се съберете отново? !
Това със такъв сексуален живот не е по моите принципи но щом ти харесва...! С га си сам и имаш право да използваш свободата си както пожелаеш!
Поживей си ( както ти е казала бившата )!
Както ти харесва!
Жена на 25 г.
|
...
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 7ad04e4929 |
|
7. Носталгия ти е мотива да пишеш май. По миналото. Равносметката към днешна дата е по- скоро да се убедиш, че си добре, по- добре...
Много ми хареса разказа ти, почувствах го. Все едно наблюдавах някъде от страни цялото действие през всичките години до тази сутрин с кафето :)
Авторе, креативните души не живеем никога в СЕГА само, ние сме в миналото, в бъдещето, току надничаме в СЕГА колкото да не се изгубим...
Не ми отговаряй ако не искаш, но вярвам, че ще е добре да отговориш на себе си.
Прости ли на Ж?
Прости ли на себе си? В мир ли си със себе си? Щастлив ли си от живота си? Липсва ли ти в него онази Ж, от миналото, преди П?
Щастлив ли си в собствената си компания?
П. п Вълк и Сълзите на сърната твои ли са?
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: ebd0dd2067 |
|
8. Авторе,
не си никакъв егоист - личното щастие е твое право. Ж е вече спомен в сладко-кисел сос за тебе и не и дължиш нищо. Личи, че си щастлив човек, що ти е да го разваляш?
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: c5af35f61e |
|
9. Истински щастливите хора-не биха седнали да пишат и разказват, просто щяха да си живеят и да се наслаждават на живота си. Според мен, ти си тъжен и се опитваш сам себе си да убедиш, че си щастлив. Това го пиша-при условие, че историята е истинска и не е някаква измислица.
А ти какъв точно художник си? Какво обичаш да рисуваш? Продаваш ли картини или само преподаваш рисуване? И още нещо-за да преподаваш нали трябва да си завършил Педагогика? А ти пишеш как година след развода и след 13 годишния си брак, изведнъж решаваш да преподаваш... Просто ме съмняват някои неща в историята, ако искаш можеш да уточниш, като отговориш на въпросите ми.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 2092a77cce |
|
10. Номер 1, говори за себе си! Но не сме тук, за да нищим кога Интернетът МАСОВО навлезе у нас, да се разбира повечето хора го имаха!
Авторе, ти си поредното доказателство, че жените не оценяват това, което имат, но пък винаги са готови да го зарежат, за да могат после да направят кръгом и да настояват да ги прибереш обратно. И вероятно ти също в момента си в групата на ония, дето не стават за нищо макар да си направил всичко, което може да се иска от един съпруг.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: b5f22cb9fd |
|
11. За личното ви творчество и опитите за такова има раздел Измислени истории.
|
...
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 076f36dbcb |
|
12. Пак от автор.
Първо искам да благодаря от сърце на всички за хубавите думи! Колкото и да се правя на мъж - като дамите си тръгнаха се натъжих. Предния ден имах сериозна караница с майка ми. Наговори ми какви ли не неща. Как съм оставил Ж. сама да се оправя, как съм постъпвал егоистично, че Ж. искал да се съберем с години, а аз като отказвам съм лишил Я. от баща, защото въпреки че се виждаме всеки ден, не било същото като да живеем заедно с майка му.
Хем знам че са глупости, хем се замислих. Може би наистина съм егоист. Най-ужасно ми стана като се замислих, че може би наистина съм отнел нещо на Я.
Хвана ме носталгия, наистина. Но носталгия за това, което би могло да бъде, а не за миналото. Не знам дали съм точно "щастлив", но през повечето време съм в мир със себе си. Само след някоя караница с Ж. или майка ми ми става нервно и сякаш не мога да си намеря място в собствената си кожа. След това минава.
Има доста въпроси, ще се опитам да отговоря на всички. Най-вероятно не в ред на задаването.
- За годината:
Ще ми се да кажа, че вие не сте прочели добре, но просто аз не съм го казал хубаво. Завършихме университет през 2005та. Я. се роди 2006-та. "Финансовата криза от 2008-ма тепърва предстоеше". - споменах я, защото, както написах, се занимавах с компютърен дизайн. До 2008-ма имаше голям бум на строителство и нямаше много дизайнери. Ако можеш да направиш визуализация на сграда, менюта за ресторанти или друг тип дизайни се печелеха страшни пари. Знам че жилищата бяха много по-евтини тогава, но въпросната гарсониера, в която живея и сега я купих в трети курс само с пари от поръчки за малко повече от година. След кризата от 2008ма нещата се промениха. Имаше работа, но вече доста по-разумно. Апартаметнта, в който Ж. живее доста по-трудно го купихме, че и заем трябваше да теглим.
- За интернет:
Не знам защо е толкова важно това, кои кога е имал интернет. По-скоро исках да го кажа като стил на живот. Нямам нищо против интернет - просто не харесвам много това вманиачаване в социални мрежи.
Помня че годината, в която влязох в университет от всичките ми приятели само един човек имаше компютър. Ходихме много по компютърни клубове. Аз купих моя през 2002ра. След това сигурно поне една година отне да си прекарам интернет и то много бавен. Пращах си работата на клиенти на дискове. Може в София нещата да са станали по-бързо, не знам.
- За преподаването:
Ако преподаваш на ученици ти трябва педагогика, да. Аз съм завършил изящтни изкуства, но имам допълнителен курс педагогика. Два семестъра учиш и преподаваш рисуване в някоя гимназия. След това можеш да станеш учител по рисуване. Във втори или трети курс трябваше да си избереш дали искаш и аз избрах.
За моето преподаване, обаче не е нужна. Аз преподавам към университет. За там трябва да имаш докторска. Обевява се конкурс и ти се явяваш. Имах късмет и спечелих. Пък и доста години опит в бранша помогнаха много. Така станах преподавател. Отделно още практикувам, но само ако някой проект ми хареса или е стар клиент.
- Към номер 7:
Дали съм простил на Ж. - не мисля, че има какво да прощавам. Искала е нещо различно от живота. Не е била щастлива с мен. Тъжно ми беше дълго време. Гняв е имало много рядко и то само за секунда. След това съм се осъзнавал. Дълго време ми отне да простя на себе си, обаче. Чувствах че вината е моя. И със сигурност поне частично е. Бях сляп и не виждах, че на нея не ѝ е добре. Както казах и преди - имам някаква носталгия към това, което можеше да бъде, но не се случи. Харесвам си живота. Обичам да съм сам и с компания. Но ако можех да избера версия, в която Ж. не беше спряла да ме обича и никога не спирахме да сме заедно - няма да се замисля. За жалост ако се върна при нея няма да е същото. За това и не мога да го направя дори като жертва. Не мога да се преструвам, че последните шест години ги няма.
Тези произведения не са мои. Не съм писател. Но ги прочетох и ми харесаха. Благодаря!
- За номера 9:
"Художник" не е дума, която бих използвал. През годините правих много и различни неща. Правих 3Д визуализации за строителни компании, след това правих визуални ефекти за реклами. В последните години започнах да правя късометражна анимация и да илюстрирам детски книжки. Участвах в един фестивал и догодина ще опитам пак.
На останалото май отговорих по-нагоре.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 4de2f36f62 |
|
14. Масово има интернет у нас много отдавна! И фейсбук има! На мен ми се струва странно, че не знаеш, авторе, кога си учил, кога си се женил! Дори и да сте се запознали през 2005 година, а не както първоначално твърдеше 2008, пак не ти излиза времето! Четири години сте били гаджета, след това сте се оженили, една година, докато забременее и роди, и пак не може синът ти да е на 16 години! Това е поредната измислена, женомразка тема, от скучаещ самотник!
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 436ddc9820 |
|
15. Не знам какво да напиша, но историята на живота ти е доста интересна. Прочетох я на един дъх.
Бих казала просто да не даваш втори шанс на жена си (така де, бившата вече), колкото и да ти се моли. Хубаво е всички да се научим да ценим нещата когато трябва.
Ж23
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: c5af35f61e |
|
16. До автора, от н. 9-Благодаря ти, че отговори на въпросите ми. Това, което ми прави впечатление и от преживяванията, които си имал и от начина, по който се изразяваш е, че си доста позитивен човек, вместо да губиш време в мрачни мисли и гняв, ти насочваш енергията си към неща, които са ти приятни. В това отношение-бих могла да взема пример от теб, защото аз доста крайно изживявам дори дребните неща.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 81aea175f6 |
|
17. "Бяха хубави времена. Малко хора имаха интернет. Финансовата криза от 2008-ма тепърва предстоеше. "
Надявам се говориш български език! Човек е написал /ако си чела цитираното от мен/, че кризата от 2008-ма е предстояла, а не, че е било през 2008-ма година! Така написано означава само, че е било преди кризата, но не се дава точна година. Знам, че има доста хора в наши дни, които не могат да четат с разбиране /даже и статистики се вадят по темата/, но това не оправдава обиди и грубиянщина, когато ТИ грешиш. Да видим ще се извиниш ли на човека или ще продължиш да копаеш дъното!
Междувременно приканвам всеки в тази тема, който смята себе си за възпитан или поне има чувство за срам да ти оцени мненията дотук с 1 звезда - беплатно преброяване на твой гръб, за да оползотворим някак нелепата ти изцепка!
|
...
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 0febb567bc |
|
18. 14. Не знам истинска ли е историята, ама човека пише че е преди 2008 не през 2008. Не ви знам какво сте се закучили с тая година а не четете какво пише.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
