 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Аз ли съм проблема или другите хора?
преди: 1 година, 4 месеца, прочетена 1032 пъти
Ще се опитам да бъда кратка и извинете ако има правописни грешки.
Последната година и половина загубих доста приятели (някои от които ги имах от 14/15 години) и вече и аз не знам дали себе си да виня или другите хора, затова ви моля за мнение.
Жена на 30 години съм и живея сама в чужбина от 5 години и половина. Нямам приятел и не съм омъжена ако това е важно.
Приятелка номер 1.
По-малка е от мен почти 3 години и работим заедно, но започнахме да излизаме в началото на пандемията. Станахме близки много бързо и излизахме няколко пъти в седмицата, ходехме по домовете си (тогава живеех със сестра ми и още една жена от моето село в България), имахме едно и също чувство за хумор и схващате картинката.
Приятелят й тъкмо беше скъсал с нея и тя, емоционално не беше много добре. Аз я изслушвах и тя мен, просто почти нямахме никакви разногласия.
Сега като се обръщам назад, си припомням някои неща, които тогава не ми направиха много добро впечатление, но я унивинявах, защото така и така...
Когато започнахме да излизаме, тя имаше една приятелка В. иведнъж ми разказа как всеки път, когато е ходела да спи у тях, не се забавлявала, защото В. си стояла само на телефона, не й обръщала внимание и ми разказа други случка, когато отишли на екскурзия до Франция и тя (В.) все нямала пари за това и онова и общо взето не си изкарвала хубаво с нея. Аз искам да подчертая, че вярвам на всичко, което ми е казала за това момиче, но не можех да не се запитам "А защо продължаваш? "
Както и да е. Минаха се 7/8 месеца и ние продължавахме да излизаме. Тя ми каза, е бащата на това момиче е починал няколко месеца преди това.
Разхождахме се един ден в парка и аз я попитах как е приятелката й и тя ми отговори, че не я е виждала от повече от половин година. Спряла е горе долу по същото време по което ние започнахме да излизаме. Общо взето това, което ми мина през ума е че сега след като има с кого друг да излиза(мен) и вече не се нуждае от нея и се запитах дали с мен ще направи същото. Е, направи го.
Няколко месеца по късно сестра й се премести при нея. Красиво, умно момиче и бързо се сприятелихме и излизахме заедно в следващите няколко месеца, докато не забелязах, че ставаше все по-рядко и по рядко.
3/4 пъти в седмицата станаха един.
Покани ме на екскурзия сдруги нейни приятели, но те искаха да вземат още хора и някой трябваше да се махне и решиха, че аз няма да ходя.
В началото на седмицата ми каза да си взема почивен ден в петък, за да празнуваме рождения ми ден, който беше в четвътрък. Тя настоя да дойде в четвъртък да ми донесе подаръка и да ядем брауни, което беше направила за мен, преди да отидем на работа в 17:00 часа, аз й казах, че можем да го оставим за утре, но тя настояваше да е в четвъртък и не каза нищо за петък. В четвъртък закъсня (както обикновенно) и имахме 40 мин преди да отидем на работа. Не ми каза нищо за петък и аз не попитах, защото ми беше неудобно, но видях в инстаграм, че си е направила планове с други хора.
Това продължи няколко месеца и се чувствах обидена, но си мислех, че просто преувеличава, докато накрая реших, че ще ми е по-добре да не се ангажирам с нея повече, поне да не се тормозя и чувствам отхвърлена и дадох крачка назад. Понеже работим заедно, ако ме питаше нещо отговарях, но с по няколко думи, не я чаках в почивките и последните няколко пъти, когато ми предложи да излезем, отказах. Попита ме веднъж преди да зачнем работа дали всичко е наред, аз й казах да. Едно момиче от работа спря да разговаря с мен ( но месец и половина по- късно магически започна, докато, пр. номер 1 беше на холидей) а тя е от нейната страна и ми стана ясно, че може да й е казала някакви неща. Не казвам, че се справих със ситуацията по най-добрият начин. Горд човек съм и не бих отишла да я питам "Ти защо не искаш да излизаш с мен както преди? " Не я виня за това, че беше казала на голяма част от колегите, може и тя да е била наранена, знам ли, аз дълго време не казах на никого. Все още се уважаваме, не сме се карали, понякога се смеем, но бях много обидена и го преживях тежко. Но разпада на това приятелство ме удари най-силно.
Приятелка номер 2
Познавам я от 9ти клас. Пишехме си всеки ден. Имали сме несъгласия и 2 пъти спирахме да си говорим за по няколко месеца, но евентуално някоя поддаваше.
Бях на телефона с нея 2 месеца преди 30тия си рожден ден и я попитах какво е планирала. Тя беше раздразнена от въпроса, защото за нея е болна тема.
Попита ме троснато "Ти какво, радваш ли се че ставаш на 30 години? "
Аз й отговорих, че не съм нито тъжна, нито щастлива и съм планирала някои неща, тя измънка нещо и разбрах, че искаше да затвори, затова й казах, че ще звънна вечерта ( за нещо специално, но не помня какво).
Вечерта звъня в уречения час, а тя не вдига. На следващия ден ми писа, че не била в настроение да вдигне, аз й отг добре. В следващите няколко дни никоя не посегна да пише на другата и така вече 9 месеца.
Приятелка номер 3.
Пак от работа. Разбирахме се много добре и наистина се забавлявах в нейната компания. Говорехме да отидем на Коледния пазар с колегите. Говорехме как ще се качим на люлките и прочие. На кратко, тя се беше разбрала с 3ма други колеги ( една от които пр номер 1 ) и отидоха без да ми кажат. Когато я попитах, тя започна да заеква и ми каза, че ми била писала в Инстаграм, а аз отдавна не бях активна там, но номера ми е в общата група от работата ми, ако е искала, можеше спокойно да ми намери номера. Просто й казах "добре" и си тръгнах.
На следващия ден дойде да ми се извини, аз й благодарих за извинението, но няма да лъжа, засегнах се.
В следващите седмици бавно започнахме да говорим както преди, реших че може би наистина е била грешка и аз не знам. Играхме тенис с нея и други хора, покани ме на рождения си ден, излязохме един път само двете и беше наистина забавно.
Тя напусна работа и трябваше да отиде да работи със сестра си в друга държава за 3 месеца. Писах й един път през това време да я питам как е и всичко беше наред.
Минава се 1 месец някъде и отивам на работа. Един колега ме попита дали съм видяла пр номер 3, защото се е прибрала за 2 дена. Аз му отговорих, че не съм и не знаех, че си е тук. Той ми каза, че ще мине през работа да види всички и си казах, че тогава ще я видя. Бяха организирали парти за нея, но не бях поканена, но поне си казах, че ще мине и ще я видя.
Имахме работа вечерта и по едно време, докато отивах към бара я видях да говори с пр номер 1.
Тя ме погледна, но бързо си отмести погледа и продължи разговора си. Не казах нищо и продължих да работя. Нито тя попита за мен, нито аз за нея.
Ще съм благодарна на всеки, който успее да издържи и да прочете всичко, дори да е един човек. Не беше лесно, но почти съм преживяла всичко. Знам, че не винаги реагирам по-най добрия начин, но искам да знам дали е поне малко оправдано. Благодаря.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 412f2b948f |
|
2. Типични женски взаимоотношения когато липсва мъж който да бъде обвинен за всичко... Всяка от вас си представя, че тя е най-засегната, че тя "дава" най-много, пък не и обръщат заслуженото внимание. Когато няма мъж да отстъпи и да поеме вината... това е т. н. "женско приятелство" - надпревара кой е по-обиден и ще изкара другият по-черен. По-всичко личи, че социалнтата ти група е нарочила теб за проблемът. Да не си представяш, че по личните ти преразкази, хора които не ви познават изобщо ще изкажат по-компетентно мнение?
Особено като с и в чужбина, и като нямаш приятел, нямаш голям избор освен да си преглътнеш егото и осъзнаеш, че тези "драми" пред други жени не минават, защото и те ги играят, даже явно - по-добре от теб...
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: f38ce57c7f |
|
3. Всичко прочетох. Аз вина в теб не виждам, освен че се заобикаляш с кофти хора. Зарежи тия приятелства с жени и си търси мъж, с който да създадеш семейство и деца. Имай предвид, че след 30 социалният живот става все по-зле. Приятелства все по-трудно се създават, всеки си гледа интересите и винаги други неща ще са с приоритет пред теб.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: a98b614276 |
|
4. Благодаря за отговора. Не знам какво означава тези "драми" пред други жени не минават, а и не искам да играя никакви игри с хората. Това са неща, които ми се случиха последната година и половина и се опитвам да продължа с живота си, но все още се съмнявам понякога в себе си и исках отговор, просто нещо, друга гледна точка. Получих я. Не знам с какво толкова ги дразня, помагали сме си и сме излизали, просто се надявах да продължи. Благодаря отново и всичко хубаво.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: e74d5d839c |
|
5. Намери си мъж и нови приятелки, тези за нищо не стават, хаха.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 11a773569a |
|
6. Авторке, виж... прекалено много емоции влагаш в хора, които чистосърдечно наричаш "приятел(к)и, като да са ти от най- близкият кръг в семейството. В което няма лошо по принцип, но ти като се почувстваш отхвърлена или игнорирана, го изживяваш много дълбоко, като да си предадена по особено жесток за теб начин. Зацикляш в драмата си, в чувството на отритната, пренебрегната, дори измамена и почти изглежда да не искаш да излезеш от това състояние.
Предполагам, че така дълбоко изживяваш, именно защото влагаш много чувства, като малко и наивно дете, но и като дете завивисмо от вниманието на тези приятелки, което пък превръща твоите очаквания в тежест за другите...
Дано ме разбереш правилно.
Особено пък с колежки не е много добра идея твърде много сближаване. Винаги стават интриги, сплетничене зад гърба на другите и подобни кокошкарски истории.
За 18 г в чужбина, само с една колежка от първите ми години работа тук, мога да кажа, че си останахме много близки. Може би и защото е румънка, подобни сме като характери. Виждаме се обикновено веднъж в седмицата- обядваме докато се наприказваме за основни неща, обиколим магазини, рядко оставаме заедно и за вечеря в някой бар, а после всяка в дома при семейството си. За мен това е здравословно, без да навлизаме грубо в личното пространство на другата, без очаквания за "преданост" и подобни.
Отрязала съм тотално и категорично две дългогодишни приятелки. Едната се опита да ме вкара в някакви схеми, да ми праща неща, които да продавам тук- неща, защитени от закона! Неща, които могат да ме вкарат в беля! Че и нагла да се сърди при отказа ми. Другата пък последните години се присеща за мен и семейството ми само лятото като дойде време на почивка защото живея на красив остров. Че защо да плаща хотел като може да ми "гостува" две седмици например. Тогава се започва с "еее къде се изгуби, как си, от кога не сме се виждали" и подобни глупости. Е, все съм си на същото място. Такива "приятели" далеч! По принцип слагам отдавна най- близките ми в категория "най- близки познати" приятелството отдавна загуби чистотата в отношенията, приема се като "някой, който винаги да е насреща за да ми помогне за нещо"- тоест, човек, който винаги мога да използвам. Не, благодаря!
Преосмисли си и ти значението на тази скъпа дума, малко хора могат да бъдат наречени приятели.
Виж апликации където публикуват за разходки, питие, поход т. н запознай се с нови хора, но се концентрирай върху приятно прекарване на време с приятни хора, а не да търсиш "верни приятели".
Пък кой знае, сред новите запознанства може би някъде там е твоята любов.
Успех и малко по ларж, на никого нищо не дължиш, никой нищо не ти дължи. Щом ти образуват неприятни емоции вече тези хора, хвърли пепел и напред!
|
...
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 90d342039b |
|
7. Знам как е човек да е сам в чужбина. Добре те разбирам. Но няма смисъл да разчиташ на приятелки. Вече сте големи, време е да създавате семейства. Така че не се занимавай с тях. А се запиши там, където си на танци, курс по нещо, така че да се срещаш с местни хора. И си търси мъж за семейство.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 0ef434d2d3 |
|
8. В живота няма приятели.
Нямай очаквания. Имаш ли очаквания винаги ще си разочарована.
Ако нямаш очаквания, няма да влизаш в такива отношения.
Спазвай дистанция, час, два ихо, ако смях и чао.
Писала си си една от приятелите ти всеки ден и какво очакваш? Изчерпват се разговорите, нямате тема вече и приятелството се изчерпва.
Спазвай и правилото да не говориш за друг човек когато го няма. Иначе кой, какво казал, предал и т. н.
Освен това ще намериш нови приятели, ако ходиш на спорт, някакъв курс.... и не на последно място, няма лошо, че някой е бил част от живота ти и вече не е, в крайна сметка в твоя живот постоянно ще влизат и излизат хора.
И аз съм в чужбина и съжалявам за създадените контакти с българи, защото са много ангажиращи, натоварвам се от коментари, завист, любима тема пари, интриги.... Нямам нужда от това. Да услужих 1-2 пъти, но не и някой да ти вменява че си длъжен да оправяш нечии бакии и живот, че и да ти се сърди дори, не искам. Освен това да се сърдиш и да и говориш с половин уста не е решение, особено като работите заедно. Пак опираме до очаквания.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 326b78c863 |
|
9. Истинско приятелство между жени не може да има никога.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
