Много моля за съвет, не знам какво да правя наистина...
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1621 пъти
Здравейте... Изключително объркана съм и наистина не знам какво да си мисля, надявам се някой ми даде съвет. На 26 съм и досега съм имала 2 сериозни връзки. Последната доста ме травмира и бях доста срината психически. Излизах с доста хора когато останах сама и се почувствах готова. Исках просто да се запозная, срещам и да наваксам това което през годините не успях, мислейки си че трябва да се ориентирам точно в това което искам и имам нужда като човек до себе си. Чувствах се доста неориентирана и "неопитна"  относно това какви мъже има, как се държат, какво точно аз искам, на кое аз държа и от какво имам нужда... Имаше доста глупаци, признавам, после леко се отчайва човек, после отново се съвземах вярвайки че ще си намеря моето... Но ми е трудно, много ми е трудно... Обществото те притиска, осъзнавам че съм на години в които вече трябва да мисля по - серизоно, да спра да мечтая, да се самозалъгвам как ще срещна сродната си душа.. Но хора, не искам да спра да вярвам в това, че някъде там има човек точно като мен, който ще е другата ми "половинка "и ще се допълваме, не искам повърхностни и удобни отношения, не искам да бъда избрана само защото съм много добра, много добра майка бих била, много възпитано момиче съм била, много хубаво мислене съм имала и ей такива глупости.. Приемам това са хубави неща, но все едно ме оценяват по някакви критерий и изчисляват колко удобна бих била, особено когато мъжа е по голям от мен и осъзнавам че донякъде и узрял е не мисли като 18 годишен, но се губи това другото..   Разговорите ми се скучни, няма никаква емоционална близост, няма изслушване, няма споделяне, искам да го усещам този човек, да се разбираме без да се налага да се обясняваме с часове, да ми е спокойно до него... Последния път уж на шега и уж ей така, излизайки с момче което исках да поставя на мястото му, още може би гневна донякъде, понеже мислих че е поредния самовлюбен глупак, сгреших много... За което от една страна се радвам, защото отново отключи в мен неща които си мислих че никога повече няма да изпитам.. Излизахме няколко пъти, аз танцувам по принцип, той също искаше, започна танци в моята школа, покани ме в тях да се упражняваме, наистина това правихме, готвихме си, много се смея с него, чумствам се като малко дете, спокойно ми е, безгрижно, някак леко, всеки път като го видя и се усмихвам и се държа като влюбена тинейджърка... На пръв поглед като го погледна не е нещо кой знае какво, споделих на една моя приятелка и тя вика не е нещо кой знае какво, но аз го виждам толкова прекрасен, тогава осъзнах как реално изглежда така, но само в моите очи... В началото не исках да си признавам това дори сама пред себе си, отричах че имам нещо дори, понеже има други причини които ме притесняват че няма как да сме заедно.. Настройвах се вътрешно, казвах си със сигурност и той е глупак просто още не го виждаш, играч е, мислих че иска само секс и реших ей така просто да го раздавам приятелски, а ако иска само секс то бед това ще му омръзне по някое време и сам ще се откаже от мен, пък ако не наистина си мислих може да сме приятели... Умен е, въдхищавам се на това как мисли, приземява ме доста за някои неща и аз имам нужда от такъв човек донякъде, исках да се науча на това... Не деля хората, не съм така възпитана, но първата причина, основната е религиозните ни различия.. Продължих с идеята че не искам това да е причината, защото не исках да остава така в главата ми и си казах излизай, чисто приятелски, хубаво ти е, сложи една граница и просто наблюдавай пък може ако излезе нещо което крайно не ми хареса поне после ще си кажа той беше такъв човек и аз не исках такъв човек до себе си и затова прекратих тези отношения, а не причината да е религията например... Ще бъда кратка, но доста неща няма да мога да обесня и може да бъда нападната.. Секса за мен винаги е бил важен.. Била съм с 2ма човека, връзките които съм имала.. Едната беше 7 години другата 1 година. Последната ме травмира доста в сексуален аспект, оттам пострада и самочувствието ми.. Чух неща които доста ме травмираха, и трудно излязох оттам мислейки как никога повеме няма да мога дори да бъда с някого по този начин.. Притесних се че това ще ми се отрази доста занапред, ако не се опитам да го мина в главата си..   Оставам това тук  засега... Излизаме с това момче 3 месеца, целуна ме на първия, мисля си " окей сега сте нещо като заедно, давай го бавно, пусни се по течението" той каза че прави същото.. Имахме няколко разговора, каза нещо от рода че може да влезе във връзка, досега сериозна е имал една, изневерили му, не споделя много, аз го правя, прикрит е, аз не толкова, имал страх от обвързване беше едното изречение което после се опита да обясни но точно какво имаше предвид така и не разбрах.. Другото което каза в друг разговор беше "не съм сигурен, че си моя човек" след това добави "имам предвид, че още не се познаваме добре и аз няма как да знам колко един за друг сме и колко бихме се разбирали занапред и просто съм се пуснал по течението"  дотук добре донякъде съм съгласна.... Аз продължавах да се чувствам добре, държи се супер уважително с мен, останах в тях няколко пъти, нищо не се случи между нас... Мина още месец и като цяло не бях никак сигурна в него, дори мислих още че е играч искащ само секс, понеже навън много не излизахме, само в тях, но пък като бяхме в тях нищо не сме правили, но може би се е надявал окей... Реших че има два варианта или спа с него и той ми бие шута после и се досъсипя съвсем ( защото когато сме далеч се чувствам несигурна в него и се самонавивам в главата си срещу него) или спа с него, той остава с мен и донякъде измивам това чувство че секса е един връх в едни отношения и след него се обезличавам и нямам какво да предложа повече и отново си връщам самочувствието което предния човек толкова срина и с обидите относно външния ми вид.. Не съм дебела, имам хубаво дупе, лично аз не го харесвам но винаги са ми го, мъжете, знам че донякъде съм привлекателна, но този последния човек ме накара да се почувствам нищожна.. Обидите бяха относно бюста ми който след като отслабнах драстично загуби форма и увисна... С това момче сега.... когато съм с него се чувствам че мога да му вярвам, но когато се прибера вкъщи сякаш главата ми започва да мисли по друг начин... Доверих се, рискувах донякъде и това се случи и мина месец нищо не се развали... Дори след това се почувствах толкова уверена в себе си и някак още се притеснявам, но лека полека се отпускам.. Сега уж сме заедно, правим секс ( рядко се случва понеже аз самата не искам да е всеки път като се виждаме и не искам да се превърнат отношенията ни само в това) той не настоява да е всеки път, не се опитва... Но този човек не го разбирам... Не искам просто да спи с мен ей така за опита, или да се поупражни с мен и после да ме захвърли, защото доколкото знам не е бил с много жени преди мен, но в същото време виждам че знае какво прави и то доста добре... Когато излизаме все си оставя телефона с екрана надолу, това е супер съмнително, когато сме навън рядко се случва и това аз го поисках, изобщо се държи с мен все едно сме приятелчета, няма нито едно докосване, единственото което прави като закачка е да си поиграе с косата ми... Не споделя за живота си много, не знам за приятелите му нищо, прикрит е и това ми всява страх.. А аз го правя, говоря много, споделям му, виждам че му е приятно, смеем се много но той е поставил едни граници все едно и аз не мога да мина зад тях.. Всеки път когато отворя такава тема се напряга, сменя темата или разговора отива на караница... Преди дни имахме едно пътуване заедно, дойде главно заради мен на един концерт но беше всичко много зле... По пътя беше добре, мислих че в това време ще се сближим, говорихме си доста, запознах го с мои приятели които сега чакат бебе и както първия ден се държа супер дистанциран, мил е само преди да си легнем и се досещате защо, но след срещата с тях изведнъж същата вечер там започна да ме погалва по гърба, прегръща пред тях, да ми се радва, да ме гледа влюбено.. Прибираме се отново същото държание, дистанцирано и не ми говори много, ако аз не отида да го прегърна той не го прави, рядко се случва да ме целуне първи, ако аз започна да се смея, говоря и закачам, отвръща ми ако не го направя, стои пасивен... Легнахме не поиска нищо, прасто си заспахме... Викам сигурно е изморен, на др ден излизахме с моята приятелка тримата и забелязах че си пише с една момиче и беше доста в чата дотолкова вглабен че дори не обърна внимание на мен и няколко пъти се пошегувах с това да ни обърне внимание понеже правихме нещо тримата заедно.. Не искам да оточнявам какво, но не е било разходка в мола и аз да си говоря с нея за дрехи а на него да му е скучно.. Да кажа играхме нещо хайде и той пред това вреве, вместо да е с нас в това нещо вниманието му беше там.. Казах си отново да не си мисля глупости и да не реагирам емоционално.. Същата вечер нищо не споменах и отново си Легнахме без да се случва нищо и пак студено държание... Идва последния ден там, излизаме двамата, деня мина добре, усмихва се много ( предните дни беше намръщен доста) и той обясни че просто е бил много изморен от първата вечер там понеже беше на фирмено парти, а тези 3 дена още там остана заради мен... И го разбрах пил е, не е спал стана рано но два дена да си така? Тъй де, няма значение изтощих се емоционално много да се опитвам да поддържам разговора и настроението или да оправя неговото, че да може пак да се държи както като бяхме тук... И си мислих може би нещата отиват на зле, тотално се отказах в главата си и последния ден исках просто да мине и да се приберем... Излизаме ние, разхождаме се, отворихме една тема нещо което аз споделих че съм правила и той много се въодушеви и каза че и той иска, беше доста усмихнат, отидохме на рождения ден на моята приятелка, после на концерта, заради мен стоя до последно, а на др ден трябваше да пътуваме и на връщане по пътя отново на шега започнах да си казвам някакви неща, но наистина се шегувах но той се впрегна, усетих се, после му казах в прав текст че държанието му тези дни много ме е объркало и че за мен този ден беше наистина хубав и че това искам и че така съм наистина щастлива и не искам да се чувствам както тези два дена когато се върнем... И ако ще е така по добре всеки по пътя си, но това беше вече в най-връхния ми момент накрая... Бях казала по пътя че съм гладна и въпреки, че се бяхме поскарали когато влязох да се къпя, беше ми направил да хапна... Стана ми много мило, Легнахме си, сутринта всимко беше добре, върнахме се, остави ме не си писахме и не се чухме изобщо като цяло не говорим почти по телефона, надявах се поне да каже лека нощ, нещо след тези дни, като цяло бях в някакво напрежение понеже не знаех какво ще стане оттук насетне.. Вчера се видяхме за 10 минути преди танците, поиска да се видим, казах че съм заета и изведнъж вечерта ми се включва супер много, шегува се, мил е и ми казва да излезем ако искам с един негов приятел и приятелката му... Преди пътуването ми подхвърли ккаво ще правя на нова година
и ме покани да съм с него и негови приятели и като цяло се чудя защото не искам да отида и отново дя се държи така студено и дистанцирано и не знам какво да отговоря... Като цяло нова година ми е най малкия проблем, чудя се дали дя оставя още нещата да се развият и да видя докъде ще докара нещата той или да се отдръпна докато е време... Защото започнах много да се привръзвам, може би и това със секса ми повлия, в началото държах нещата, прибирам се и все едно съм в друг свят и след това идва края на деня, виждаме се и хоп се чувствах в другия... С него... И това в един момент 1 месец съм така, започна да ме изцежда емоционално, не мога да споделя затова на никого, много съв близка с майка, но тя е твърдо против религиозните различния, намекнах и веднъж и тя доста се усъмни в мен, каза ми "правиш ти няккави неща, но ще се чуе" не беше заплашително, като цяло много ме разбира, подкрепя но за нея това е предпоставка за доста трудности занапред и моите наблюдения също за такива отношения са тези... Не е гаранция че нещата ще бъдат трудни зависи от двама ни но в негово лице виждам човек който не иска да поема отговорност и когато му стане трудно просто сякаш би предпочел да се отдръпне... Това ме плаши и ми всява несигурност... Но после си мисля, това за него също е нещо ново то тепърва е започнало, някои хора им трябва повеме време, разбирам че всеки си носи някакъв емоционален багаж, просто ми е тъжно понеже за първи път мисля че изпитвам толкова чисти чувства към някого и съм на път отново да се разочаровам може би... Моля ви наистина, всимко което всеки би ме посъветвал ще ми е от полза... Съжалявам че стана дълго... Весели празници!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 5 месеца hash: 38c135d44d

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Несериозен отвсякъде е този, чати си с друга пред теб, хаха, откъде го намери такъв примат, това е супер неучтиво - моят телефон също е пълен с жени, но не ги лъжа, че са единствените и т. н. (няма нищо по-хубаво от това да си искрен), но все пак зная да не ги обиждам така. Питай го дали има сериозни намерения, ако - да, почвайте да живеете заедно и да определяте сватба, ако не - намери си нов, излез на 20 срещи, все ще намериш един, който си търси съпруга. И не избирай по красота, а по ум.

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: f021a5ceaf

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Разбирам те, че искаш всичко да споделиш, за да е напълно ясна ситуацията. Но е станала твърде дълга историята и предполагам доста хора са се отказали да я дочетат до края. Звучиш ми като много мило и ранимо момиче. Имай предвид, че има хора, които да кажем го "надушват" това. И съответно се възползват. В случая с бившия ти. Той е смачкал теб, за да се почувства той велик. Само той е жалкият, надявам се да ти е ясно това. Конкретно за него е чудесно, че си се отървала. Всъщност трябва да се обърнеш към себе си. Да работиш над самочувствието си. Да няма шанс някой друг да ти диктува какъв човек си ти и какво да мислиш за себе си. Грижи се за себе си, така че ти самата да си удовлетворена. Нататък който не му харесва прав му път. Нали няма пистолет опрян в челото да стои до теб? Да си тръгва. Сега този сегашния. Най-вероятно не става и той. Ако беше на 100% с теб, повярвай ми щеше да го знаеш. Нямаше да имаш място за каквото и да е съмнение. Според мен е с теб колкото да не е сам. На твое място бих приключила и колкото можеш да си спестиш разочарованието. Играе си някаква роля, на моменти му се получава, на моменти не. Не ти трябва това. Остани сама колкото време ти е необходимо, млада си още. Не превръщай идеята да си във връзка във фикс идея. Най-много да попаднеш на поредния неподходящ. Ще се появи твоят човек, но не става като щракнеш с пръсти. Използвай времето, докато си сама, да се справиш с тази буря в теб, да станеш по-уверена и дори самодостатъчна.

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: 4ff63ecaf0

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   След като най-после иска да те покаже сред приятели, ако нямаш вече други планове, защо не приемеш? ! Там най- добре ще видиш как се държи с теб пред тях, в каква светлина те представя- като момичето, с което Е, или приятелка с която прекарва време... Разбрах за религиозните ви различия. Ако твоето семейство не е крайно в това, ако и той не е крайно религиозен (тип фанатици от двете страни, няма сериозна причина да не се получат нещата между вас, стига да има любов, доверие и уважение. Може би момчето се притеснява от роднините ти и бъдещи проблеми с тях. Може би са страхува да си позволи да се влюби, а после да трябва да преживява раздяла. Тоест: вероятно има същите страхове като теб. Разбирам, че той реагира на твоето интимничене с него, но още не смее твърде да настоява. Изчаква и уважава личното ти пространство и избор. Никой не е застрахован във връзките ни с други хора. Всички се впускаме с надежди за щастие, любов и смях. Създаваме си илюзии и дори вярваме в тях. Понякога не се случват нещата без значение религии, близост т. н но е част от живота с всички цветни моменти в него. Върви на нова година с него и приятелите му. Смей се и се забавлявай, танцувай и запечатвай спомени. Спри да си пържиш мозъка с евентуални неща. Дай си малко свобода да чувстваш и дишаш свободно.

 

...

горе^

преди: 1 година, 5 месеца hash: affad708d8

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Какви религиозни различия? Ако е мюсюлманин изобщо не се занимавай с него. Ще превърне живота ти в ад. Освен това, според мен си има друга - от неговата религия. Там е задължен с нещо, дали родителите му го притискат... Колебае се между двете... Затова на моменти е дистанциран. Моят съвет е да бъдеш много предпазлива. Първо си намери някакво друго занимание - хоби, учи нещо. Защото ти прекалено се вторачваш в личните си отношения. Ту се отчайваш, ту се комплексираш... Трябва да си уверена в себе си и да се харесваш независимо от мъжете около теб. И -да, мъжете те пресмятат - какво имаш, каква майка ще бъдеш, какво ти е материалното положение.. Всички го правят, дори подсъзнателно. Така че това не трябва да те учудва.

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: 28a4e3162a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Той не те заслужава - не си секс играчка

 

...