Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Мда, чувствени мъже са. Но за българки не се женят. Традиция

9.   Пак съм н 4

Майка ми и баща ми са били в малко, родопско селце по разпределение като съм била бебе, преди около половин век. Тя, накипрена и напудрена, един месец рев като стъпила там. Наоколо помаци и турци, само работния им колектив събран от големи градове.
Беше им казвала, че работниците им, турци, се разпознавали отдалече - с мазни, похотливи погледи.

Аз пък нямам подобни наблюдения.

В целия ми, съзнателен живот, един път съм имала луд мерак за мъж (не, не беше мъжа ми); сега, с русия колега, ми е за втори път.
Но много фактори играят тук - месеци работихме заедно в една стая и много сме разговаряли.
Той е умен мъж, със сигурност отдавна е схванал мераците ми, не е вчерашен. Но се държи на ниво, точно както се очаква от стойностен мъж.
Работим държавна работа за смешни пари (много важно :-); той е с две години по-малък от мен.
Дирекцията нещо взе да прокарва много странна политика на управление и прогони всичките стойностни елементи за нула време, разбягаха се като пилци; той обаче си тръгна сам от отдела, не изчака да се изгаврят и с него. Когато ми го каза, ми стана гадно. Впоследствие разбрах, че и моето място изстива.
Привикана бях при шефката, провеждаща чистката, направо ме направи на нищо. Никой не беше останал в агенцията в края на деня. Събирам си аз багажа и изведнъж отнякъде се появява той. “Какво правиш тук? ”, го питам през сълзи.
Той “Последен ден ми е, исках да си вземем довиждане. ”, гледа ме право в очите и не трепва.
Казах му за гаврата на шефката, видях как му се замъгли леко погледа, беше му адски неловко, хем да си върви, хем да остане. “Не си струва, недей. Заслужаваш много повече. Говорили сме вече, кандидатирай се там и там, ми казва. И ще се видим, нали сме се разбрали да се видим? ! ”, несъзнателно пуска пак онази обезоръжаваща усмивка.
Толкова да го харесвам.
После се появи негов приятел, натовариха кашоните му и си замина.
Ще се виждаме навън, с колеги. И с половинките ни май.
Но няма как да се случи каквото и да било.

Първият път ми се размина по много левашки начин; сега пак ще е същото.

Бих кандисала на секундата, зряла круша съм дет се вика. Ще го направя и това ще сложи край на брака ми, ще си тръгна, то е ясно.
Просто няма такъв мерак.

Но съм карък.
Само ще си бленувам.
Всъщност най-лесно е да оставя всичко в неговите ръце - като сериозен мъж, ще се направи на разсеян, за да не засегне женското ми самочувствие и дотам. Пък аз ще продължа да си го представям…както си искам и без да се изчервявам.
Нарочно казах на майка ми, че имам страхотен колега. Наполовина турчин. Зачаках реакцията й с интерес. И тя изръси “Ужас! Чак там, дори и при вас са плъзнали…! ”
Мълча и си мисля “Добре, че не знаеш какъв огън ме гори, че сигурно ще ме анатемосаш…! ”

Та човек никога не бива да казва никога.
Че животът си прави чудни шегички с нас.

10.   Индивидуално е, както всичко при хората.

11.   Номер 9 колко хубаво пишеш

12.   Не мога да повярвам какво се случва.
Става дума за моите расистки настроения през годините в страната, в която съм.
Никога не съм ги проявявала открито, но винаги съм имала едно наум и много съм се пазела.
Докато не заработих с колегата половин турчин и не го харесах.
Стана както предположих, вече не работим заедно, а той определено се прави на разсеян. Така е по-добре. Но продължавам, все пак, да си имам едно наум към турци и мюсулмани по принцип, тайно-потайно, но е факт.

И ето как съдбата пак ми даде пореден урок.
Имам да се уча явно. От расистките си предразсъдъци.
Както вече писах, чистката в службата е в ход и това доста разбуни духовете в екипа.
След като колегата напусна, работя с колежка. Винаги съм била коректна с нея, сработваме се добре, даже се разбираме, бих казала.
Тя е тунизийка. Но няма по-коректен човек от нея.
За мен това беше важно и съзнателно подтисках расистките си предразсъдъци.
Преди седмица, небрежно ме пита : “Какви са ти проектите за по нататък? ! ”, аз мълча като в небрано лозе и й казвам, че се чудя накъде да поема.
Тя : “Имаш ли автобиография? Прати ми я. Имам нещо впредвид! ”
Веднага го правя. Без да влагам огромни надежди.
След 4-5 дни, работим пак заедно, тя ми подхвърля небрежно :”Пратих ти автобиографията в една фирма, в която търсят хора. ” Гледам я и недоумявам. Тя хваща телефона : “ Здравей! Получи ли автобиографията на колежката? Тя е много кадърна, да. Работи при нас. Кога можеш да й отделиш време? Утре? 17ч? Чудесно! Благодаря ти и лека работа! ” Поглеждам я и добре, че седя иначе щях да се срутя от вълнение.
Тя ми обяснява какво, що и как.
На следващия ден се явявам на интервю и всичко протича толкова добре, че искат да се явя за последно одобрение на визиоконференция с големия шеф.
Това момиче ми скри шапката.
Тунизийката ме измъкна от калта. Беше ми казала, че общата ни шефка ме изхвърлила щото била расистка.
Изобщо…свих си аз перките и си казах, че Господ тихо и кротко ме постави на място. С право.

от н 4 и 9