Вие кога и как решихте да се разведете?
преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 3435 пъти
Женени сме от 15 години, имаме 2 деца в начална училищна възраст. Бракът ни горе-долу върви. И двамата сме отговорни и моногамни. Имаме еднакви морални ценности, а и сексуално си пасваме добре. Е, аз имам нужда от много повече нежност, а той е само по същинската част... Но да кажем, че това бих могла да преглътна.
Но изобщо не ни върви комуникацията! Постоянно се караме за нещо. Като цяло и двамата не сме от най-приказливите. Но аз все пак имам нужда от нормална човешка комуникация, да си споделим нещо, да се разберем за битови неща и т. н., а той е като дърво, все си мълчи, все е сериозен, затворен и вглъбен в себе си (и не само с мен е така). Все ми казва "Не ме питаш правилно! ", "Сега не ми се говори. " или просто си мълчи, докато аз се опитвам да говоря с него.
Като цяло е доста затворен човек. Дай му само да си е вкъщи, на масата или в леглото. Ходи на работа и нищо друго не го интересува. Нито чете книги, нито иска да спортува нещо, и приятели почти няма. Рови си се във фейса само и все за някоя бизнес сделка мисли.
И аз не съм най-отракана, но обичам да излизам с приятели, да ходя на кино, театър, изложби. Постоянно уча нещо, освен домакинството и работата. Но за него това са глупости. Хем не му се излиза с мен, но и не ме пуска да излизам с други хора, или пък сама. Все ми държи сметка къде съм, защо трябва да ходя, не ми ли е писнало. Ужасно ревнив е и ми е правил много проблеми дори в работата заради пустата ревност. Като стана въпрос за работа, той все не ми ги одобрява. Сърди се, ако закъснея или не дай боже нещо да трябва да уча вкъщи! Казва, че не е нужно да работя, че той ще ме гледа, но в същото време, когато съм оставала без работа, никога не ми е давал пари и все мърмори как не стигат.
За него е важно да си върша домашните задължения, всичко да е изрядно, да гледам децата, а дали аз имам нужда от нещо друго, за него не е важно.
Няма никакви жестове от негова страна към мен. Няма нежност, няма погледи и усмивки. Няма разговор, споделяне, интимност.
Всички освен него са прости, неосъзнати, лекомислени. С който и да излезем на кафе, после все коментира колко му е било тъпо. Обикновено шегите му са все от типа "То жената не е като човека", "вие жените само това харесвате"... Все някакви такива обобщения, в които аз по никакъв начин не се вписвам. Колко пъти съм му казвала, че това ме наранява, той уж се извинява, но на другия ден е пак същото.
Преди бях ведър и слънчев човек, с настроение и желание за живот. Но покрай него посърнах и аз, а след второто майчинство изпаднах в депресия, защото ми се събраха 7 години вкъщи.
Сега след толкова години осъзнавам, че реално нас нищо освен децата не ни свързва. Да, все още ме привлича на външен вид и явно това ни е и събрало в началото - страстта. Но иначе сме толкова различни в разбиранията и светоусещането, че няма накъде повече.
Чувствам се самотна и неразбрана, невидяна през цялото време. Живеем като съквартиранти, които си делят задълженията и правят секс веднъж-два пъти в месеца (и двамата имаме нужда от повече, но аз просто не го искам, защото не усещам никаква близост по време на акта - толкова ми е далечен вече)!
Иначе се обичат много с децата, но и с тях е такъв дръпнат. Все аз трябва да го карам да им обърне внимание или да направи нещо за тях или с тях. Въобще за всяко нещо у дома, било ремонт, покупка на техника, почивка, излизане, дори чистене - все аз съм инициатор. Да, ако му поръчам нещо, ще го направи, но той сам да прояви инициатива да направи нещо - абсурд! Уморих се от това! Искам и за мен някой да се погрижи, да му пука за мен, как съм, от какво имам нужда, какво мисля и чувствам...
Много пъти сме говорили по темата, казвала съм му как се чувствам, от какво имам нужда, какво би могъл да промени, но нищо не се променя. Ходих на терапия, уж и той беше съгласен да идва, но така и не направи нищо по въпроса. А иначе все казва, че много ме обича и иска да сме добре, да сме заедно. Но аз не съм щастлива с него. Натоварва ме, изморява ме, изнервям се покрай него. Вече ме дразни самото му присъствие. Викам по децата заради него....
Какво да правя?
При всички семейства ли е така? Всички мъже ли са такива?
Една връзка не трябва ли да е работа и за двамата?

П. П. За тези, които ще кажат, че е нормално да станат така нещата с времето - Той винаги е бил такъв, студен и дръпнат. Е, гледаше ме влюбено първата ни година, но до там. А аз явно съм объркала привличането ми към него с любов. А сега вече е твърде късно да променя каквото и да е... Лошото е, че несъзнателно започнах да се оглеждам в другите мъже, можеби за да си докажа, че всички са еднакви или можеби търся това, което ми липсва...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 10 месеца hash: 4396927ee4

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

57.   Защо не писахте от самото начало, че живеете с би полярен? Отговорите щяха да са други.

 

...

преди: 1 година, 10 месеца hash: 97cf32edc6

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

58.   56, ако той е нарцисист тя трябва да е оцеляваща и да се махне от там преди окончателно да й е съсипал живота. Нямаш опита да говориш по темата. Ако толкова ти харесват тия хора, хвани се с някой социопат или нарцисист, поживей 5 години с него и после пак ела да пишеш глупости в темата. Децата та децата - такива хора съсипват и живота на децата си, само да имат изгода от това. Авторке, в ютуб има много хубав канал посветен на нарцисизма на доктор Рамани. На английски е. Препоръчвам ти го.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 7b0bd64403

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

59.   От Авторката до н. 57: Защо да са други отговорите? То в днешно време май са прекалено много биполярните... Има една скорошна тема за психически насилник и там жената дето е споделила "супер страшните" изказвания от мъжа й, са я посъветвали да се маха от него. Е, при нас такива изрази са като "добро утро". Толкова по-тежки неща съм понесла, чула и преживяла от мъжа ми (не искам да ги пиша тук, но на който и да съм споделила - го определя като свръх насилник), но на мен повечето тук ми написаха да си стоя с него и едва ли не проблемът е в мен. То, за никъде не сме ние 35-40 годишните майки, май само за боклука ставаме... По думите на съфорумците! Бъдете здрави!

 

...

горе^

преди: 1 година, 9 месеца hash: 67c0b406c0

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

60.   Щом си решила действай, а не се оплаквай само! Мен наскоро една разведена жена ми показа интереса си и ми завъртя главата въпреки, че съм семеен. Сега и двамата знаем, че се искаме и ако не бях семеен сигурно щях да започна връзка с нея, тъй катомного я харесвам и ми изглежда, че свястна жена. Като гледам сама се справя с децата си и поне отстрани изглежда доволна от живота. Може би това привлича. Точно на годините, които си написала е тази жена и много ме учудва, че не си е намерила някой нов мъж, но може и да не и се занимава!

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: ab21a440b8

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

61.   Ами съжалявам, но в първоначално написаното никъде не се казва, че е насилник, даже свръх насилник. Не знам кое е вярно, но първоначалната информация представя мъжа ти, като нормален мъж, който не е и не би те наранявал. Сега започна различно да представяш нещата. За да няма "нормалност" в семейството не е нужно само да се пребива жената, психологическия тормоз също е ненормален. Но ти наблягаш на това едва от скоро, а преди поне мен ме накара да те видя, като една отегчена съпруга, която иска да има искра в живота си и е готова да разруши всички постигнато заради това. Не знам и до колко реално оценяваш съпруга си, защото последно написаните неща са неприемливи за нормално съжителство, но вече не съм сигурен в твоята преценка и дали ранимостта ти е обективна. При едно по-дълго съжителство неминуемо хората се нараняват и има горчилка от това, но ако имат добри сърца си прощават и продължават напред. За мен е простичко в този случай. Трябва да се обмисли дали има нормалност в семейството и ако няма, то дали може да има, с усилия на участниците. Ако това може да се постигне, ОК, ако ли не, всеки сам си преценя, но да не бъркаме основните неща, с повърхностните и да си намираме оправдания. От 13 и 45

 

...